Решение № 5538 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1717/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. (ОПРР), чрез процесуален представител, срещу Решение 3843/21.11.2024 г. по административно дело 475/2024 г. на Административен съд Благоевград. С обжалваното решение е отменено Решение РД-02-36-1032 от 09.11.2022 г. на ръководителя на УО на ОПРР, в частта му по т. 4, с която на Община Петрич е отказана верификация на разходи в размер на 43 940,12 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) във вр. чл. 82, ал. 3 и чл. 76 от Общите условия към административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП), и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне. Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж , счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност, като не е изложил в мотивите на решението своите фактически и правни изводи. Сочи, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 АПК, като е възприел изцяло заключението на вещото лице, без да го цени заедно с всички останали доказателства по делото, в резултат на което е достигнал до грешен правен извод. Счита, че вещото лице не е взело предвид, че в Насоките за кандидатстване, т. 5.4.6 е дефинирана дейност: Изпълнение на мерки за енергийна ефективност, които са предписани като задължителни за сградата в обследването за енергийна ефективност на жилищни сгради. Твърди, че никъде в обследванията не се споменават мерки, включващи ремонт или подмяна на електрическата инсталация и изпълнение на енергоспестяващо осветление, като в Насоките за кандидатстване ясно е посочено, че са допустими всички енергоспестяващи мерки, предписани в обследването за енергийна ефективност. Според касатора добавянето на други мерки, които не са предписани в обследването за енергийна ефективност, не е допустимо, тъй като променя икономическия баланс и не е в съответствие с нормативната уредба в областта на енергийната ефективност. Поддържа извода, че дейностите, свързани с ел. инсталациите и подмяна на осветителни тела и на петте обекта не са допустими, поради което процесния разход не съответства на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Сочи, че заложеният процент енергийни спестявания не е предмет на спор, като задачата на вещото лице е ясно формулирана и не включва определяне на процента на заложените спестявания. Твърди, че постигнатите спестявания се доказват не по-рано от една година от въвеждане на сградите в експлоатация след изпълнение на мерките, поради което същото не е обвързано с етапа на отчитане на проекта и извършване на преценка за допустимост на отчетените разходи, като дори в последствие да са извършени нови обследвания за установяване на реализираните спестявания, те няма как да променят допустимостта на разходите, която се преценява в производството по верификация преди извършване на окончателното плащане. На следващо място твърди неправилност на заключението на вещото лице, че дейностите по стълбищната клетка са съпътстващи дейности по Енергоспестяваща мярка (ЕСМ) 2 - подмяна на дограма и представляват дейности по възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването. Сочи, че в действителност при монтажа на дограмата е необходимо възстановяване на финишното покритие около новомонтираната дограма, но отчетените количества съответстват на извършени ремонтни дейности по стените на цялата стълбищна клетка, а не само около новомонтираната дограма, т.е. няма как да се приемат за възстановяване на първоначалното състояние . Счита за неправилно заключението на вещото лице, че дейностите подмяната на вратите към мазета с нови пожароустойчиви, димоуплътнени врати са част от ЕСМ - подмяна на дограма. Сочи, че в ЕСМ - подмяна на дограма е заложено подмяна на дограмата на сградата, която представлява ограждащ елемент, а не подмяна на вътрешни врати, което няма принос към подобряване на енергийната характеристика на сградата. В допълнение сочи, че пожароустойчивите врати няма как да бъдат енергоспестяваща мярка, защото се изработват от метал с оглед необходимостта да бъдат огнеустойчиви, и са с висок коефициент на топлопреминаване, т.е. са енергийно неефективни. Предвид изложеното счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за допустимост на разходите, направени за процесните съпътстващи и възстановителни СМР. Прави искане съдът да отмени решението, като вместо това отхвърли подадената жалба. Претендира направените за двете инстанции разноски, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните разноски от ответника с оглед правната и фактическа сложност на делото. Ответникът по касационната жалба Община Петрич, чрез процесуален представител, в депозиран по делото писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага конкретни възражения по доводите на касатора за законосъобразност на отменения административен акт. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От представените в първоинстанционното производство доказателства се установява следното: Между Община Петрич и УО на ОПРР е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16RFОP001-1.035-0005-C02 за изпълнение на проект Подобряване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради . На 19.01.2021 г. Община Петрич е депозирала искане за окончателно плащане по Договор BG16 RFОP001-1.035-0005-C02. Искането е придружено от окончателен технически и финансов отчет. На 09.11.2022 г., на основание чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1, 2 и 3, чл. 63, ал. 1, т. 1 и чл. 64, ал. 1, 3 и 4 ЗУСЕФСУ, е издадено оспореното с Решение РД-02-36-1032, като по т. 4 е отказана верификация на сумата от 43 940,12 лева, поради недопустимост на разходи за СМР, които не са част от задължителните енергоспестяващи мерки, мерки за конструктивно укрепване и за осигуряване на достъпна архитектурна среда, извършени в жилищни сгради, които не постигат 60% енергийни спестявания, както следва: Дейности за Многофамилна жилищна сграда с административен адрес - гр. Петрич, ул. България , 30, вх. А и Б , имаща проектна енергийна ефективност под 60%, са в размер на 8 700,12 с ДДС и касаят СМР, свързани с ремонт на електрическа инсталация на сградата, на стълбищната клетка, на входна козирка, както и боядисване на гаражни врати, парапети и подмяна на врати към мазе - т. 4.1 от Решението. Дейности за Многофамилна жилищна сграда с административен адрес - гр. Петрич, [адрес], имаща проектна енергийна ефективност под 60%, са в размер на 8 976,54 с ДДС и касаят СМР, свързани с ремонт на електрическа инсталация на сградата, на стълбищната клетка, на входна козирка, както и боядисване на гаражни врати, парапети и подмяна на врати към мазе - т. 4.2. от Решението. Дейности за Многофамилна жилищна сграда с административен адрес - гр. Петрич, [адрес], имаща проектна енергийна ефективност под 60%, са в размер на 10 363,51 с ДДС и касаят СМР, свързани с ремонт на електрическа инсталация на сградата, на стълбищната клетка, както и боядисване на гаражни врати, парапети и подмяна на врати към мазе - т. 4.3. от Решението. Дейности за Многофамилна жилищна сграда с административен адрес - гр. Петрич, [адрес], имаща проектна енергийна ефективност под 60%, са в размер на 12 399,55 лв. с ДДС и касаят СМР, свързани с ремонт на електрическа инсталация на сградата, на стълбищната клетка, както и боядисване на гаражни врати, парапети и подмяна на врати към мазе - т. 4.4. от Решението. Дейности за Многофамилна жилищна сграда с административен адрес - гр. Петрич, [адрес], имаща проектна енергийна ефективност под 60%, са в размер на 3 500,40 лв. с ДДС и касаят СМР, свързани с ремонт на електрическа инсталация на сградата - т. 4.5. от Решението. Описаните разходи в общ размер от 43 940,12 лева не са верифицирани на основание чл. 57, ал.1, т. 2 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ, бр. 39/2022 г.) и чл. 82, ал. 3 и чл. 76 от Общите условия. Посочено е, че съгласно Насоки за кандидатстване по Процедура BG16RFOP001-1.001-039 Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 , при жилищни сгради под 60% достигнати енергийни спестявания, подлежат на възстановяване единствено разходите за задължителни мерки, но не е и несвързани с изпълнението на тези мерки ремонтни СМР. На 09.04.2024 г. с Решение 4324, по адм. дело 9888/2023 г. на Върховния административен съд, е отменено Решение 1345/19.07.2023 г., по адм. дело 1052/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена подадената от Община Петрич жалба срещу Решение РД-02-36-1032/09.11.2022 г. на ръководителя на УО на ОПРР, в частта му по т. 4 и делото в тази част е върнато за ново разглеждане от Административен съд - Благоевград. В хода на делото са представени сертификатите за енергийни характеристики на сградите, обект на проекта, ведно с придружаващите ги обследвания за енергийна ефективност. Видно от т. 6.4. от докладите за обследване за всяка от процесните пет сгради, като енергоспестяващи мерки са предвидени топлинно изолиране на външните стени , подмяна на съществуващата дограма с нова и топлоизолация на сградата . Мерките са подробно описани като технически данни, изисквания за изпълнение и принос за целите. Предвидено е постигане на клас С на енергопотребление след изпълнение на предвидените мерки и процент на енергийно спестяване от 27.05% до 55,93%, т.е. под 60 %. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която в следствие на изпълнените СМР, така както са предвидени в техническите паспорти и одобрените инвестиционни проекти, се постигат повече от 60% енергийни спестявания (отчитайки понижаването на годишното потребление на първичната енергия от сградите). Според експертизата описаните в т. 4 на решението като недопустими дейности, представляват дейности по енергоспестяващи мерки, съпътстващи СМР, свързани с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Приел е, че по делото е безспорно доказано от заключението на вещото лице, че и при петте сгради в следствие на изпълнените СМР, така както са предвидени в техническите паспорти и одобрените инвестиционни проекти се постигат повече от 60 % енергийни спестявания (отчитайки понижаването на годишното потребление на първичната енергия от сградите) и същите са достигнали клас С . Според съда органът е мотивирал отказа си с данните по представените сертификати за енергийни характеристики на сградите, изготвени през 2017 г. и отразяващи положението преди извършване на СМР за енергийна ефективност, а тези сертификати са послужили за изготвяне на проекта, с който Община Петрич е кандидатствала за предоставяне на БФП и съответно сградите, за които се кандидатства с проект, не са били с енергийна ефективност клас С и 60% спестявания. Приел е, че изискването от Насоките е да се постигнат реално 60% спестявания, а не да се прогнозират предварително 60 % спестявания, независимо от реалния резултат от изпълнението на енергоспестяващите мерки. Според решаващия състав от заключението на вещото лице се установява и че всички посочени, като недопустими дейности по петте сгради представляват дейности по енергоспестяващи мерки, съпътстващи строителни и монтажни работи, свързани с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването, т.е. същите са допустими по смисъла на т.5.4.6 от Насоките за кандидатстване. Въз основа на горното първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт в частта му по т. 4, и го е отменил в тази част, като е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е обсъдил и анализирал всички доказателства, приети за относими към правния спор, както и възраженията и становищата на страните. Именно при съвкупната преценка на доказателствата по делото, включително заключението от приетата експертиза, съдът е изградил решаващия си извод за материална незаконосъобразност на административния акт. Неоснователни са възраженията на касатора, насочени срещу процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата, както и твърдението, че съдът неправилно е кредитирал заключенията по СТЕ. За да се основе на конкретна, приета в хода на съдебното дирене експертиза, съдът е извършил оценъчната дейност по чл. 202 ГПК. Кредитирането или не на заключението на вещото лице като компетентно и обективно дадено не представлява нарушение на съдопроизводствените правила. По отношение на тези обстоятелства, съдът е извършил автономна преценка на експертното заключение и в съответствие с правомощието си по чл. 202 ГПК ги е обсъдил с останалите доказателства по делото. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и необоснованост са свързани с преценката на съда относно допустимостта на отказаните за верификация разходи. По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция - ДВ, бр. 52 от 9.06.2020 г.), отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост. Според чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, за да са допустими разходите, същите следва да попадат в тези, включени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Последните по дефиниция съставляват утвърдени от ръководителя на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма насоки и/или друг документ, определящи освен условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти, така и допустимите категории разходи, по аргумент от чл. 26, ал. 1 изр. второ във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 1 ЗУСЕФСУ. В конкретния случай актът по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ са Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, Приоритетна ос 1: Устойчиво и интегрирано градско развитие , процедура Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 (Насоки за кандидатстване). В чл. 76 от Общите условия на сключения административен договор, страните са посочили, че за да бъдат признати за допустими по проекта/бюджетната линия, разходите трябва да отговарят на изискванията, предвидени в Насоките за кандидатстване, да са разплатени за действително извършени и необходими дейности по проекта/бюджетната линия и да са извършени в съответствие с европейското и националното законодателство. С Насоките за кандидатстване, съобразно изискването на чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 1 ЗУСЕФСУ са определени и допустимите и недопустимите за финансиране разходи, като съгласно т. 5.4.6, Допустими дейности са: 1. Дейности по конструктивно възстановяване/усилване, които са предписани като задължителни в техническото обследване на жилищни сгради, студентски общежития и административни сгради на държавната и общинската администрация; 2. Изпълнение на мерки за енергийна ефективност, които са предписани като задължителни за сградата в обследването за енергийна ефективност на жилищни сгради, на студентски общежития и на административни сгради на държавната и общинската администрация; 3. СМР на жилищни сгради, студентски общежития и административни сгради на държавната и общинската администрация които обхващат: ремонт на покрив; подмяна на асансьори; ремонт на стълбищна клетка, площадки, коридори, асансьори и др., могат да бъдат финансирани само ако сградата постигне най-малко клас на енергопотребление С и минимум 60% енергийни спестявания; 4. Съпътстващи строителни и монтажни работи, свързани с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването; 5. Обследвания за енергийна ефективност (вкл. оценка на разходната ефективност за инвестицията) и технически обследвания на съществуващи жилищни сгради, студентски общежития и административни сгради на държавната и общинска администрация; 6. Подобряване достъпа за лица с увреждания до гореспоменатите сгради. В Насоките е предвидено още, че за жилищни сгради, студентски общежития и административни сгради на държавната и общинската администрация, за които с внедряване на предвидените ЕСМ не се постигат повече от 60% енергийни спестявания (отчитайки понижаването на годишното потребление на първична енергия от сградите), могат да бъдат финансирани с БФП единствено задължителните енергоспестяващи мерки, задължителните мерки, свързани с конструктивното укрепване и мерките за осигуряване на достъпна архитектурна среда . Безспорно е, че приетите в т. 4 от оспорения акт като недопустими за финансиране дейности включват преобладаващо СМР по част Електрическа - осветление, СМР по входни козирки - монтаж на подов сифон, Стълбищна клетка - очукване на увредена мазилка и направа на нова гипсова мазилка и шпакловка, грундиране и боядисване; Дограма - подмяна на врати към мазета с нови пожароустойчиви, димоуплътнени врати; боядисване на гаражни врати и парапети на стълбищна клетка. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че въз основа на представените доказателства, в т. ч. приетата и неоспорена по делото СТЕ, по делото е доказано, че и при петте сгради, в следствие на изпълнените СМР така както са предвидени в техническите паспорти и одобрените инвестиционни проекти, се постигат повече от 60% енергийни спестявания (отчитайки понижаването на годишното потребление на първичната енергия от сградите) и същите са достигнали клас С . Административният орган е мотивирал процесния отказ за верификация с данните по представените Сертификати за енергийни характеристики на сградите, изготвени през 2017 г. и отразяващи положението преди извършване на СМР за енергийна ефективност. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е приел, че тези сертификати са послужили за изготвяне на проекта, с който Община Петрич е кандидатствала за предоставяне на БФП, а изискването в Насоките е да се постигнат реално 60% спестявания, а не както приема органа, да се прогнозират предварително 60% спестявания. Правилен и обоснован е изводът на съда, че не е налице основанието за отказ от верификация по чл. 57, ал. 1, т. 2 УСЕФСУ, тъй като, както беше посочено по-горе, за да са изпълнени предпоставките на посочената разпоредба е необходимо разходите да не попадат в документите по чл.26, ал. 1 от закона и в одобрения проект категории разходи. В случая в Насоките за кандидатстване е дефинирана дейност Изпълнение на мерки за енергийна ефективност, които са предписани като задължителни за сградата в обследването за енергийна ефективност на жилищни сгради и макар и водещо да е предписаното в обследването за енергийна ефективност, Насоките предвиждат при постигане на минимум 60% енергийни спестявания и постигане най-малко на клас на енергопотребление С да могат да се финансират и други мерки извън задължителните. Извод в този смисъл се извежда и по аргумент от противното на предвиденото в Насоките, че при непостигане на 60% енергийни спестявания могат да бъдат финансирани единствено задължителните енергоспестяващи мерки. Предвид изложеното направените разходи в частта за електрическите инсталации се явяват допустими. По отношение на останалите разходи, допустимостта на дейностите е основана на предвиденото в т. 4 на т. 5.6.4. от Насоките, а именно като съпътстващи строителни и монтажни работи, свързани с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването. Посоченото основание се явява приложимо с оглед обсъденото по-горе постигане на 60% енергийни спестявания, съответно предвидената в Насоките възможност да бъдат финансирани допустими дейности извън задължителните енергоспестяващи мерки. Следва да се посочи, че направения от касатора анализ на характера, естеството и количеството на процесните дейности в касационната жалба по същество представлява домотивиране на оспорения акт, което е недопустимо в съдебното производство, поради което не следва да се обсъжда. Видно от изложеното, доводите на касатора са неоснователни, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура е органът-касатор да заплати на Община Петрич направените и доказани по делото разноски в размер на 9 600,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и процесуално представителство от 18.12.2024 г., фактура и платежно нареждане. Възражението на касатора за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като дори не се твърди липса на правна и фактическа сложност. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд