Решение № 9115 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4420/2017 г.

Решение № 9115 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4420/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационна жалба от Началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР-Д. срещу решение № 113 от 16.03.2017 г., постановено по адм. д. № 399/2016 г. по описа на Административен съд - Д., с което е отменена негова заповед № 851з-59 от 20.07.2016 г., с която на Ж. С. Ж. е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Поддържа, че е извършена преценка съобразно чл. 206, ал. 2 ЗМВР и на служителя е наложено съразмерно дисциплинарно наказание. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отхвърляне на оспорването. Ж. С. Ж. не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд -Д. е била заповед № 851з-59 от 20.07.2016 г. на началника на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Д., с която е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец. Дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) е намерил, че държавният служител младши инспектор Ж. С. Ж. в качеството си на младши автоконтрольор I степен, в сектор "Пътна полиция", към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР-Д. за времето от 19 часа на 23.04.2016 до 07 часа на 24.04.2016 г. е назначен на работа със служебен автомобил "О. А.", с рег. № ТХ8283 ТХ, за изпълнение на служебни задължения по контрол на пътното движение. Констатирано е, че за времето от 02,53 до 07.00 часа- служителят Желев не изпълнява утвърденият часови график и не заема разпоредените му за обслужване установъчни пунктове за осъществяване на дейности по пътен контрол. Тези действия на служителя ДНО приема, че са в нарушение на чл. 54, т. 1 и чл. 82, ал. 2 от "Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и са квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, основание по чл. 198, ал. 1, ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от един месец. Административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 204, т. 3, вр. чл. 37 ЗМВР, вр. чл. 9, ал. 1, предл. трето от ПУДМВР и в сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, но в нарушение на нормата на чл. 206, ЗМВР - преди налагане на дисциплинарното наказание не е изслушал държавния служител, нито е приел писмените му обяснения. Счетено е също така, че дисциплинарно наказващият орган не е спазил задължението си, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да вземе предвид последиците от нарушението, обстоятелствата при които е извършено и формата на вината. Решаващият извод на първоинстанционния съд, че производството по издаване на оспорваната заповед е проведено при съществено нарушение на административно производствените правила, регламентирани в АПК и ЗМВР, в противоречие с доказателствата по преписката, което е довело до нейната незаконосъобразност. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Правилно административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган съобразно чл. 204, т. 3, вр. чл. 37 ЗМВР, но необосновано е намерил отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК . Необоснован е изводът на решаващия съд за неспазване изискванията на чл. 206 ЗМВР. В административната преписка се съдържа покана от 07.07.2016 г. отправена до Желев и връчена му в същият ден в 11 часа, в която се съдържа изрично изявление, че същият следва да се яви 24 часа след запознаване с обобщена справка с рег. № 851р-3102/25.05.2016 г. и всички материали по проведеното дисциплинарно производство с възможността да бъде изслушан, респективно да даде писмени обяснения. На 08.07.2018 г. е съставен протокол, подписан от наказващия орган и Желев, в който е отразено, че на последния са връчени за запознаване всички материали по дисциплинарното производство, включително сочената по-горе обобщена справка и Желев е изслушан . В протоколът служителят саморъчно е записал, че не е съгласен с констатациите от извършената проверка. На 20 юли 2016 г. е издадена оспорената заповед, с което изискванията на закона са спазени. Неправилно първостепенният съд е приел, че изложеното в заповедта не се подкрепя от приложените доказателства. Страните не спорят, че в соченият период от време- 02,53 до 07.00 часа- служителят Желев не изпълнява утвърденият часови график и не заема разпоредените му за обслужване установъчни пунктове за осъществяване на дейности по пътен контрол, а се намира в района полицейското управление. Не може да бъде споделен извода на първостепенния съд, че действията на Желев са в унисон с изпълнение на служебните му задължения и част от "обслужване" на пътно транспортно произшествие/ПТП/. Действително установено е, включително и описано в обстоятелствената част на оспорената заповед, че по време на дежурството екипът на Желев е посетил ПТП, включващо и съпровождане на водач на МПС до здравно заведение за оказване на медицинска помощ. Самопреценката на Желев за отклоняване от установъчните пунктове за осъществяване на пътен контрол и връщане в сградата на сектор "Пътен контрол", мотивирана с изчакване над четири часа на водача, извършил ПТП, за документиране на последното е в разрез с вменените служебни задължения за реално осъществяване на пътен контрол в разпоредения участък . В тази връзка следва да се обсъди констатираното от първостепенния съд нарушение по чл. 206, ал. 2 ЗМВР - при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. За установеното неизпълнение на служебни задължения, прието като маловажно нарушение е наложено най- лекото наказание- "мъмрене" и то за минимален срок от един месец, което обуславя соченото от ДНО, че е при определяне вида и размера на наложеното наказание е спазен законът. По изложените съображения и като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК . На основание чл. 221, ал. 2 АПК е дължима отмяната му. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение по същество на спора за отхвърляне на оспорването. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК касаторът има право на сторените в производството разноски, но такива не се присъждат поради липса на заявено искане. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,