Решение № 9092 от 28.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 46/2015 г.
ВАСVI отделение28.07.2015 г.докладчик Атанаска Дишева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 958/29.10.2014 г., постановено по адм. дело № 407/2014 г. по описа на Административен съд София-област, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Румяна Николова Йорданова, Никола Здравецов Йорданов и Марин Здравецов Йорданов против решение № РД-07-6/05.03.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-област, с което е оставено в сила разпореждане № 58-2011/28.01.2014 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което не е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО злополуката, станала на 2.09.2011 г. със Здравец Николов Йорданов. ОТХВЪРЛЯ искането на "Юролайтърз Плам България" АД - в ликвидация, за присъждане на разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9092 от 28.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 46/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София-област и от "Юролайтърз Плам България" АД - в ликвидация, гр. Костенец, представлявано от пълномощника адв. Димитър Пелов, против решение № 958/29.10.2014 г., постановено по адм. дело № 407/2014 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отменено решение № РД-07-6/5.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ София-област, с което е оставено в сила разпореждане № 58-2011/28.01.2014 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което не е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО злополуката, станала на 2.09.2011 г. със Здравец Николов Йорданов и вместо това същата злополука е приета за трудова. В двете касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбите се излагат сходни съображения, според които съдът неправилно е достигнал до извода, че злополуката, настъпила с наследодателя на жалбоподателите, е трудова. Според касаторите в случая не е доказано наличието на причинна връзка между настъпилото увреждане на здравето и извършваната работа, поради което единствената възможност на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е да приеме, че злополуката не е трудова. По подробни съображения, изложени в жалбите, както и в писмени бележки, представени съответно от пълномощника на директора на ТП на НОИ - юрисконсулт Румяна Брусева и от пълномощника на "Юролайтърз Плам България" АД - адв. Д. Пелов, обосноваващи посочените оплаквания, касаторите молят съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. От "Юролайтърз Плам България" АД - в ликвидация, се претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответниците по касационните жалби - Румяна Николова Йорданова, Никола Здравецов Йорданов и Марин Здравецов Йорданов, чрез пълномощника адв. Станке Божурин, оспорват жалбата. В писмени отговори по двете жалби се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски. В писмен отговор от "Юролайтърз Плам България" АД - в ликвидация, е изразено становище за основателност на касационната жалба, подадена от директора на ТП на НОИ София-област. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Поддържа, че от съвкупния анализ на събраните доказателства и в частност - двете съдебни експертиза, се налага извода за трудовия характер на злополуката. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбите и доказателствата по делото, намира следното. Двете касационни жалби са допустими като подадени от надлежни страни, спрямо които първоинстанционното решение е неблагоприятно, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение на Административен съд София-област, по жалба на Румяна Николова Йорданова, Никола Здравецов Йорданов и Марин Здравецов Йорданов, е отменено решение № РД-07-6/5.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ София-област, с което е оставено в сила разпореждане № 58-2011/28.01.2014 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което не е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО злополуката, станала на 2.09.2011 г. със Здравец Николов Йорданов и вместо това е приел за трудова декларираната с вх. № К-07-1538/13.09.2011 г. от осигурителя "Шведски кибрит Плам България" АД - гр. Костенец злополука, станала със Здравец Николов Йорданов на 2.09.2011 г. Осъдил е ТП на НОИ - София-област за заплати на жалбоподателите разноски по делото в размер на 1600 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че въпреки постановеното експертно решение /ЕР/ на НЕЛК № 0033/14.01.2014 г., с което липсва произнасяне относно причинна връзка между увреждането и извършваната работа, в случая от съвкупния анализ на доказателствата по делото се налага изводът, че такава причинна връзка е налице, което от своя страна обуславя извода, че злополуката, станала с наследодателя на жалбоподателите е трудова. Съдът е приел, че в хода на производството са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила, обуславящи материална незаконосъобразност на решението. При действието на ограничението по чл. 66, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, според което ТЕЛК/НЕЛК не се произнася по причинната връзка, когато не е направена аутопсия, то установяване на причинна връзка може и следва да бъде осъществено с всички допустими доказателства. Според съда, в случая от заключението на съдебно-техническата експертиза, показанията на свидетеля и писмените доказателства се установява, че условията на работа - умствено натоварване, нервно-психическо напрежение, зрително напрежение и високи температурни амплитуди, са довели до травматичното увреждане, което е причинило смъртта на Здравец Йорданов, поради което административният орган неправилно е отказал да обяви злополуката за трудова. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Здравец Николов Йорданов, наследодател на ответниците в касационното производство Румяна Николова Йорданова, Никола Здравецов Йорданов и Марин Здравецов Йорданов /съпруг на първата и баща на другите двама/ е работил на длъжността "ИТ мениджър" по трудов договор от 1997 г. и допълнително споразумение от 2004 г. със "Шведски кибрит Плам България" АД - гр. Костенец, чийто правоприемник е "Юролайтърз Плам България" АД. На 2.09.2011 г. Здравец Йорданов е намерен починал на работното си място, във връзка с което от осигурителя е подадена декларация за трудова злополука № К-07-1538/13.09.2011 г. За резултатите от извършеното разследване на трудовата злополука е съставен протокол № 22/4.09.2011 г., в който е прието, че на 2.09.2011 г. Йорданов е бил на работното си място, с работно време от 10,00 ч. до 18,30 ч., като задълженията му са били да следи за надеждната работа на компютърната и комуникационна техника на дружеството и тяхната обезпеченост, същият е изпълнявал задълженията си в сървърно помещение, което е било със специален достъп, както и в работен кабинет; около 17,30 ч. хигиенистката го е намерила да лежи неподвижен до стола си зад бюрото и извикала друг служител, който съответно извикал екип на "Бърза помощ", който констатирал смъртта на Йорданов. Съгласно съставения акт за смърт № 0064/3.09.2011 г. причината за смъртта е сърдечна недостатъчност. В рамките на административното производство от ТП на НОИ е поискано произнасяне по повод причинната връзка от органите на медицинската експертиза. В експертно решение № 0033/14.01.2014 г. на НЕЛК, сърдечно-съдови болести е посочено, че НЕЛК не се произнася по причинната връзка на основание чл. 66, ал. 2 НМЕ. В заключението на комплексната съдебно-медицинската експертиза, изслушана по делото, изготвено от вещи лица - специалисти по съдебна медицина, хигиена на труда и кардиолог, е прието, че не е налице причинно-следствена връзка между условията на труда и настъпилата смърт. В заключението е изложено, че Здравец Йорданов е работил на ненормиран работен ден като ИТ мениджър, като задълженията му по длъжностна характеристика са включвали да следи и отговаря за изправността и оптималното функциониране на информационната техника /компютри и комуникационни системи/ на предприятието, неговите поделения и офиси; отговаря за техническата /хардуерна и софтуерна/ обезпеченост на цялостния информационен процес. Посочено е, че не са представени данни за обема на извършваната работа и за положен извънреден труд. Изложено е, че според данните от здравното досие Здравец Йорданов е работил на закрито, в помещение с ограничен достъп при спазени нормативни изисквания по отношение на микроклимата /температура на въздуха 20,8 - 22,4 градуса по Целзий, относителна влажност 40,3 - 43,9% и скорост на движение на въздуха - 0,01 - 0,02 м/сек; според вещите лица нивото на осветеност в работното помещение, в което е работил, отразено в здравното му досие, е 200 лукса и не отговаря на изискванията на Наредбата за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда при работа с видеодисплеи. Изложено е също, че трудът на работещия като ИТ мениджър е с предимно информационно натоварване по отношение на информационните и паметови процеси, изисква преработка на голямо количество информация в рамките на работния ден, ангажирани са зрителния анализатор и насоченото внимание. В картата на оценка на нивото на риска на работното място са идентифицирани следните опасности, касаещи труда на Здравец Йорданов - умствено натоварване, нервно-психическо напрежение - опасност от главоболие, нервно-психическо разстройство; седяща поза при работа с компютър - опасност от заболяване на опорно-двигателни апарат, болки в гърба, пръстите на ръцете; зрително напрежение - опасност от заболяване на очния нерв, намаляване на зрението, главоболие; вредата от тези рискове е посочена като малко вероятна, но възможна в определени случаи. В заключението е посочено, че според представеното становище на Служба по трудова медицина, независимо от редовното провеждане на профилактични медицински прегледи в дружеството Здравец Йорданов нито веднъж не се е явил на тях. В наличния в медицинската документация амбулаторен лист от 28.07.2011 г. за извършен общ преглед на Здравец Йорданов не са отразени субективни оплаквания и липсват данни за минали заболявания; в становището на Службата по трудова медицина е посочено, че същият е ползвал три болнични листа за временна неработоспособност през 2008 г. - 2 за простудно вирусно заболяване и 1 за полиартроза. В заключението е изложено, е сърдечната недостатъчност е общо заболяване с непрофесионален характер и не може да се твърди, че внезапно настъпила смърт на работното място е трудова злополука; когато са налице доказани сърдечно-съдови заболявания /артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, ритмични и проводни нарушения/, наличието на доказани и оценени в Карта за оценка на риска високи нива на нервно - психическо напрежение и пренатоварване, тези фактори на работния процес може да влошат притичането на описаните заболявания, но не са единствени и не може да бъдат причина за внезапно настъпила сърдечна смърт, а в случая в медицинската документация няма данни за доказани заболявания на сърдечно-съдовата система. По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, с което да дадени отговори на поставените въпроси, свързани с изследване на работните условия в софтуерното помещение на "Юролайтърз Плам България" АД, като: площ на това работно помещение; отделяно количество топлина от наличните допълнителни устройства в помещението; относно евентуалното повишаване на температурата в софтуерното помещение при непрекъсната работа на машините на наличните в него 6 броя сървъри и 6 броя видеодисплеи с оглед площта на помещението и максималната температура на въздуха в района на гр. Костенец за периода 1.07.2011 г. - 2.09.2011 г. при липса на климатична инсталация; относно максималната температура, която може да бъде достигната в помещението с оглед отделената топлина от наличните устройства. Според допълнителните обяснения на вещото лице в съдебно заседание, заключението е дадено само за сървърното помещение, е не за ИТ-кабинета и за склада към помещението, в които също е работил Йорданов. Като свидетел по делото е разпитан Иван Златанов, който е работил в същото предприятие и е бил приятел на пострадалия. Според дадените показания, свидетелят има преки впечатления от работната среда в сървърното помещение, където е влизал по покана на Йорданов, въпреки че достъпът е бил ограничен. Свидетелят дава показания, че в помещението било много шумно, същото било малко, ниско и особено през лятно време било много горещо, имало климатик и щори. Предвид установената фактическа обстановка, необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че е доказано наличието на причинна връзка между увреждането и условията на работната среда. Решението е постановено в нарушение на материални закон и при необоснованост. В разпоредбата на чл. 55 КСО са уредени предпоставките, които следва да са изпълнени, за да се определи една злополука като трудова, и те са следните: увреждане на здравето, което да е внезапно; увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, или при всяка работа извършвана в интерес на предприятието; резултатът от увреждането, който се изразява във временна или трайна неработоспособност или смърт; причинна връзка между увреждането и настъпилия резултат /неработоспособност или смърт/. В случая е безспорно наличието на внезапно увреждане, на резултата от него - настъпила смърт, както и настъпването на увреждането през време на извършваната работа. Спорът е свързан с изпълнението на условието за причинна връзка между увреждането /смъртта/ и условията на извършваната работа. Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 6 НМЕ, експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на причинната връзка между увреждането /смъртта/ и условията на труда /извършваната работа/ по време на злополуката. Съгласно чл. 66, ал. 1 НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията, а съгласно ал. 2, при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинната връзка, но постановяват експертно решение. В конкретния случай е налице именно хипотезата на чл. 66, ал. 2 НМЕ, тъй като липсва протокол от аутопсия и затова с ЕР № 0033/14.01.2014 г. НЕЛК по сърдечно-съдови заболявания е издала решение, с което е обявява, че не се произнася по причинната връзка, поради липсата на протокол от аутопсия /в този смисъл са били и задължителните за НЕЛК указания на съда, дадени в съдебно решение № 2977/7.05.2013 г. по адм. дело № 2881/2012 г. на Административен съд София-град, оставено в сила с решение № 15449/21.11.2013 г. по адм. дело № 9799/2013 г. на ВАС, шесто отделение, които изрично са цитирани в експертно решение № 0033/14.01.2014 г. на НЕЛК/. Следователно, в случая липсва произнасяне на компетентния орган на медицинската експертиза на работоспособността относно наличието на причинна връзка между настъпилата смърт на Здравец Йорданов и условията на труд по време на злополуката. В чл. 60, ал. 2 КСО е предвидено, че при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 /за приемане или за неприемане на злополуката за трудова/ се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертиза на работоспособността. В случая с издаденото експертно решение на НЕЛК не е установена причинна връзка между нетравматичното увреждане, от което е настъпила смъртта на Здравец Йорданов и условията на труд, поради което правилно органът по чл. 60, ал. 1 КСО не е приел злополуката за трудова. Ограничението по чл. 60, ал. 2 КСО представлява специално правило относно доказването на причинната връзка между увреждането /смъртта/ и условията на труда, което се отнася както за органа, който издава първоначалния административен акт, така и за по-горестоящия административен орган, който се произнася при задължителното обжалване по административен ред и чийто акт подлежи на съдебен контрол. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 60, ал. 2 КСО не се отнася за директора на ТП на НОИ при произнасянето по жалба против разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО, тъй като това тълкуване на съда не държи сметка за специфичния характер на производството за установяване на трудова злополука и предвидените в тази връзка специални правила за доказване, както и с нормативно регламентираната компетентност на органите на медицинската експертиза да установят причинната връзка между увреждането /смъртта/ и условията на труда. Както вече е имал възможност да се произнесе Върховният административен съд /например, решение № 10479/10.07.2013 г. по адм. дело № 6208/2013 г. на ВАС, шесто отделение/, в случаите, при които внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК /съгласно чл. 60, ал. 2 КСО/, които при внезапно починало лице, какъвто е процесният случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията /чл. 66, ал. 1 НМЕ/, както и че обсъждането на всички въпроси при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е следствие /резултат, последица/ на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Затова влязлото в сила тяхно решение по тези въпроси е задължително за всички, по аргумент от чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, включително за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Ако с решението си ТЕЛК/НЕЛК е отрекъл причинна връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната работа, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова. Затова в процесния случай при наличие на влязло в сила ЕР № 0033/14.01.2014 г. на НЕЛК длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО законосъобразно е отказало да определи като трудова злополука нетравматичното увреждане, което е причинило смъртта на Здравец Йорданов, поради което и директорът на ТП на НОИ законосъобразно е отхвърлил жалбата срещу това разпореждане. Като е достигнал до различен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против решение № РД-07-6/5.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ София-област, с което е оставено в сила разпореждане № 58-2011/28.01.2014 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което не е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО злополуката, станала на 2.09.2011 г. със Здравец Николов Йорданов. При този изход на правния спор касационният жалбоподател "Юролайтърз Плам България" АД - в ликвидация, има право на възстановяване на направените разноски. По делото е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК /л. 41 от настоящото дело/, според който пред двете съдебни инстанции са направени разноски в размер общо на 1530 лв. за изплатени адвокатски възнаграждения, от които 690 лв. за първата инстанция и 840 лв. - за касационната. Към този списък е представена фактура № 0...0426/5.05.2015 г., издадена от "Радина 2005" ЕООД - гр. София, с получател "Юролайтърз Плам България" АД, в ликвидация, в която е посочен предмет на доставката - "за процесуално представителство по адм. дело № 46/2015 г. на ВАС, VI отделение", на стойност 840 лв. с включен ДДС /л. 42 от настоящото дело/. По първоинстанционното дело на л. 139 е представена фактура № 0...0384/2.06.2014 г., издадена от "Радина 2005" ЕООД на "Юролайтърз Плам България" АД, в която е посочен предмет на доставката - "за процесуално представителство по адм. дело № 407/2014 г. АССО - I състав", на стойност 690 лв. с включен ДДС. На л. 88 от първоинстанционното дело е представено пълномощно от "Юролайтърз Плам България" АД на адв. Димитър Пелов, в което не е посочено уговорено адвокатско възнаграждение, нито начин на плащане на възнаграждение, същевременно не е представен договор за правна защита и съдействие. Процесуалното представително на дружеството по делото пред двете съдебни инстанции е осъществено от адв. Д. Пелов, въз основа на представеното пълномощно. По делото няма доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение от дружеството на адв. Димитър Пелов. Представените две фактури не доказват плащане на адвокатско възнаграждение на адв. Пелов, тъй като са издадени от търговско дружество "Радина 2005" ЕООД, а не от адвоката, който е процесуален представител на дружеството, според представеното по делото адвокатско пълномощно. Поради изложеното, въпреки изхода на спора, касационният жалбоподател "Юролайтърз Плам България" АД не е доказал направени разноски по делото, поради което искането за възлагането им следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение