Решение № 5716 от 31.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Н. Стоянов, чрез адвокат Ангелова, срещу Решение 42 от 21.12.2022 г., постановено по адм. дело 209/2022 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, като от касационната жалба се извеждат основания за неправилност на решението в тази му част като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата претенция в претендирания размер и му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът Община Русе, чрез юрисконсулт Петков в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Русе се е развило по предявения от Н. Стоянов против Община Русе иск за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди. Искът се основава на отменено по съдебен ред наказателно постановление, с което му е наложена глоба в размер на 20 лева. Твърди се в исковата молба, че отмененият акт предизвикал в него страдания и неудобства, отразил му се негативно, причинил му стрес, изнервеност, тревожност и др. При липса на противоправно поведение от негова страна не бил длъжен да търпи негативни последици. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск, като неоснователен. За да постанови този резултат е приел, че по делото не са доказани кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението е постановено при съществено нарушение на материалния закон и е необосновано. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за неимуществени вреди. В исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест, т. е. той трябва с допустимите доказателства и доказателствени средства да докаже претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменения акт, съответно незаконосъобразни действия на административни органи. Правилно в случая съдът е приел, че твърдяните за причинени в исковата молба неимуществени вреди, не се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели. Тези свидетелски показания не установяват надлежно обективното състояние на ищеца, посочено в исковата молба, което да обуславя основателност и доказаност на претенцията, а други доказателства за установяването им не са ангажирани. В тежест на ищеца е да установи сочените в исковата молба обстоятелства, което в случая не е сторено. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. В тази връзка правилен е изводът в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всичко, което е свързано с обезщетяването. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния но тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени. Не всяко неприятно усещане и душевно страдание дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. Искането на ответника Община Русе за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. При съобразяване разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за изплащането на правната помощ съдът намира, че следва на тази страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение