Решение № 107 от 8.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 526/2010 г.

Решение № 107 от 8.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 526/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия С. Д. И. против въззивно решение № 100 от 04.05.2010 г. постановено по в. н. о. х. д. № 250/2009 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебно заседание. Иска се отмяна на решението и признаване на подсъдимия за невинен или намаляване размера на наказанието. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и предлага решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: Пловдивският апелативен съд с решение № 100 от 04.05.2010 г. по в. н. о. х. д. № 250/2009 г. е потвърдил присъда № 179 от 09.10.2008 г. постановена по н. о. х. д. № 398/2006 г. на Хасковския окръжен съд. С присъдата подсъдимият С. Д. И. е признат за виновен в това, че на 11.05.1997 г. на главен път Е- 80 в района на [населено място] умишлено умъртвил К. Т. от Р. М., поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем години, което да изтърпи при първоначален "строг" режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът приспаднал от така наложеното наказание времето от 13.05.1997 г. до 20.12.1997 г., през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража". Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаят главно преценката на събраните по делото гласни доказателства и основно заключението на назначената от въззивния съд комплексна съдебнобалистическа, съдебнохимическа и съдебномедицинска експертиза. Твърди се, че въз основа на заключението на тази експертиза отново не била постигната яснота по съществени въпроси, свързани с авторството на деянието, поради което и в нарушение на чл. 303, ал. 1 и 2 НПК подсъдимият бил признат за виновен. Възраженията са неоснователни. При повторното разглеждане на делото от Пловдивския апелативен съд са изпълнени всички указания, дадени с отменителното решение на състав на Върховния касационен съд. Събрани са указаните доказателства, назначена е и изслушана комплексна експертиза, след което съдът в изпълнение на задълженията си е подложил на задълбочена преценка всички доказателствени материали и изложил съображения какви факти приема за установени и въз основа на кои доказателствени средства. Настоящият състав не намери грешки в оценъчната дейност на въззивния съд. Всички доказателства са преценявани не поотделно, а в тяхната взаимна връзка, последователно, поради което и не са налице грешки в логическите изводи на съда. Некоректно се възразява за липсата на отговори на съществени въпроси, касаещи доказаността на авторството, тъй като видно от мотивите на решението в тях се съдържат отговори на всички въпроси поставени в касационната жалба. Обект на задълбочена преценка са били и обясненията на подсъдимия, които също са доказателствено средство, но винаги предполагащо, че могат да бъдат израз и на позволена от закона защитна теза. Именно поради двоякия характер на обясненията на подсъдимия е отделено необходимото внимание на поднесените от него версии относно извършителя на деянието, независимо, че от първата версия - за изстрел отвън, подсъдимият се е отказал още преди повдигането на обвинение. Проверката на обясненията на подсъдимия, че убийството е извършено от трето неизвестно лице, което се е качило в автомобила малко преди убийството, е извършена както чрез разпитите и преразпита на свидетели, така и от заключението на комплексната експертиза. В писменото заключение на вещите лица е даден ясен отговор на всички поставени въпроси, включително и за изясняване произхода на капсулните микро следи от изстрела и на какво се дължи различието в капсулния състав на куршума и ризата на пострадалия и този по ноктите на подсъдимия. Експертите са категорични, че представения за изследване куршум е от 9 мм патрон "М.", че не е изстрелян от стандартно нарезно оръжие, че изстрелът причинил смъртта на Т. е произведен от упор и категорично изключва възможността да е произведен от по-близко или по-далечно разстояние, или пък извън автомобила и случайно да е попаднал в дясното слепоочие на пострадалия. В тази връзка е изключена и възможността трето лице, пътуващо на втория ред седалки да е произвело изстрела, като вещите лица описват защо това е невъзможно. На всички поставени въпроси, както в отменителното решение на ВКС, така и от страните е даден отговор, като е посочено и какви изследвания са правени, кои известни методи от науката са използвани, както и на трите възможни причини за различия в капсулния състав на куршума и пробата от ноктите на подсъдимия. Впрочем лансираната версия за трето лице автор на деянието е опровергана и от показанията на свидетелите, които са станали очевидци на сблъсъка на автомобила в дървото и непосредствено след това на излизането на подсъдимия от колата и побягването му. През цялото това време никой не е видял друго лице, а при срещата на подсъдимия със свидетелите, даденото от него обяснение не е, че пътуващ в автомобила е произвел изстрел, а че някой отвън е стрелял. Настоящият състав изцяло споделя изводите на въззивния съд по приетите за установени факти, включени в предмета на доказване, по доказателствата, въз основа на които са изведени тези факти, поради което и не намира за необходимо да ги повтаря. При приетите за установени фактически положения с признаването на подсъдимия за автор на извършеното убийство, материалния закон е приложен правилно. Осъществени са обективните и субективни признаци на чл. 115 НК. Наложеното наказание от осем години лишаване от свобода не е явно несправедливо. При определянето му съдът правилно е приел, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Действително извършеното престъпление е изключително тежко, но времето изтекло от извършването на престъплението до започването на съдебното производство е много голямо и за това подсъдимият няма вина. Това обстоятелство правилно е съобразено при определяне на наказанието и то е в синхрон с изискванията по чл. 6, ал. 1 от КЗПЧОС, че всяко лице при наличието на каквото и да е наказателно обвинение има право на справедливо разглеждане на делото в разумен срок. Продължителното разглеждане на делото обаче в достатъчна степен е преценено при определяне на наказанието, под минималното предвидено за престъплението, а липсата на други неотчетени смекчаващи отговорността обстоятелства, не позволява по- голямо смекчаване на наказанието. По размер то е съответно на извършеното и в най- голяма степен отговаря на целите, предвидени в чл. 36 НК. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяването на въззивния акт той следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение