Решение № 1476 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 833/2016 г.

Решение № 1476 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 833/2016 г., III о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Н. К. от гр. С. З., чрез процесуалния му представител адв. Стоянова срещу решение № 224 от 20 ноември 2015 г., постановено по адм. дело № 78/2015 г.,, по описа на Административен съд С. З., с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка - "преместване на паркирано пътно превозно средство без знание на неговия собственик или упълномощения от него водач" спрямо лек автомобил марка "Пежо" с рег. № СТ 6889 СК, разпоредена на 15 януари 2015 г. от служител на ОД на МВР С. З. - ст. полицай К. С. и е прекратено производството по съединените с оспорването искове на същото лице срещу О. С. З. за присъждане на сумата 64, 80 лв. (шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки) - обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразните действия на общински служители по прилагането на принудителна административна мярка, ведно с 1, 07 лв. (един лев и седем стотинки) - законна лихва за периода от 15 януари 2015 г. до 11 март 2015 г. и законна лихва след подаването на иска: срещу О. С. З. за присъждане на сумата 300, 00 лв. (триста лева) - обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразните действия по репатриране на автомобила, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и срещу Областна дирекция на МВР С. З. за присъждане на сумата от 2 500, 00 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от оспорената принудителна мярка, разпоредена от служител на ОД на МВР С. З.. Със същото решение кехайов е осъден да заплати на Областна дирекция на МВР С. З. сумата от 300, 00 лв. (триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на атакуваното съдебно решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли за отмяната му и съдът вместо него постанови друго, с което да отмени наложената му принудителна административна мярка, както и да уважи изцяло предявените искове с правно основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203, ал. 1 от АПК, ведно с акцесорните с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, претендирани срещу всеки един от ответниците поотделно с исковата молба. При условията на алтернативност моли за обезсилване на решението като недопустимо и вместо него да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски за настоящата касационна инстанция. Ответниците - О. С. З., Областна дирекция на МВР гр. С. З. и К. Д. С. - старши полицай в звено "Общинска полиция" при ОД на МВР С. З., не изразяват становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебно решение и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която то е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд С. З. е образувано въз основа на искова молба от М. Н. К., с която е предявен иск за обезщетение за вреди, съединен с оспорване досежно незаконосъобразността на индивидуален административен акт - принудителна административен акт /ПАМ/ от 15 януари 2015 г. - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" спрямо лек автомобил марка "Пежо" с рег. № СТ 6889 СК, разпоредена на 15 януари 2015 г. от служител на ОД на МВР С. З.. Оспорването пред първоинстанционния съд е съединено с иск срещу О. С. З. за присъждане на сумата 3 000, 00 лв. (три хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия по репатриране на автомобила, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и иск против Областна дирекция на МВР С. З. за присъждане на сумата 2 500, 00 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от оспорената по делото принудителна административна мярка, разпоредена от служител на ОД МВР гр. С. З.. Съдът е приел, че жалбата, подадена от К. е в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което оспореният индивидуален административен акт е неблагоприятен, поради което я е счел за процесуално допустима, но при разглеждането й по същество - за неоснователна. След проверка на основанията, посочени в чл. 146 от АПК, първоинстанционният съд е установил, че обжалваната ПАМ е издадена в съответствие с материалния закон и с целта на закона, и е отхвърлил жалбата на М. К. като неоснователна. По отношение на съединените с оспорването искове на жалбоподателя на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК е прекратил образуваното производство, поради отхвърлянето на жалбата срещу процесния ПАМ. Решението е правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е извел правилни изводи за неоснователност на жалбата на К.. Обжалваната пред административния съд принудителна административна мярка: преместване на паркирано пътно превозно средство, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато паркираното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението намира законова опора в нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. При постановяване на обжалвания резултат, съдът правилно е приел, че за цитираната ПАМ не се изисква писмена форма по аргумент за обратното на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, поради което същата може да бъде наложена, както в устан форма, така и да бъде изразена чрез действие на в съответствие с чл. 59, ал. 3 от АПК. При разглеждане на хипотезите, съдържащи се в чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП се установява, че същата следва да бъде наложена при някоя от следните й предпоставки: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначен с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано пътно превозно средство; 2. когато създава опасност; 3. когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В разглеждания случай, в съответствие с материалния закон, инстанцията по същество е установила, че действително жалбоподателят е паркирал неправомерно автомобила си върху тротоара на около 60 см. разстояние от оградата на съществуващо на това място детско заведение, поради което паркираният автомобил е създал затруднения за преминаването на пешеходците като участници в движението на пешеходците, преминаващи по тротоара, включително и майките с малки деца с колички и придвижващите се хора с помощни средства. Разминаването по тротоарната площ е било почти невъзможно вследствие от паркираното превозно средство върху него. Предвид неправилното паркиране на лекия автомобил, съдът е извел правилни правни изводи, че наложената ПАМ е наложена в съответствие с материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, както и при съобразяване на чл. 57, ал. 1, т. 6 от наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на О. С. З.. Изводът на съда за съответствие на обжалваната ПАМ с целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административни нарушения са изложени при съобразяване на приобщения доказателствен материал по делото, както и при спазване на посочените разпоредби. По отношение на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК, съдът правилно е приел, че с оглед нормата на чл. 207, ал. 2 от АПК, производството в тази част следва да бъде прекратено, след като оспорването на административния акт досежно наложената ПАМ е неоснователно и го е отхвърлил като такъв. Липсата на отменен незаконосъобразен акт действително е довел до недопустимост на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което обжалваното решение в прекратителната му част е правилно и като такова следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,