Решение № 337 от 4.10.2023 г. на ВКС по дело № 20238002200708/2023 г.

Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.3 НПК. Делото е образувано по искане на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура–Кърджали за възобновяване на наказателното производство по Н.Ч.Д. 242/22 г. по описа на Окръжен съд–Кърджали на основание чл.422, ал.1, т.3 НПК. Предлага се ВКС да възобнови посоченото производство и да измени постановеното по него решение, като на основание чл.12, ал.9 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/ зачете изцяло времето на изтърпяната част в Кралство Дания от наказанието лишаване от свобода и временното задържане на осъдения Т. А. А. от общия срок на наложеното наказание, считано от 15.06.22 г. до фактическото му предаване в Република България на 15.02.23 г. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането. Осъденият А. и неговият защитник считат искането за основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Сезиращият настоящата инстанция процесуален документ, който е в полза на осъдения, е подаден от процесуално легитимирана страна по чл.420, ал.1, пр.1 НПК- окръжния прокурор на ОП-Кърджали. ВКС нееднократно се е произнасял по въпроса относно допустимостта на проверка по реда на възобновяването на актове, постановени по реда на посочения по-горе специален закон и затова аргументи в тази насока няма да бъдат излагани. В този смисъл са решение №60122/01.07.21 г., постановено по К.Н.Д.346/21 г. от трето н.о на ВКС и решение №17/11.05.22 г., постановено по К.Н.Д.1054/21 г. от първо н.о. ВКС. Разгледано по същество, искането е основателно. С Решение №86/16.11.22 г., постановено по Н.Ч.Д.242/22 г. от ОС-Кърджали, влязло в сила на 01.12.22 г., е признато и прието за изпълнение Съдебно решение № 1- 4412/2022 от 06.09.22 г. на Районен съд – Нюкьобинг Фалстер, Кралство Дания, с което на българския гражданин Т. А. А. е наложено наказание лишаване от свобода с обща продължителност 914 дни- 2 години и 6 месеца- за извършени престъпления по §216, ал.1, §225 и §232, ал.1 от Наказателния закон на Кралство Дания. На основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС е постановено наложеното наказание да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.12, ал.9 ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът е приспаднал от общия срок на наложеното наказание изтърпяната от осъдения А. част от наказанието и временното му задържане в размер на 112 дни, изчислени към 05.10.22 г. На 15.02.23 г. Т. А. е предаден на българските власти за изтърпяване на остатъка от наложеното му с решение на датския районен съд наказание в български затвор. Във връзка с писмо от 18.04.23 г. на ОП-Кърджали Датският отдел на затворите и пробацията е потвърдил, че в периода от 05.10.22 г. до фактическото предаване на осъдения на 15.02.23 г. той е бил лишен от свобода с оглед изтърпяване на наложеното му наказание. От приложения формуляр за изчисляване на присъдата е видно, че към тази дата А. е изтърпял 245 дни, а оставащият период е 669 дни. В съобразие с казаното може да се заключи, че е видно разкриването на нови обстоятелства, които се отразяват съществено на правилността на цитираното съдебно решение. Следователно е налице първата предпоставка, изисквана от чл. 422, ал.1, т.3 НПК. Неясно защо /няма мотиви по този въпрос/ решаващият съд, вместо да приспадне от срока на наложеното наказание частта, която осъденият е изтърпял до фактическото му предаване, е приспаднал същото до 05.10.22 г. – датата, на която датските власти са извършили изчисление на наказанието, преди да отправят предложение до Република България за трансфер на осъденото лице. Налице е и втората законова предпоставка за възобновяване на производството – третираното обстоятелство е установено по изпълнителна преписка Р.№ 11/06.12.22 г. във връзка с получено за изпълнение посоченото вече влязло в сила на 01.12.22 г. решение №86/16.11.22 г., постановено по Н.Ч.Д.242/22 г. на ОС-Кърджали. Еднозначно се приема в съдебната практика и правната доктрина, че под термина „разследване“ законодателят разбира както разследване, извършено в рамките на конкретно наказателно производство, така също и всяка друга процесуална или извънпроцесуална форма за установяване на факти и обстоятелства, която е способна да гарантира тяхната обективност и достоверност, като например процес по ГПК или по АПК или прокурорска проверка по чл.145, ал.1 ЗСВ. В този смисъл са решение № 191/28.07.17 г., постановено по К.Н.Д.479/17 г.от второ н. о. на ВКС, както и решение №288/23.09.15 г., постановено по К.Н.Д.944/15 г. от трето н.о. на ВКС. В конкретния случай новите факти са установени в рамките на дейността на прокурора по привеждане в изпълнение на присъдите и определенията, уредена в глава тридесет и втора от НПК. Ето защо се налага настоящата инстанция да възобнови наказателното производство и доколкото искането е благоприятно за осъдения, да измени решението на първостепенния съд по отправената претенция. Водим от горното, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл.425, ал.1, т.4 вр.чл.422, ал.1, т.3 НПК