Решение № 10400 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2738/2012 г.

Решение № 10400 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2738/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. С решение № 58 от 03.01.2012 г., постановено по адм. дело № 8049 от 2010 г. Административният съд София - град е отхвърлил оспорването на "Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология - Майчин дом" (СБАЛАГ) ЕАД, гр. София, срещу акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД-22-50/11.08.2010 г. на кмета на Столична община в частта за установените задължения за такса битови отпадъци за периода 01.01.2004 - 31.12.2009 г. в размер на 419 944,12 лева, отменил е акт № РД-22-50/11.08.2010 г. в частта на установената лихва за забава в размер на 99 908,07 лева, и е осъдил кмета на Столична община да заплати на СБАЛАГ "Майчин дом" ЕАД, гр. София, разноски в размер на 2167 лева като сумата бъде възстановена от бюджета на Столична община. Решението е атакувано с касационна жалба от кмета на Столична община в частта му, с която се отменя акт за установяване на публично общинско вземане № РД-22-50/11.08.2010 г. досежно лихвите и възложените разноски. Претендират се касационни основания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Решението е атакувано с касационна жалба и от СБАЛАГ "Майчин дом" ЕАД, гр. София, в частта му, с която е отхвърлено оспорването. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, в състав на шесто отделение, като прецени оплакванията, становищата, заключенията на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: По жалбата на СБАЛАГ "Майчин дом" ЕАД, гр. София: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД-22-50/11.08.2010 г. кметът на Столична община е определил задължения за дружеството за такса битови отпадъци за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2009 г. в размер на 419 444,12 лева и лихва за просрочие 99 908,07 лева, начислена към 29.06.2010 г. Административният съд София-град е обсъдил решенията на Столичния общински съвет за всяка от процесните години, с които са определени размери на таксата за битови отпадъци за отделните услуги: сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци; обезвреждане на битови отпадъци в други депа и или други съоръжения: за поддържане чистотата на териториите ма обществено ползване. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че имотите се намирали извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване. Според съда, след като общината е предоставяла услугите по сметосъбиране и сметоизвозване в района, в който се намира имота на жалбоподателя, без значение е сключването на договори от последния със специализирана фирма за сметосъбиране. Този извод на първоинстанционния съд е обоснован след анализ на всички събрани писмени доказателства и от заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза. При така установеното е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган по чл. 9б от ЗМДТ, при спазване на изискванията по отношение на формата му, като са посочени фактически и правни основания за издаването му. От фактическа страна е установено, че имотът на дружеството попада в границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, съобразно заповедите на кмета на Столична община по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и представлява сграден комплекс, състоящ се от високо тяло на 15 етажа със застроена площ от 2367 кв. м., ниско тяло на два етажа със застроена площ от 2185 кв. м., газова станция със застроена площ от 145 кв. м., контролно пропускателен пункт със застроена площ от 20 кв. м., находяща се в гр. София, ул. "Здраве" 2, кв. 387, с граници на имота - заключен между улиците "Георги Софийски", "Димитър Несторов", "Пенчо Славейков" и Военна болница. Не се спори между страните, че тази сграда се намира в район "Триадица", а от съдържанието на заповедите, с които кметът на общината е определял границите на този район през процесните години, в които граници е било извършвано организирано сметосъбиране и сметоизвозване, се вижда, че няма имоти, попадащи извън тези граници и няма имоти, които да не са били обслужвани от фирмите по сметосъбиране и сметоизвозване. Размерите на задълженията са определени върху декларираната отчетна стойност на имота и съгласно решения на Столичния общински съвет. Спорният предмет по касационната жалба на СБАЛАГ "Майчин дом" ЕАД, гр. София. касае първоинстанционното съдебно решение в частта му досежно двата компонента по чл. 62 - сметоизвозване и сметосъбиране, и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване с аргументи, че болницата е в пространство затворен тип. Правилата за определяне на ТБО се съдържат в раздел I "Такса за битови отпадъци" от глава трета "Местни такси" на Закона за местните данъци и такси. Според тези правила ТБО се заплаща за услугите по: а) събирането битовите отпадъци и извозването им, б) обезвреждането на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, в) поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места (чл. 62, изр. 1-во ЗМДТ) и се определя в левове (чл. 67, ал. 1 ЗМДТ), в годишен размер за всяко населено място, с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка от изброените дейности (чл. 66, ал. 1 ЗМДТ). План-сметката включва необходимите разходи за: осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци (контейнери, кофи и други); събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по Закона за управление на отпадъците; почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване (чл. 66, ал. 1 ЗМДТ). Правилно за процесния период е определен размера на дължимата такса за битови отпадъци - същият е изчислен на база отчетната стойност на недвижимия имот на дружеството с приеманите за съответната година от общинския съвет промили. Обосновани са изводите на административния съд, че дружеството е задължено лице за ТБО за периода 2004 г. -2009 г. за процесния имот предвид установеното безспорно извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В тази връзка правилно е обсъден като неоснователен довода на дружеството, че имотът се намирал в район, в който нямало организирано сметосъбиране, а изводите на съда относно предоставянето на услугата поддържането на териториите за обществено ползване били необосновани. Позоваването на договорите за извозването на отпадъци, сключени с ЕТ "Риванс - Васил Попов", не е предпоставка за освобождаване от такса за предоставените услуги. С тези договори не се доказва по категоричен начин извозването на битови отпадъци, а както обосновано е приел и съдът, предмет на договорите е извозването на специфичен (опасен) отпадък. След като общината предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на територията, на която се намира процесния имот, без значение за дължимостта на местната такса за тези услуги е обстоятелството, че касаторът е сключил договор с фирма за извършване на сметосъбиране и сметоизвозване и е заплатил на същата възнаграждение по издадените фактури. Както обосновано е посочил и съдът, в чл. 71, т. 1 ЗМДТ е регламентирано, че таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се държи, когато услугата не се предоставя от общината, а в конкретния случай тази хипотеза не е налице. От представените доказателства за извършването на услугите, регламентирани в чл. 62 ЗМДТ, по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места на Столична община, а така също и от представените доказателства относно направените от общинския бюджет разходи към концесионера, се установява реалната престация на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. По отношение на първата услуга сметосъбиране и сметоизвозване са представени фактури, констативни протоколи и ежедневни протоколи, от които се вижда районът с какви съдове е захранен. По отношение на останалите два вида услуги обстоятелството, че Столична община ги извършва е установен чрез събраните по делото доказателства (л. 310 - л. 546 от първоинстанционното дело), като твърденията на касатора СБАЛАГ "Майчин дом" ЕАД, гр. София, в обратния смисъл се явяват неоснователни. Отделно от това самото естество на услугата поддържане на чистотата на териториите е такова, че не зависи от това дали даден имот генерира или не отпадъци. По изложените по-горе мотиви следва да бъде прието, че решението на административния съд се явява правилно и обосновано в отхвърлителната му част относно установените с акта задължения за такса битови отпадъци за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2009 г. в размер на 419 444,12 лева и начислената върху сумата лихва 99 908,07 лева, и в тази му част следва да бъде оставено в сила. По жалбата на кмета на Столична община: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. Предвид изложеното по-горе, в разглеждания случай е безспорно установено, че дружеството като собственик на нежилищен имот е задължено лице за такса за битови отпадъци за периода 2004 - 2009 г., но не е изпълнило задължението си в нормативно установения срок. На основание чл. 9б, ал. 1 от ЗМДТ, относима редакция за всеки от данъчните периоди, невнесените в срок такси се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и др. държавни вземания по реда на ДОПК. С чл. 20, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, действала 2007 - 2009 г. и чл. 10 от отменената Наредба, действала 2003 - 2006 г., таксата за битови отпадъци се заплаща на четири равни вноски в срокове до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината. След като всички елементи от фактическия състав за възникване на задължението са били осъществени, задълженото лице е било длъжно да внесе таксата в сроковете, установени с наредбата. За възникването и дължимостта на таксата не е необходимо издаването на нарочен акт за установяването й. Началният момент на срока за "доброволно плащане" по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания е определен с подзаконовия нормативен акт, издаден в изпълнение на законовата делегация. Следователно сроковете за заплащане на ТБО са нормативно заложени и началната дата на задължението за лихва за забава е деня след тяхното изтичане. Този извод намира подкрепа от нормата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК в редакцията й за процесните периоди, която определя лихвите за вземанията за общински такси, установени по основание в закон, каквато е ТБО в качеството и на публично общинско вземане. С неплащането на задължението в регламентирания в закона срок /съответно с неплащането на всяка от вноските в срока за плащането/, данъчно задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. С оглед изложеното необоснован се явява изводът на съда, че процесният акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД-22-50/11.08.2010 г. на кмета на Столична община не е мотивиран, доколкото в посочените законови текстове и подзаконови нормативни актове са определени началният момент, от който се дължи лихвата и начинът за определяне на нейния размер. Ето защо, настоящият състав счита, първоинстанционният съд неправилно е отменил обжалвания АУПОВ в частта за начислени лихви върху сумата 419 944,12 лв. за периода 01.01.2004 - 31.12.2009 г. Обжалваното съдебно решение в посочената част следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК в тази част следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на СБАЛАГ "Майчин дом" ЕАД, гр. София против акта в посочената му част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,