Решение № 12747 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5960/2018 г.

Решение № 12747 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5960/2018 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ИД на ДФЗ), гр. София, чрез процесуалния му представител юрисконсулт А. И., против решение № 335 от 23.03.2018 г. по адм. дело № 946/2017 г. на Административен съд София - област. С това решение е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 03-РД/3693 от 03.10.2017 г. и преписката е върната за ново произнасяне съобразно задължителните указания на съда. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Мобиджул - Ю. Димитрова", със седалище [населено място], чрез процесуалните си представители адв. М. Б. и адв. А. Р., с писмен отговор на касационната жалба оспорват основателността на подадената касационна жалба и правят искане за отхвърляне на същата. Изразяват становище, че процесното решение е валидно, допустимо, правилно и обосновано и молят същото да бъде оставено в сила. Претендират се присъждане на направените по делото разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез двамата процесуални представители, ответникът по касация оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението на съда. Представя се списък на направените разноски. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Административен съд София - област е правилно. По изложени съображения, счита че за атакуваното съдебно решение не са налице касационни основания от претендираните с жалбата по чл. 209 АПК и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 13.04.2018 г. в Административен съд София - област касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 29.03.2018 г., предвид отбелязаната дата на изпращане на касационната жалба в документа за извършена от STAR POST куриерска услуга - 12.04.2018 г. (л. 9 от делото), и като подписана от надлежно упълномощен представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 335 от 23.03.2018 г. по адм. дело № 946/2017 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд София - област (АССО), четвърти състав, на основание чл. 172, ал. 3 и чл. 173, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ "Мобиджул - Ю. Димитрова", със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Ю. Д., чрез адв. Б., мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по заявление за подпомагане на едноличния търговец с УИН № на проекта 23/312/03042 и УРН 606978 по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., както и издадения след това изричен отказ, обективиран в Заповед № 03-РД/3693 от 03.10.2017 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С втори диспозитив съдът ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА (Разплащателна агенция), гр. София за ново произнасяне по същество, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите, в 14-дневен срок, от влизането му в сила и с трети диспозитив съдът ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, гр. София да заплати на едноличния търговец (ЕТ) сумата от 50. 00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбата е допустима като подадена в срок, както и от лице, с правен интерес от оспорването. С оглед извършеното установяване на относимите по делото факти, първоинстанционният съд е коментирал и хронологията на развилите се съдебни производства имащи отношение към настоящото дело, като е посочил следното: образувано адм. дело № 314/2015 г. по описа на АССО, който с определение № 283/02.04.2015 г. е изпратил делото по подсъдност на ВАС. С определение № 9431/14.09.2015 г. по адм. д. № 9331/2015 г. делото е изпратено на АССО за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на едноличния търговец срещу заповед № 03-РД/1497 от 28.06.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С решение № 89/10.02.2016 г. по адм. д. № 811/2015 г. по описа на АССО е отменена заповедта на ИД на ДФЗ в оспорената й част и преписката е изпратена на адм. орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Горното решение е било обжалвано пред ВАС, който с решение № 4020/03.04.2017 г. по адм. д. № 5446/2016 г. го оставя в сила. След така извършеното фактическо установяване, административният съд е посочил, че много след срока - на 03.10.2017 г. е налице произнасяне от компетентния орган чрез заповед № 03-РД/3693, с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане на едноличния търговец. Съдът е приел, че това е изричен отказ, предвид което при наличието на изричен отказ, след подадена в срок жалба срещу мълчалив отказ, съдът е задължен да изследва законосъобразността и на този изричен отказ. Констатирал е, че изричният отказ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители, а именно от ИД на ДФЗ, като заповедта е издадена в условия на заместване, което е видно от представената по делото заповед, предвид което я приема за валиден административен акт, като издаден от оправомощен административен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност, в предвидената писмена форма. Но съдът е преценил, че същата е незаконосъобразна, тъй като е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, и при неправилно приложение на закона. За да достигне до този извод, административният съд е приел, че правото на жалбоподателя да получи исканата финансова помощ следва да се преценява към момента, в който той е подал заявлението си, към който момент административният орган е бил длъжен да събере всички необходими доказателства за изясняване на спора от фактическа страна и да постанови акт, при спазване на процесуалния и материалния закон. Това задължение протича от установените принципи на законност, истинност и служебно начало. Предвид което е приел за недопустимо заявителят да търпи вредни последици от незаконосъобразни действия и актове на администрацията, които са оспорени по съдебен ред и отменени, но поради развилото се във времето двуинстанционно съдебно производство, към настоящия момент е изчерпан предвиденият бюджет по процесната мярка. На следващо място съдът е установил, че като правно основание за постановяване на отказа за финансиране е посочена разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 5 от Наредба № 29, която не съответства на фактите и обстоятелствата, описани в процесната заповед, които сочат, че се отказва подпомагане поради изчерпване на наличния бюджет. Предвид което съдът е достигнал до извода, че при несъответствието между фактическите и правни основания, същият не може да направи преценка каква е действителната воля на административния орган. На следващо място съдът е посочил, че при издаване на заповедта № 03-РД/3693/03.10.2017 г. са допуснати и съществени процесуални нарушения на ИД на ДФЗ, в това число, не е изпълнено задължението по чл. 28 от Наредба № 29. Не са били положени необходимите усилия за изясняване на всички относими към спора факти, като не е изследвана възможността за финансиране от наличен свободен ресурс от отказали се бенефициенти, от корекции по сключени договори, от прекратени договори и т. н. Не са изложени мотиви във връзка с постановения отказ, каквито указания са дадени във влязлото в сила решение по адм. дело № 811/2015 г. на АССО. Съдът е констатирал, че в обжалваната заповед се сочи ново обстоятелство, което не е обхванато от предмета на адм. дело № 811/2015 г. на АССО, а именно приключването на разплащанията по ПРСР 2007-2013 г. след 31.12.2015 година. Съдът е приел, че това обстоятелство не е елемент от фактическия състав на отказа за изплащане на финансова помощ и същото не е новонастъпило, тъй като към момента на приключване на предходното съдебно производство е съществувало, поради което не е могло да се приеме, че повторният отказ е издаден на различно фактическо и правно основание. На следващо място е прието от съда, че изтичането на срока за разплащане и то по вина на административния орган, чийто първоначален отказ за плащане е отменен като незаконосъобразен от съда, не е годно основание да бъде отказано изплащане на финансовата помощ както по националното, така и по общностното право, защото в противен случай би се стигнало до възможността административният орган да черпи права от собственото си неправомерно поведение. На последно място административният съд, при подробно изложени съображения е приел, че цитираните в заповедта разпоредби на чл. 71, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 и чл. 29, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 г. на Съвета от 21 юни 2005, са неприложими в конкретния случай. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е мълчалив отказ на ИД на ДФЗ по заявление за подпомагане на едноличния търговец с УИН № на проекта 23/31203042 и УРН 606978 по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по ПРСР 2007-2013 година. На 03.10.2017 г. Изпълнителният директор на ДФЗ се е произнесъл със заповед № 03-РД/3693, с която е отказал да бъде финансирано заявлението за подпомагане. Заповедта е издадена на основание чл. 31, ал. 1, чл. 29, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 5 от Наредба № 29/11.08.2008 г. и чл. 71 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година и чл. 29, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 г. на Съвета от 21 юни 2005 година. Видно от съдържанието на оспорения административен акт, в него от една страна са посочени мотиви некореспондиращи с правното основание за постановяване на отказ за финансиране на заявлението, а именно - чл. 29, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 5 от Наредба № 29/2008 г., а от друга страна не са изложени мотиви в посока влязло в сила предходно решение на административен съд. В случая административният орган е преповторил мотивите на решение № 89 от 10.02.2016 г., постановено по адм. дело № 811/2015 г. по описа на АССО, потвърдено с решение № 4020 от 03.04.2017 г., постановено по адм. дело № 5446/2016 г. на ВАС, с което е отменена като незаконосъобразна предходна заповед с обективиран частичен отказ, като основен мотив е изложил, че отказа е въз основна на приключване на ПРСР за периода 2007-2013 г., всички разплащания от страна на ДФЗ – РА е следвало да са приключили до 31.12.2015 година. Предвид на изложеното, направените от състава на АССО изводи в тази насока са обосновани. Административният съд подробно и обективно е изложил фактическите обстоятелства по разглеждане на проекта от самото начало, както и развилото се предходно двуинстанционно съдебно производство, с което е отменена предходна заповед на ИД на ДФЗ, като преписката е върната на административния орган за произнасяне. Отразените констатации са обосновани и се приемат от настоящия състав, поради което за процесуална икономия не следва да се повтарят. На първо място настоящият състав приема за неотносими твърдените в касационната жалба обстоятелства, които са били предмет на предходното съдебно производство, тъй като по него е налице влязъл в сила съдебен акт. Едно от възраженията в касационната жалба е свързано с липсата на твърдените от съда нарушения на административно производствените правила. Касаторът е изложил съображение, че при издаване на процесната заповед стриктно са спазени процедурите, като е разяснил функциите на комисията по чл. 28 от Наредбата. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, проектите се разглеждат от експертна комисия за осигуряване на прозрачност /ЕКОП/, която се назначава от изпълнителния директор на РА и изразява писмено становище пред него. Съгласно ал. 2, функциите на ЕКОП се определят в правила за работа, които се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на РА, а в съответствие с ал. 3, правилата за работа по ал. 2 се публикуват на електронните страници на РА и ПРСР. В случая не са представени доказателства в тази връзка. Неоснователно се твърди от касатора, че функциите на комисията са формални, насочени към осигуряване на прозрачност и обявяване кои разходи и на каква стойност подлежат на одобрение. Именно по отношение на размера на инвестициите е следвало да има произнасяне от експертната комисия, тъй като в нормативната уредба изрично е посочено, че проектите се разглеждат от нея. Систематичното място на изискването за назначаване на ЕКОП е в Раздел II "Процедура за разглеждане на заявления за подпомагане" от Наредба № 29/2008 г., в която се включва реда за подаване на заявления от кандидатите, отстраняване на нередности по тях и разглеждане на проектите от ЕКОП, която дава становище до изпълнителния директор на РА. В Наредба № 29/2008 г. не се съдържа разграничение на проектите, по които се дава становище, нито назначаването има факултативен характер, за разлика от оценителната комисия по чл. 23, ал. 6 от Наредбата, която може да бъде назначена с цел определяне на основателността на предложените разходи и която да се произнесе относно обосноваността на разходите, но не е задължително. В случая липсата на назначена ЕКОП е съществено, след като липсва становище по проекта и липсва мотивировка в частта по отказа за финансиране на проекта в съответствие чл. 32 от Наредбата, което от своя страна препятства възможността за защита на кандидата в съответствие с изразеното становище, респ. изложени мотиви за непризнаване на разходите. На следващо място неоснователен се явява релевирания от страна на касатора довод, че административният съд не е обсъдил всички представени и относими писмени доказателства, което представлявало нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и което е основание за отмяна. Съдът е обсъдил всички релевантни доказателства в рамките на настоящото производство. Съдът правилно е преценил, че посоченото в изричния отказ ново обстоятелство относно приключването на разплащанията по ПРСР 2007-2013 г. след 31.12.2015 г., действително не е обхванато от предмета на адм. дело № 811/2015 г. на АССО, въпреки че е съществувало към момента на приключването му. Ето защо това обстоятелство не е новонастъпило и не може да се приеме, че повторният отказ е издаден на различно правно и фактическо основание. За прецизност следва да бъде посочено, че съобразно приетия доказателствен материал по делото, а и видно от протокол от 21.11.2017 г. от проведено открито заседание, съдът е задължил ответника да представи доказателства, че към датата на издаване на оспорената заповед е изчерпан наличния бюджет по мярката и са изчерпени възможностите за извършване на плащания след 30.12.2015 година. С писмено становище изх. № 01-6500/6536 от 06.12.2017 г. от ИД на ДФЗ адресирано до АССО, е изразена позицията на ответника по отношение на дадените с протоколното определение указания, като в подкрепа на същите не са представени изрични доказателства. Споделя се извода на съда, че изтичането на срока за разплащания и то по вина на административния орган, чийто първоначален отказ за плащане е отменен като незаконосъобразен от съда, не е годно основание за отказ от изплащане на финансова помощ, както по националното, така и по общностното право, защото в противен случай би се стигнало до възможност административният орган да черпи права от собственото си неправомерно поведение. При тези данни първоинстанционният съд правилно е приел, че с оглед естеството на акта и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, преписка следва да бъде върната за ново произнасяне, в което административният орган следва да вземе предвид констатациите на съда в първоинстанционното производство. С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационното производство, искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, а искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено. Същото е своевременно направено, разноските са доказани в размер на 1050 лева по силата на представения по делото Договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че са платени в брой, представен е и списък по чл. 80 от ГПК. НО в конкретния случай следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, както и тази на чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), че се изплаща възнаграждение за един адвокат. В случая ответникът ЕТ "Мобиджул - Ю. Димитрова", видно от приложеното към писмения отговор пълномощно, е упълномощил двама адвокати - адв. А. Р. и адв. М. Б. да осъществяват процесуално представителство пред Върховен административен съд; двамата са отразени и в Договора за правна защита и съдействие, където е договорено адвокатското възнаграждение в размер на 1050 лева - в брой; в откритото съдебно заседание пред ВАС, проведено на 27.09.2018 г. се явяват двамата адвокати. При посоченото по-горе законодателно ограничение, следва да се присъди възнаграждение само за един адвокат, което възлиза на 525 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,