Решение № 3006 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4933/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП) срещу Решение 1674/15.03.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 612/2023 г., в частта, с която НАП е осъдена да заплати на Л. Савов обезщетение по чл. 104, ал. 1, във вр. чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) за периода от 11.06.2019 г. до 11.12.2019 г., в размер на 5004 лв., заедно с мораторна лихва за забава по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) върху главницата за периода от 20.07.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба 20.01.2023 г. в размер на 257,15 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то в обжалваната му част, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Излага подробни съображения, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. относно определяне на размера на дължимото обезщетение. Моли решението в обжалваната му част да се отмени и вместо него се постанови ново, с което искът да се отхвърли като неоснователен. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание поддържа жалбата. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Ралева. Ответникът по касация Л. Савов оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание. Моли решението в обжалваната му част да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Чолаков. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административен съд София-град е бил сезиран с обективно съединени искове подадени от Л. Савов срещу НАП, с искане за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 вр. чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл. за периода от 11.06.2019 г. до 11.12.2019 г. в размер на 5873 лв., заедно с мораторна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД върху главницата от датата на влизане в сила на решението за отмяна на уволнението 20.07.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба 20.01.2023 г в размер на 306,46 лв., ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. По така предявените искове първоинстанционният съд от фактическа страна е установил следното: Със Заповед ЗЦУ-885/07.06.2019 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, на Л. Савов е наложено дисциплинарно наказание уволнение. С Решение 363 от 20.01.2021 г. по адм. дело 8743/2019г. по описа на АССГ, заповедта е отменена. С Решение 8085 от 05.07.2021г. по адм. дело 2996/2021г. по описа на ВАС, решението е оставено в сила. Със Заповед 4108/11.06.2019г., издадена от изпълнителния директор на НАП, е прекратено служебното му правоотношение. С Решение 6398 от 05.11.2021г. по адм. дело 7765/ 2019г. по описа на АССГ заповедта е отменена. Решението е оставено в сила с Решение 7317 от 20.07.2022г. по адм. дело 2156/2022 г. по описа на ВАС. Със Заповед 890/29.07.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл., във връзка с влезлите в сила съдебни решения, Л. Савов е възстановен на длъжност главен инспектор по приходите в дирекция Контрол, отдел Ревизии, сектор Ревизии в ТД на НАП София, считано от 01.08.2022 г. В заповедта е определена основана месечна заплата в размер на 1447 лв. Със Заповед 894 от 29.07.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, на Л. Савов е определена основна месечна заплата в размер на 2281 лв., считано от 01.08.2022 г. На 25.11.2021 г. на Л. Савов е платено обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. в размер на 7813,80 лв. Основната месечна заплата за длъжността заемана от ищеца главен инспектор по приходите, сектор Ревизии, отдел Ревизии, дирекция Контрол, ТД на НАП София към 05.07.2021 г. и към 20.07.2022 г. е в размер на 2281 лв. През периода от 11.06.2019 г. до 11.12.2019 г. Л. Савов не е работил по трудово или служебно правоотношение, няма регистрирани и граждански договори, няма и данни за осигуряване и/или реализиране на облагаем доход по извънтрудови правоотношения. Въз основа на така установените факти съдът, за да уважи частично предявения иск и след анализ на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл., е приел от правна страна, че моментът на признаването на уволнението за незаконно е датата на влизане в сила на Решение 363/20.01.2021 г. на АССГ, постановено по адм. дело 8743/2019 г. 05.07.2021 г. Основната заплата към тази дата и към 20.07.2022 г. е в размер на 2281 лв., поради което е приел, че искът е основателен за сумата от 5004 лв., а в частта над този размер до претендирания размер от 5873 лв. е неоснователен и недоказан. За неоснователно е приел твърдението на ответника, че основната заплата на държавния служител, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, в случая е в размер на 1447 лв., с която е възстановен със Заповед 890/29.07.2022 г. на изпълнителния директор на НАП. В тази връзка е посочил, че тъй като считано от 01.08.2022 г. има две заповеди, с които се определя основното възнаграждение на Л. Савов, поради което на практика Савов е възстановен на длъжността, която е заемал с основна заплата 2 281 лв. Посочил е още, че издаването на две отделни заповеди води до заобикаляне на императивните разпоредби на чл. 104, ал. 1 ЗДСл., като обезщетението се изчислява въз основа на размера на основното възнаграждение към момента на уволнението, а не към посочения в закона момент към признаване на уволнението за незаконно. Приел е, че основателността на главния иск обосновава и основателност на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху сумата на обезщетението, като за определяне на началния момент от който се дължи сумата се е позовал на т. 4 от Тълкувателно решение 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. 3/2004 г. Посочил е, че тъй като в случая лихвата се претендира от 20.07.2022 г. същата се присъжда от тази дата, като е изчислил същата в размер на 257,15 лв. За основателна е приел и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Решението е правилно, при следните коригиращи мотиви. Спорният по делото въпрос е относно основата, върху която следва да се определи обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл., както правилно е приел и първоинстанционният съд. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. е категорична и посочва, че обезщетението е в размер на основната заплата на служителя, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. В случая е налице първата хипотеза, тъй като от доказателствата по делото се установява, че Л. Савов е възстановен на работа със заповед от 29.07.2022 г., считано от 01.08.2022 г., т.е. същият се е явил да заеме службата. Противно на приетото от решаващия съд моментът на признаване на уволнението за незаконно не е 05.07.2021 г., тъй като това е датата, на която е влязло в сила решението, с което е отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, а 20.07.2022 г. на която датата е влязло в сила решението, с което е отменено прекратяването на служебното правоотношение. Независимо от това и предвид обстоятелството, че и към двете дати доказателствата по делото сочат, че основната месечна заплата за длъжността заемана от ищеца, е в размер на 2281 лв. крайният извод за правилност на решението относно размера на присъденото обезщетение не се променя. Не се променя и размерът на законната лихва, тъй като тя се претендира именно от 20.07.2022 г. Решението в частта, в която е отхвърлен иска на Л. Савов за сумата над 5004 лв. до претендирания размер от 5873 лв., ведно с мораторната лихва върху главницата от 20.07.2022г. до датата на завеждане на исковата молба 20.01.2023 г за сумата над 257,15 лв. до претендирания размер от 306,56 лв. не е обжалвано и е влязло в сила. Правилно решаващият съд е уважил и акцесорния иск за присъждане на законна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, тъй като този иска е обусловен от основателността на главния иск. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно това, че обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. претендирано от г-н Савов следва да се определи на база основна заплата на размер на 1447 лв. Този довод е бил наведен и пред първата инстанция и правилно е приет за неоснователен. Със Заповед 890/29.07.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, на Л. Савов е определен размер на основната заплата, считано от 01.08.2022 г., т. е. към момент различен от момента на признаването на уволнението за незаконно. Основната заплата, съгласно тази заповед е в размер на 1447 лв. със Заповед 894/29.07.2021 г. на изпълнителния директор на НАП на Л. Савов е определен размер на основната заплата, считано от 01.08.2022 г., т. е. към момент различен от момента на признаването на уволнението за незаконно. Основната заплата, съгласно тази заповед е в размер на 2281 лв. При съпоставката на двете заповеди се налага извод, че считано от 01.08.2022 г. г. на възстановения служител са определени два размера на основна месечна заплата 1447 лв. и 2281 лв. Не е налице определена от органа основна заплата на възстановения служител към момента на признаване на уволнението за незаконно, както се твърди в касационната жалба. Правилно решаващият съд при определяне на размера на обезщетението е взел предвид размерът на основната месечна заплата за същата длъжност, посочен в справката издадена от ответника, във връзка с указанията на съда. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 500 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно посоченото в договор за правна защита и съдействие 26/20.02.2024 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, Върховният административен съд, пето отделение