Решение № 60168 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1455/2021 г.

Решение № 60168 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1455/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалба от Министъра на правосъдието против решение от 12.01.21 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 49/19 г., с което е оставено без уважение искането за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ А. А., № 826, с район на действие Пловдив, въз основа на извършена проверка, възложена със заповед № ИВСВ -01-291/9.08.19 г. на МП, по образуване и движение на изпълнително дело № 20188260400317. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и се иска отмяната му. Изложени са съображения, че е налице виновно неизпълнение на задълженията на ЧСИ, допуснати нарушения на чл. 436, ал. 2 и ал. 3 ГПК, на чл. 458 ГПК и на чл. 434, ал. 1 ГПК, поради което следва да се ангажира дисциплинарната му отговорност. Представителят на Камарата на ЧСИ оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението на Дисциплинарната комисия. Ответникът по жалбата ЧСИ А. А. моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето г. о., приема, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение на Дисциплинарния състав към Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители е прието, че по първите две твърдяни нарушения на ЧСИ А. – по чл. 436, ал. 2 и ал. 3 ГПК – неизпращане на възражението на длъжника с вх. № 2111/14.01.19 г. за становище на взискателя в тридневен срок и също така изпращането на преписката, ведно с жалбата в съда, отново след изтичане на тридневния срок за възражения на страните, макар и формално извършени, са маловажни и не следва за тях да му се налага дисциплинарно наказание. За да направи този извод дисциплинарният състав е обсъдил представените доказателства, от които е приел за установено, че след получаване на ПДИ от длъжника Н. З., същият е предявил иск по чл. 439 ГПК за установяване недължимост на задълженията за издръжка за периода ноември 2010 г. – декември 2013 г. поради изтекла в негова полза погасителна давност, който иск е признат от взискателя С. З.. Прието е, този факт потвърждава твърденията на ЧСИ, че причината за неадминистриране на възражението към взискателя с характер на жалба и забавянето на изпращането на делото за разглеждане в ОС-Пловдив, се дължи на уверенията на страните, че водят преговори за доброволно изплащане на задълженията за издръжка. Направен е извод, че формалните нарушения по чл. 436, ал. 2 и ал. 3 ГПК не са довели до вреди за страните, а е дадена възможност те да уредят отношенията си като сезират съда и за една част от задължението за издръжка за минал период да има влязло в сила решение за нейната недължимост. Досежно нарушението по чл. 458 ГПК е прието за установено, че в кантората на ЧСИ А. са били налични две дела, които са взаимно свързани – 20188260400316 и 20188260400317, които са обединени за общо разглеждане. Всички удостоверения по ДОПК са по първото дело, затова не са били вписани задълженията по ДОПК в ПДИ по второто. Изложени са съображения от дисциплинарния състав, че доколкото страните по делата са идентични, интересът на Държавата да бъде присъединен взискател спрямо длъжника Н. З. е охранен с включване на задълженията му по ДОПК по изп. д. № 20188260400316. Четвъртото констатирано нарушение касае липсата на произнасяне от страна на ЧСИ с нарочно постановление по въпросите за разноските и дължимите такси съгласно възражението на длъжника от 14.01.19 г. Дисциплинарният състав е констатирал, че произнасяне на ЧСИ А. по тези въпроси има и то е обективирано освен в разпореждането му от 14.01.19 г. върху молбата, а също така и в постановление изх. № 4033/10.06.19 г., с което е оставена без уважение искането за намаляване на разноските. По изложените съображения Дисциплинарната комисия е приела, че искането за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ А. от страна на Министерство на правосъдието е неоснователно. Настоящият съдебен състав на Трето г. о. на ВКС, като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното: Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност. В случая при преценката на тежестта на нарушенията по чл. 436, ал. 2 и ал. 3 ГПК, следва да се отчете обстоятелството, че те не са довели до неблагоприятни последици за страните в изпълнителното производство. Допуснати са инцидентно, няма данни по делото за налагане на други дисциплинарни наказания. Съдебният състав приема, че на ЧСИ А. неоснователно е вменено нарушение по чл. 458 ДОПК. Установено е, че интересите на държавата в изпълнителното производство са охранени, тъй като тя е присъединен взискател по едното от двете съединени изпълнителни дела и присъединяването й и към другото би довело до двойно начисляване на дължимите към държавата публични задължения. Във връзка с твърдяното нарушение на чл. 434, ал. 1 ГПК, от материалите по изпълнителното дело е установено, че има произнасяне по въпроса за разноските и дължимите такси по повод възражението на длъжника от 14.01.19 г. Ето защо, вземайки предвид посочените обстоятелствата, а именно, че че двете допуснати от ЧСИ нарушения са маловажни, а останалите две не са извършени, настоящият съдебен състав намира, че правилно дисциплинарният състав е приел, че искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ А. е неоснователно и го е оставил без уважение. По изложените съображения обжалваното решение следва да се остави в сила, а жалбата на Министъра на правосъдието следва да се остави без уважение. На основание чл. 78 ГПК Министерство на правосъдието следва да заплати на ЧСИ А. направените деловодни разноски в размер на 850 лв съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето г. о.