Решение № 8749 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12164/2014 г.

Решение № 8749 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12164/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по жалба на "Ален мак" АД, в несъстоятелност, срещу решение № 3619 от 30.05.2014 г. по адм. д. № 1457/2014 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу решение № 535 от 25.10.2013 г. на председателя на Патентното ведомство на РБ, с което е отменена, на основание чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19 ЗМГО регистрацията на марка № 16193 "BRIGHT", комбинирана с притежател "Ален мак" АД, считано от 28.01.2008 г. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че съдът не е взел предвид причината, която пряко е довела до неизползването на марката в релевантния период от притежателя й или с негово съгласие. Тази причина не е в неплатежоспособността на притежателя на марката -"Ален мак" АД, в несъстоятелност, а в прекратяването на търговската му дейност с акт на съда. С постановяването на съдебно решение, с което е прекратена дейността му за него не е била налице правна възможност за предоставянето на лицензия на друго лице, тъй като сделките с интелектуална собственост и лицензионните сделки са търговски сделки. Председателят на Патентното ведомство, чрез процесуалния си представител, е представил писмено становище. Счита, че прекратяването на дейността на търговеца от 21.02.2011 г., не представлява основателна причина за неизползване на марката. В конкретния случай притежателят не е започнал да използва марка "Bright" с per. No. 16193, нито твърди, че е имал намерение да я използва. Липсва причинно-следствена връзка между неизползването на марката и прекратяването на дейността на притежателя й. Не е налице начална невъзможност за използване на марката, доколкото от започване на относимия период - януари 2008 г. до решението за прекратяване на дейността на маркопритежателя през 2011 г. са изминали повече от три години, през които макар да се е влошавало финансовото му състояние, той е имал възможност да използва марката по начините посочени в чл. 13, ал. 2 от ЗМГО, както и да предоставя използването на марката на трети лица съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗМГО. Това е по-голямата част от относимия петгодишен период. Ответната страна "Ален мак България" ЕАД не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът изложил мотиви, че в производството по съдебно оспорване жалбоподателят е посочил причина за неизползване на марката, обстоятелството, че считано от 21.02.2011 г. със съдебно решение № 84/21.02.2011 г. на Пловдивски апелативен съд по гр. д. 592/2010 г. е прекратена дейността на "Ален мак" АД, поради което от този момент до момента на подаване на искането за заличаване на марката, жалбоподателят не е могъл да я използва по обективни причини. Посочено е, че жалбоподателят не е представил доказателства за използване на марката през релевантния период. Прието е, че съдебният акт, с който дружеството е обявено в несъстоятелност не представлява основателна причина за неизползване на марката. Изложени са мотиви, че според Решение на Съда (трети състав) от 14.06.2007 г. по дело С-246/05 основателни причини за неизползване на дадена марка съставляват пречките, които имат пряка връзка с тази марка, като правят използването и невъзможно или неразумно, и които не зависят от волята на притежателя на посочената марка. В Решение от 13.09.2007 г. по дело № С-234/06 е прието също, че понятието "основателни причини", се отнася по същество до външни за притежателя на марката обстоятелства, които представляват пречка за използването й, отколкото до национално законодателство, което допуска изключение от правилото за отмяна на марката поради липса на петгодишно използване, дори когато тази липса на използване е по волята на притежателя на въпросната марка. Прието е в оспореното решение, че в случая прекратяването на дейността на дружеството не е пречка, пряко свързана с марката и не пречи на реално използване на марката по някои от начините, предвидени в чл. 13, ал. 2 от ЗМГО - напр. чрез съхранение на стоки с този знак, използване на марката от друго лице със съгласие на притежателя, сключване на лицензионен договор и др. При извършена служебна справка в официални бюлетини на Патентно ведомство- бр. 5/31.05.2013 г. и бр. 6/28.06.2013 г. е констатирано, че "Ален мак" АД е предоставил на лизингополучателя "Рубелла бюти" АД ползването на други свои марки в периода на неговата несъстоятелност. Решението е правилно като правен резултат. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМГО когато в срок пет години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването. В случая е налице първата хипотеза в срок пет години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България Не е спорно, че марката не е била използвана за относимия период от 28.01.2008 г. до 28.01.2013 г. за услугите, за които е регистрирана. Установено е, че притежателят на марката не е започнал да я използва, няма данни, че е имал намерение да я използва. По делото не са твърдяни други причини за неизползване на марката, освен прекратяване дейността на дружеството. Правилно е прието, че соченото от жалбоподателя основание за неизползване на процесната марка несъстоятелност и неплатежоспособност не отговаря на очертаните в решения на СЕС по дела № С-246/05 и С-234/06 същностни характеристики на понятието "основателни причини". Съответно на закона е в тази връзка заключението на съда, че несъстоятелността не е пречка, която има пряка връзка с марката и която прави използването й невъзможно или неразумно, нито е външно обстоятелство за притежателя й, независещо от волята му. В този смисъл е цитираната в акта на Патентното ведомство практика решение R 0844/2007-4 PAN АМ. Съдът по несъстоятелността приложил чл. 630, ал. 2 ТЗ, прекратяване на дейността на дружеството, поради което намират приложение чл. 677, ал. 1, т. 8 и чл. 716 ТЗ. Правото на органите на "Ален мак" АД да управляват и да се разпореждат с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, в т. ч. и притежаваните от него търговски марки, е прекратено с решението на съда по чл. 711 ТЗ. Хипотезата на чл. 711, ал. 1, т. 3 от ТЗ не следва да се тълкува, че търговското дружество няма органи и не би могло да взема решения, тъй като това води до обезсмисляне на следващи норми в ТЗ, които изискват участие на длъжника посредством взето решение от съответните му органи. С влизане в сила на решението по чл. 710 и сл. от ТЗ и съответно вписването му в търговския регистър, не настъпва абсолютно прекратяване на правомощията на органите, макар и в латентно състояние, те продължават да съществуват, но с ограничен обем. В този смисъл решение по ч. т. д. № 346/2005 г. на ВКС. Сочат се указания, публикувани на официалната страница на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар /Инструкция за извършване на експертиза от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар/, че принципно обявяването на едно дружество в несъстоятелност е обстоятелство, което е винаги свързано с търговската му дейност, съответно с действия или бездействия на това дружество. От друга страна, обявяването в несъстоятелност, съчетано с прекратяване дейността на дружеството, обуславя обективна невъзможност за извършване на търговска дейност, включително за използване на марката съобразно основната и функция. В тези указания ведомството /OHIM/ се позовава на своя практика по решение от 11.12.2007 г., "Miss Intercontinental", § 51 като приема, че забраната за извършване на търговска дейност, наложена в рамките на производство по несъстоятелност, може да съставлява основателна причина за неизползване на марката. Посочено е, че от друга страна, например, временна забрана или ограничителна съдебна заповед в рамките на производство по несъстоятелност, за налагане на обща забрана за трансфери или прехвърляния на притежателя на марката, може да бъде основателна причина за неизползването, защото налага на опонента да се въздържа от използването на неговата марка в процеса на търговия. Използването на марката противно на такова съдебна заповед ще направи притежателя на марката отговорен за обещетение за вреди (решението на 11/12/2007, R 0077/2006-1, - "Miss Intercontinental", § 51.). В случая няма забрана за прехвърляне на марката в производството по несъстоятелност. Касационният жалбоподател не е оспорил изводите на съда, че при извършена служебна справка в официални бюлетини на Патентно ведомство- бр. 5/31.05.2013 г. и бр. 6/28.06.2013 г. е констатирано, че "Ален мак" АД е предоставил на лизингополучателя "Рубелла бюти" АД ползването на други свои марки в периода на неговата несъстоятелност. Лицензионните договори, които е съдът посочил в решението си, са били сключени след провеждане на публична продан, разрешена от съда на 12.12.2012 г. на основание чл. 717, ал. 2 ТЗ., което е установено в решение по адм. д. № 7028/2014 г. на Върховния административен съд. По това дело е представена обява за продажба от 25.01.2013 г., протокол за проведена продажба по реда на чл. 717в ТЗ на имущество на "Ален мак" АД - в несъстоятелност, от 25.01.2013 г., извадка от официалния бюлетин на Патентното ведомство, бр. 5 и 6 от 31.05.2013 г. и 28.06.2013 г. Относно процесната марка е налице бездействие на жалбоподателя в релевантния петгодишен период. Действително, посочената причина е съществувала само през част от периода, който се изследва в процеса /28.01.2008 г. - 28.01.2013 г./ За периода 28.01.2008 г. -21.02.2011 г. - повече от три години - не съществува основателна причина за доказаното неизползване на марката, макар, че началната дата на неплатежоспособност е 30.12.2009 г. Съгласно цитираните по-горе указания, съществуването на основателни причини за неизползване не се приравнява на реално използване на марката, а е само основание за прекъсване или преустановяване на петгодишния срок, в който се изследва използването на марката. В случая използването на марката не е било започнало. Когато основателните причини за неизползване на марката са съществували само през част от петгодишния период, не винаги е законосъобразно да се пренебрегне изискването за доказване на използването на марката. В този случай, периодът, пред който са били налице такива причини и съответно срокът, в който не е имало такива, придобиват особена важност. Не се твърди и не са представени доказателства за използване на марката през останалия значителен период от време до прекратяване дейността на дружеството. В случая е налице бездействие на притежателя на марката в тази насока. Периодът, в който дружеството е било с прекратена дейност попада в релевантния петгодишен период, но не го обхваща целия, така че да е препятствано през 2008 г. и 2009 г. извършването на действия, които биха се счели за използване на процесната марка за обозначаване на услугите, за които е регистрирана. При това положение правилен е изводът на съда, че постановеният акт за отмяна на регистрацията на процесната марка е материално законосъобразен и кореспондира на установеното по делото фактическо положение и посоченото от органа правно основание - чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО, в съответствие с който регистрацията на марката се заличава по искане на всяко лице, когато не е била използвана съгласно чл. 19 ЗМГО. Доказателствата по делото обуславят заключение, че елементите от фактическия състав на чл. 19 ЗМГО са налице. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение