Решение № 9191 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9957/2017 г.

Решение № 9191 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9957/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "В. г." АД със седалище в гр. В.. Жалбата е против решение № 66 от 21.07.2017 г., постановено по адм. дело № 236/2016 г. на Административен съд В.. С него е отхвърлена жалбата на касатора против уведомително писмо с изх. № 02-050-2600/301 от 30.09.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г., в частта, в която определената сума в размер на 7325,09 лева е прихваната за наложена санкция за бъдещ период за кампания 2014 г. по мярка 214 "АЕП". В касационните жалби се твърди неправилност на обжалваното решение и се иска неговата отмяна. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", с постъпила писмена молба взема становище за правилност на оспорваното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 66 от 21.07.2017 г., постановено по адм. дело № 236/2016 г. на Административен съд В., е отхвърлена жалбата на "В. г." АД против уведомително писмо с изх. № 02-050-2600/301 от 30.09.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г., в частта, в която определената сума в размер на 7325,09 лева е прихваната за наложена санкция за бъдещ период за кампания 2014 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания" /"АЕП"/. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен. Същият бил издаден от компетентен орган, и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е приел също, че оспорения административен акт е и мотивиран, като в него изрично било посочено по силата на какъв акт е възникнало задължението за прихващане, а именно уведомително писмо № 02-050-2600/3706 от 15.10.2015 г., получено на 22.10.2015 г. от жалбоподателя, с което са били наложени санкции за бъдещ период, съгласно чл. 16 от Регламент 65/2011 в размер на 27 622,78 лева. Уведомителното писмо било издадено и при правилно приложение на материалния закон. В тази насока първоинстанционният съд е счел, че са били налице предпоставките по § 3 на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. във връзка с чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/2006 г. на Комисията. На последно място административният съд е счел, че в административното производство е допуснато процесуално нарушение, тъй като към момента на издаване на оспорения административен акт, уведомителното писмо, въз основа на което е извършено прихващането, не е било влязло в сила. Но съдът е счел, че това процесуално нарушение не е съществено, тъй като по време на съдебното производство посоченото уведомително писмо вече е било влязло в сила и наложената с него санкция се явявала вземане за разплащателната агенция. Административният съд е съобразил влизането в сила на уведомителното писмо на основание чл. 142, ал. 2 от АПК. Обжалваното решение е правилно. Административният съд правилно е установил фактите по спора и е формирал обосновани и относими правни изводи. Същите се споделят от настоящия съдебен състав, поради което е безпредметно приповтарянето им. Установява се, че касаторът "В. г." АД има санкция за бъдещ период в размер на 27 622,78 лева, наложена с влязъл в сила административен акт - уведомително писмо № 02-050-2600/3706 от 15.10.2015 г. В този случай според § 3 на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. сумата по санкцията се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент № 885/2006 на Комисията. В последната разпоредба се разписва, че прихващането става от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициер. Този ред в случая е спазен, поради което законосъобразно в обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата срещу процесното уведомително писмо. Неоснователно е единственото касационната оплакване, че по една програма не може да се извършва прихващане с друга програма. Оплакването е неоснователно, тъй като цитираната законодателна уредба не предвижда идентичност на мерките при извършване на прихващане между оторизираната сума и наложена санкция за бъдещ период. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. По делото не следва да се присъждат разноски на ответника, тъй като няма осъществено процесуално представителство и защита по производството. Представена е единствено молба, в която с нищо не е взето отношение по съществото на спора Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,