Решение № 9792 от 3.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. Кушев с адрес в гр. Трявна, чрез пълномощник адвокат М. Трифонов, със съдебен адрес в гр. Стара Загора, [улица], [адрес] срещу решение 20 от 29.03.2022г. на Административен съд Габрово по адм. дело 2/2022г. С него се отхвърля оспорване на Кушев против Решение 1040-23-55/16.12.2021г. на Директор на ТП на НОИ Стара Загора, с което е отхвърлена жалба на Кушев против Разпореждане РВ-3-23-01033066/12.11.2021г. на Ръководител контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Стара Загора. Поддържа доводи за неправилност на решението и нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ Стара Загора взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Участващият представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество основателна по следните съображения: По делото от фактическа страна е безспорно установено, че по представени болнични листи за период 26.05.2021г.-8.06.2021г. и 9.06.2021г.-8.07.2021г. с осигурител и работодател Ферониа ЕООД на Кушев са изплатени от ТП на НОИ Стара Загора парични обезщетения в общ размер на 1379.14 лева за периода 31.05.2021г. 8.07.2021г. Установено е, че И. Кушев работи и по втори трудов договор и с осигурител Община Трявна по силата на който изпълнява длъжността личен асистент на М. Донева, негова баба, с която Кушев е регистриран на постоянен и настоящ адрес в гр. Трявна , [улица], [адрес]. При констатация, че по време на временната нетрудоспособност по трудовия договор с Ферония ЕООД, болничните листи не са представени на осигурителя Община Трявна, е изведен извод, че по време на осигурителен риск временна нетрудоспособност, Кушев е упражнявал трудова дейност по втория трудов договор, което изключва получаване на обезщетение за осигурителен риск временна нетрудоспособност, което обезщетение е постановено да бъде възстановено на основание чл. 114 КСО. Съдът, като е разгледал по същество жалбата на Кушев срещу решението на директора на ТП на НОИ Стара Загора, я приел за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Видно от приложените като доказателство болнични листове И. Кушев е във временна нетрудоспособност поради нетрудова злополука с диагноза [заличен текст] с предписан домашно амбулаторен режим. Видно от трудовия договор за Личен асистент с Община Трявна същият е сключен за предоставяне на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен домашен и социален характер, съобразно тристранно споразумение ПОМОЩ ПРИ ЛИЧНА ХИГИЕНА, ПОМОЩ ПРИ ОБЛИЧАНЕ И СЪБЛИЧАНЕ, ПОДДЪРЖАНЕ НА ХИТИЕНАТА В ДОМА, ПОМОЩ ПРИ ХРАНЕНЕ на ползвателя М. Донева. При тези доказателства е от значение извършването на трудова дейност от И. Кушев по двата договора, съгласно § 1, ал.1 т. 3 от ДР на КСО, който факт е от съществено значение за възникването на осигурителното правоотношение. В случая временната нетрудоспособност, съгласно болничните листове и режим не означава автоматично, че И. Кушев е изцяло нетрудоспособен, тъй като това не е отразено в болничния лист. В него няма предписания за поведението му по време но временната нетрудоспособност и не е отразено какви дейности може да извършва и какви не. Тези факти не са и били предмет на установяване в административното производство. Поради това констатацията, че той е изцяло нетрудоспособен противоречи на експертизата в болничния лист. Ако той не е представил болничния лист при другия осигурител Община Трявна, това не означава, че е извършвал трудова дейност в нарушение на предписания болничен режим и не може да извършва дейностите по договор за личен асистент, с място на работа по постоянен и настоящ адрес на който адрес е вписан и ползвателя на услугата личен асистент. Или в настоящият случай е налице формален извод на административния орган, че осигурителния риск не следва да бъде обезщетяван, тъй като Кушев е упражнявал трудова дейност, и не се нуждае/ няма право от обезщетението за временна нетрудоспособност. В случая се поставя фактически и правен въпрос за съвместяване изцяло или частично на трудовите функции по различни трудови правоотношения. Следвало е административният орган да установи в какъв обем трудовата функция по трудовия договор с болничен лист е нарушена, което следва да е отразено в медицинската експертиза- болничен лист. Тази трудова функция може да бъде изследвана с общ характер, като невъзможност да извършва физически движения в изпълнение на определен вид дейности в кръга на изискванията на длъжностна характеристика за определен вид работа или частично, само за определен вид работа, за която да се признае временна нетрудоспособност, или частично само за определен вид дейности, както е в конкретния случай. В настоящият случай няма изследване, с оглед на настъпилата временна нетрудоспособност, как влияе и отразява ли се на изпълнението на трудовата функция по другия договор за длъжността работник като личен асистент. Няма изследване дали може да бъде изпълнявана функцията личен асистент с установената диагноза. В процесуалното поведение на административния орган не е включено установяване на горните факти от съществено значение за издаване на административния акт, поради което обжалваното решение и разпореждане са издадени при нарушение на административно производствените правила довели и до нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 146 АПК, поради което е следвало да бъдат отменени от административния съд. Последният в нарушение на материалния закон и при необоснованост на мотивите е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора с което обжалваното решение и разпореждане бъдат отменени. При този изход на делото на касатора се дължат разноски за двете инстанции в общ размер на 1030 лева, като за касационната инстанция няма доказателства за адвокатско възнаграждение., които следва да се платят от НОИ на основание §1, т. 6 от ДР на КСО. Воден от горното върховен административен съд, шесто отделение