Решение № 5162 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1499/2009 г.

Решение № 5162 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1499/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Набил Нуредин Хоршид, гражданин на Ирак, срещу решение № 13381 от 8.12.2008 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 9308 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, с което жалбата му срещу решение № 267 от 29.05.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, е отхвърлена. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевират доводи за нарушение на съществени съдопроизводствени правила, неправилно именовани като "административни" и на материалния закон. Последното е обосновано с противоречие на решението с чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, като представя решение от 17.02.2009 г. на съда на Европейските общности по преюдициално запитване. По съображенията изложени в жалбата и тези в съдебно заседание се моли, да се отмени решението на съда. Ответната страна не е взела становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът в съответствие със събраните доказателства относно обстановката в Ирак и обсъдената бежанска история на жалбоподателя е направил изводи за липсата на предпоставките по чл. 8 и 9 ЗУБ за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Предлага жалбата да бъде отхвърлена. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: Тричленният състав на Върховният административен съд е бил сезиран с жалба срещу решение № 267 от 29.05.2008 г. на председателя на ДАБ, с което на Набил Нуредин Хоршид, гражданин на Ирак, роден в гр. Киркук, неженен, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. От приложените по делото писмени доказателства, относно обстановката в Ирак и данните по образуваната молба за закрила с вх. № БЦ-491 от 19.12.2007 г. на РГС-Елхово, съдът е установил фактите по спора. Тях е съпоставил с направените изводи в обжалваното решение на председателя на ДАБ, постановено в производството развило се по реда на чл. 75, ал. 1 ЗУБ, за липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Приел е, че изводът на административния орган относно липсата на предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставянето на статут на бежанец на жалбоподателя, който не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход, като репресията да се основава на неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, е правилен. Същият извод е направен и за решението на председателя на ДАБ по отношение отказа за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, въпреки че от представеното по делото становище на Министерството на вътрешните работи, е направен извод че обстановката в Ирак отговаря на регламентираното от международното право определение за вътрешен въоръжен конфликт. Направената преценка на изложеното в бежанската история на жалбоподателя с визираните предпоставки в т. 3 на чл. 9 не сочат според съда на тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, въпреки наличието на елемент от фактическия състав на нормата. Поради това жалбата срещу решението на председателя на ДАБ е отхвърлена изцяло. Решението в частта, с която е оставено в сила обжалваното решение за липсата на предпоставките по чл. 8 ЗУБ поради което е отказано предоставяне на статут на бежанец е правилно. Не може да се обоснове същия извод и за втората част от решението, за липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото е представено решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности. С него е дадено тълкуване на чл. 15, б. "в" във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. по преюдициално запитване. Според него: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По делото са налице безспорни доказателства, включително становище на Дирекция "Международно право" при Министерството на външните работи, че обстановката в Ирак може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международноправните норми. И доколкото касаторът е от гр. Куркук а ситуацията там е определена като нестабилна с ширещи се прояви на крайно насилие, то следва да се извърши нова преценка на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както е прието с решение по адм. д. № 300 от 2009 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия. С оглед наличието на въоръжен конфликт в страната и в съответствие с цитираното по-горе тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО неоснователно на молителя е отказано предоставяне на хуманитарен статут с единствения мотив, че същият не е обосновал наличието на основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като не е ангажирал доказателства, от които да се направи извод, че за него Ирак не е сигурна страна по произход. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Постановеното от Съда на Европейските общности тълкуване се инкорпорира в тълкуваната разпоредба. Да прилага Общностното право, за националния съд означава да прилага правото на Общността, така както е тълкувано от Съда на Европейските общности. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид от административния орган при решаването на настоящия казус. С оглед изложеното съдът приема, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, като вместо него се отмени решението на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказан хуманитарен статут на молителя и делото се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия,