Решение № 1027 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7380/2020 г.

Решение № 1027 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7380/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Плира 99-3" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, чрез адвокат Стефанов, против решение № 96 от 8.04.2020 г., постановено по адм. дело № 743/2019 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с искане за отмяната му поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска присъждане и на сторените по делото разноски. Ответникът Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Колева в писмени бележки взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Велико Търново се е развило по исковата молба на "Плира 99-3" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, против Национална агенция за приходите, гр. София, след изпращане на делото на този съд по компетентност с определение на Районен съд Велико Търново, съдържаща искане да се осъди ответникът да заплати на дружеството дължими се лихви за забава, с посочена цена на иска 1350 лева. От фактическа страна в нея е налице изложение на съдържанието на протокол от 25.07.2019 г. на главен експерт по приходите при ТД на НАП Велико Търново, съдържащ изложение за недължимост на същата претенция, при посочване, че протоколът не представлява административен акт и правото си ищецът следва да установи по общия исков ред. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил исковата молба "за присъждане на сумата 1430. 97 лева, представляваща обезщетение за лихви за забава" и осъдил ищеца да заплати на ответника разноски по делото в размер на 100 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и не е доказано изменение в имуществената сфера на ищеца от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на длъжностни лица, действащи при или по повод административна дейност, при изложени съображения по приложението на разпоредби от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо. Производството по чл. 203 и сл. АПК е исково. Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита, при дължимо се изложение на обстоятелствата, на които искът се основава – чл. 127, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 204, ал. 5 АПК. В случая производството пред първоинстанционния съд се е развило по нередовна искова молба. В нея не са посочени изискуемите се от закона обстоятелства, на които се основава предявеният иск, позволяващи на съда да се произнесе по заявеното искане - за присъждане на дължими лихви за забава, при твърдяното, че не са възстановени по реда на ДОПК. Съдът е приел с обжалваното решение, че е предявен иск, основан на чл. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. В исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство няма твърдения и изложени обстоятелства за незаконосъобразен акт, действие или бездействие на органи на данъчната администрация, от които да е произтекла вреда в претендирания размер. Това лишава съда от възможността да прецени както допустимостта, така и основателността на предявения иск. Съгласно разпоредбите на чл. 204, ал. 1, и ал. 4 АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Следва да се отбележи, че исковата молба се основава на възникнали и неуредени правоотношения при приложението на ДОПК, а съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от него задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Нередовността на исковата молба е намерила пряко отражение в мотивите и диспозитива на обжалваното решение. При липса на конкретизация на обстоятелствата на които се основава заявеното пред съда искане - като фактически положения и приложимо към тях право, е постановено отхвърляне на "исковата молба", а не на предявен с нея иск. Установения порок е основание за обезсилване на съдебното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Велико Търново, при което се следва изпълнение на задължението на чл. 129, ал. 2 ГПК. Съобразно изхода на спора от този съд се дължи и произнасяне за направените пред настоящата инстанция разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение