Решение № 2462 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1897/2014 г.

Решение № 2462 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1897/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Плам - Кирил Вишнев", ЕИК 105028508, със седалище и адрес на управление гр. Видин, представляван от Кирил Вишнев, чрез адв. Георги Дограмаджиев, срещу Решение № 101 от 25.11.2013 г., постановено по адм. дело № 126/2013 г. по описа на Административен съд Видин. В жалбата се релевират доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество като съдът уважи изцяло предявения иск. Претендира се присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна - Община Видин, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Десислава Костова, в писмено становище възразява срещу основателността на жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователен, иска на ЕТ "Плам - Кирил Вишнев", представляван от Кирил Вишнев срещу Община Видин, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от бездействието на кмета на общината, представляващо неорганизиране на снегопочистването за периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2013 г., в общ размер от 14 000 лв. в това число 13 000 лв. главница, ведно с лихвата за периода от 01.04.2009 г. за извършеното снегопочистване за зимата 2008/2009 г. до предявяването на иска в размер на 350 лева, както и за периода от 01.04.2010 г. - за зима 2009/2010 г. - до предявяването на иска в размер на 250 лева, както и за периода от 01.04.2011 г. - за зима 2010/2011 г. - до предявяването на иска в размер на 150 лева, както и за периода от 01.04.2012 г. -за зима 2011/2012 г. - до предявяването на иска в размер на 150 лева и за периода от 01.04.2013 г. - за зима 2012/2013 г. - до предявяването на иска в размер на 100 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковете до окончателното издължаване. Със същото решение търговецът е осъден да заплати на общината съдебни разноски в размер на 730 лв. За да постанови този резултат съдът е установил, че ищецът e собственик на ПИ с идентификатор 10971.511.112, урегулиран в УПИ IV-5110, съгласно приложен по делото нот. акт № 3, том III, рег. № 2142, нот. дело № 372/10.10.2005 г., който се използва от търговеца за производствена база за ремонт и производство но машини и съоръжения за промишлеността както и за жилище. Установено е още, че на 07.03.2003 г. между Община Видин и "Титан-Север" ООД, гр. Видин е бил сключен договор, след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет събиране и транспортиране на битови отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, снегопочистване, изпълнение на мероприятия от общинската програма "Чист и красив Видин". Община Видин е представила като доказателства по делото решенията на Общинския съвет Видин във връзка с одобряването на план-сметка за необходимите разходи за извършване на услугите, свързани с твърдите битови отпадъци в Община Видин, както и самите план-сметки за 2007 г., 2010 г., 2011 г., 2013 г., както и заповедите на Кмета на Община Видин за 2007 г., 2008 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. издадени на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА и чл. 63 от ЗМДТ, в които се определя обхвата и дейността на услугите предоставяни от Община Видин. За изясняване на фактическата обстановка съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото лице съдът е установил, че разстоянието от имота на ищеца до ул. "Екзарх Йосиф", респ. до ж. п. линията е 500 м., като разходът за почистване на това разстояние, извършвано от трактор Т 150 или Фадрома при средна цена на гориво варира от 30 до 38 лева. Според вещото лице, след извършването на проверка в община Видин във връзка с изготвянето на заключението, е установено, че бюджетът на Общината е одобряван общо за почистване на цялата община през посочените в исковия период години, като само за зима 2012/2013 г. от общо одобрените такива за снегопочистване са определени 141 524 лева. Посочил е също, че за броя на почистванията и разходите в лева, определени в бюджета Общината не е представила информация. Експертизата не е оспорена от страните и е приета от съда. От показанията на свидетеля Миков съдът е установил, че през 2007/2008 г., и 2012/2013 г. когато е имало сняг същият е почиствал с трактор Т 150, като в зависимост от зимата му се е случвало да почиства и по 30 пъти на сезон. Свидетелят Александров пък, който работи при ищеца е заявил по време на разпита, че е виждал многократно негови приятели да почистват разстоянието от имота до ж. п. прелеза от сняг, поради натрупаните преспи, но не е виждал от Общината да почистват. При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че дори и да е налице неизпълнение на сключения между Община Видин и "Титан-Север" ООД договор, то искът е неоснователен, тъй като атакуваните действия от ищеца - неосъществено организиране на снегопочистване, не касаят административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ от физическо или юридическо лице, което е било длъжно непосредствено да осъществява дейността по снегопочистване и снегоизвозване на гр. Видин и в частност разстоянието от имота на ищеца до ж. п. прелеза. Административното задължение в случая на Община Видин се състои във възлагането на тази дейност на търговски дружества. Това възлагане е извършено по Закона за обществените поръчки, като сметопочистването и сметоизвозването е поето от специализирано търговско дружество, по силата на сключен договор. Съдът е счел, че в случая не става въпрос за вреди, които произтичат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на общината, нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При сключването на договорите за организиране на снегопочистването Община Видин е действала като страна по договор, а не като административен орган. Предвид изложеното, съдът е приел, че твърдените от ищеца имуществени вреди във връзка с евентуалното неизпълнение на този договор нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, както и това че не е налице причинно-следствената връзка между евентуалното бездействие на Общината и претърпените имуществени вреди, поради което е отхвърлил иска. Така постановеното решението на съда е правилно. Съдът е обсъдил всички наведени от ищеца доводи и ангажирани по делото доказателства. Направените правни изводи съответстват на установената с допустими доказателствени средства фактическа обстановка. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и няма нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. този акт, действие или бездействие да са постановени при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. актът, действието или бездействието да са били отменени по съответния ред; 4. да е налице реална вреда от такъв административен акт, респ. действието или бездействието; 5. да се установи причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл. 4 от същия закон дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящия производство основният спорен въпрос е дали поддържането на пътна мрежа, в частност снегопочистването на разстоянието от имота на ищеца до ул. "Екзарх Йосиф", респ. до ж. п. линията е административно задължение на Общината и налице ли е незаконно бездействие в периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2013 г. - непочистване от снеговалеж на този участък. Според правната теория административната дейност е всяка властническа дейност, която не е законодателна или съдебна. Тя е подзаконова дейност и има за цел изпълнението, реализирането на закона. Дори да е законодателно регламентирана, щом не е властническа дейност, тя не е административна. Съгл. разпоредбата на чл. 3 от Закона за пътищата (ЗП) пътищата в Република България биват републикански и местни. Според ал. 3 на същия чл. местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. Съгл. чл. 8, ал. 2 и 3 от ЗП републиканските пътища са изключителна държавна собственост, а общинските са публична държавна собственост. Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи - обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, като изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. Държавата и общините освен административна, властническа и разпоредителна дейност свързана с публично правния им статут, извършват и друг тип дейност, която им е възложена във връзка с качеството на собственик. Възложената отговорност във връзка с поддържането на пътищата изисква собственика да отговаря по общия ред за вредите, причинени от неговата вещ и за възникването на тази отговорност не е необходимо вредата да е причинена при или по повод изпълнение на възложена работа. Ето защо дейността по поддържане на общинските пътища не е административна и неизпълнението на това задължение не е свързано с осъществяване на властнически функции. В качеството на собственик, общината не действа като орган на власт, защото в създадените отношения не е налице положението на власт и подчинение. Когато в резултат на неизпълнение на задължение на общината в качеството й на собственик бъде увредено друго лице - отношенията между засегнатите са равнопоставени и не възниква административноправно отношение, което да може да бъде осигурено с държавна принуда. Ето защо правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че от събраните писмени и гласни доказателства по делото не се установява по безспорен начин, че е налице бездействието на длъжностно лице при изпълнение на служебната му дейност, която обаче да има административен характер, т. е да съставлява административна дейност - основен задължителен елемент от фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 4 от ЗОДОВ. Липсата на този елемент е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск. Настоящата инстанция споделя напълно извода на съда, че в случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, последица от което е и законосъобразното отхвърляне на предявения иск. По изложените съображения, съдебното решение, като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски. С възражението по касационната жалба, ответната страна е поискала присъждане на сторените по делото разноски. Претенцията е направена своевременно, но не следва да бъде уважена, тъй като в нарушение на разпоредбата на чл. 80 от ГПК страната не е представила списък на разноските до приключване на последното заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение