Решение № 7360 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5035/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Управителния съвет /УС/ на Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, чрез процесуалния му представител адв. Станев, против решение № 412 от 10.03.2026г., постановено по адм. дело № 420/2025г. по описа на Административен съд – гр. Шумен, с което е отменена заповед № РД – 11 – 1041 от 19.08.2025г. на председателя на УС на АПИ, с която на основание чл. 92, ал. 1, чл. 97, ал. 1 и във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 90, ал. 1 т. 5 ЗДСл. е наложено дисциплинарно наказания „уволнение“ на Т. Д. на длъжност началник отдел „Административно обслужване“ в Областно пътно управление /ОПУ/ - Шумен към АПИ и с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 108, ал. 1 ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение. С решението АПИ е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че е неправилен извода на съда за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и в частност нарушение на чл. 93, ал. 1 ЗДСЛ, тъй като не са били взети писмени обяснения на служителя, които да бъдат обсъдени преди налагането на дисциплинарното наказание. Посочва и че е неправилен извода на съда, че поисканите и получени писмени обяснения на 08.07.2025г. не следва да бъдат взети предвид, тъй като не са поискани във връзка с образуваното дисциплинарно производство. Напротив излага мотиви, че това не представлява нарушение от категорията на съществените, като посочва и че служителят е изслушан и от дисциплинарния съвет на АПИ. Навежда и подробни съображения, че от доказателствата са установени вменените на служителя нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в неспазване на работното време и преждевременно напускане на работа. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Т. Г. Д., чрез процесуалния си представител адв. Иванова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради и което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение съставът на АС – гр. Шумен е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон и съгласно чл. 10, ал. 1 от Устройствения правилник на АПИ правомощия, при спазване на изискванията за форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които водят до незаконосъобразност на оспорения административен акт.Приел е, че е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, изискваща преди налагането на дисциплинарно наказание, дисциплинарно наказващият орган да изслуша държавния служител, да му даде срок за писмени обяснения, както ши да събере и оцени посочените от него доказателства. Посочил е и че поисканите и дадени обяснения от служителя на датата, на която е образувано дисциплинарното дело, нямат характера на такива, изпълняващи изискванията на чл. 93, ал. 1 ЗДСЛ, тъй като законодателят в посочената разпоредба е имал предвид дадени обяснения след образуване на дисциплинарното производство, събиране на доказателства и непосредствено преди налагането на наказание. Съдът е посочил и че нарушението е съществено, тъй като точно описание на вменените на Д. нарушения е дадено чак в оспорената заповед, а в другите документи по преписката такова липсва, като е приел, че това се е отразило на възможността й да се защити. Приел е и че при направеното изслушване на служителката пред Дисциплинарния съвет, това нарушение не е било отстранено, тъй като не й е казано точно за какво нарушение се санкционира, не са посочени времеви периоди, в които се вменява неспазване на работното време, срещу което и тя възразява. Съдът е приел, че само това нарушение е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Въпреки това е изложил съображения и за други допуснати нарушения на административно производствените правила, включително неточно и неясно описание на вмененото нарушение, обстоятелствата при които е извършено, неяснота относно служебните задължения, за които се твърди, че са виновно нарушени, както и липсва преценка досежно критериите по чл. 91, ал. 1 ЗДСл за определяне на тежестта на наказанието, липсата на преценка за тежестта на нарушението и съответствието на наказанието на него, формата на вината, оценка на цялостното поведение на служителя. Обосновал е, че всички установени нарушения, които са от категорията на съществените, водят до незаконосъобразност на оспорената заповед, поради и което я е отменил. Решението е правилно. Правилно съдът e приел, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентния орган, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В съответствие със закона съдът е достигнал до обоснован извод за допуснато нарушение на императивния чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Същият вменява в задължение на дисциплинарно наказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Това задължение не може да бъде заменено от изслушване от помощните органи в дисциплинарното производство, а именно дисциплинарно разследващия орган или дисциплинарния съвет. Съответно е неоснователно възражението на касатора, че с факта на изслушването на служителката от дисциплинарния съвет е изпълнено задължението. Напротив съдът правилно е приел, че поисканите писмени обяснения и то при различна фактическа обстановка в деня на образуване на дисциплинарното производство и изслушването от дисциплинарния съвет не обосновават спазването на задължението по чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Правилно съдът е приел, че това е гаранция за осигуряването на защита на служителя и съответно за предоставяне на възможност на съответния ръководител – дисциплинарно наказващ орган да получи пряка и непосредствена представа, включително за възраженията на служителя за вменените му нарушения. Както правилно е посочил и съдът така допуснатото нарушение е абсолютно основание за отмяна на оспорената заповед, предвидено и в чл. 93, ал. 2 ЗДСл, според който „Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество“. Въпреки посоченото съдът е изложил и мотиви по съществото на спора, като е приел и че са допуснати други нарушения на административно производствените правила, които са довели до нарушение на правото на защита на жалбоподателката в първата инстанция. Настоящият състав споделя изводите на съда, че в проведеното административно производство не е конкретизирано точно в какво се изразяват вменените нарушения на служителя, включително не са конкретизирани периодите, в които се твърди и че не спазвала работно време. Правилно съдът е приел, че посочването на четирите пъти, в които същата е закъсняла и 1 път, в който си е тръгнала 15 мин. преди края на работното време /при повече от 22г. работа/, са въведени чак в оспорената заповед, което пък е препятствало жалбоподателката да наведе своите възражения спрямо тези констатации. Освен това като допълнение следва да се посочи и че предвид посочените в заповедта евентуални нарушения вменените на Д., то наложената най – тежка санкция – дисциплинарно уволнение е несъразмерна и постановено в нарушение на чл. 6 АПК. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация Т. Г. Д. като основателно и доказано, тъй като са представени доказателства за сторени такива в настоящата инстанция, следва да бъде уважено в претендирания размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,