Решение № 11412 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1795/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 61 ал.15 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на Н. С. П. от гр. Пазарджик, против Решение 800 от 18.12.2023 г. по адм.дело 410 / 2023 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата и срещу Предписание изх. 13-33197 от 06.01.2022 год. на и.д. директор на Регионална здравна инспекция Пазарджик. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона при съществено нарушение на съдопроизводствените и административно- производствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209т. 3 от АПК. Ответникът Директора на РЗИ Пазарджик, в писмен отговор и писмена защита чрез юрисконсулт Р. Велчева, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. От фактическа страна е установено, че с Предписание изх. 13-33197 от 06.01.2022 год. на и.д. директор на Регионална здравна инспекция Пазарджик, на осн. чл. 61, ал. 6 от Закона за здравето и Заповед РД-01-610 от 22.10.2020 год. на МЗ, Н. С. П. е поставена под карантина на адрес: гр. Пазарджик, [улица], [адрес], за срок от 10 (десет) дена, с начална дата: 06.01.2022 год. и посочена причина контактен на заразено лице . Органът издал оспорения административен акт е обосновал компетентността си и спазването на административно.процесуалните правила с представени Заповед РД-15-980 от 12.07.2021 год. на министъра на здравеопазването за възлагане на д-р Х. И. Ш., Заместник-директор на РЗИ Пазарджик да осъществява правомощията и функциите на Директор на РЗИ Пазарджик, за срок от 12.07.2021 год. до назначаването на директор, но за не повече от дванадесет месеца; Заповед РД-15-476 от 17.06.2022 год. на министъра на здравеопазването, с която считано от 27.06.2022 год. е прекратено изпълнението на правомощията и функциите на Директор на РЗИ Пазарджик от д-р Х. И. Ш., Заместник директор на РЗИ Пазарджик, възложени със Заповед РД-15-980 от 12.07.2021 год.; Заповед РД-01-29 от 07.01.2022 год. на и.д. Директор на РЗИ Пазарджик, с която на осн. чл. 9, т. 1 и чл. 10 от Устройствен правилник на Регионалните здравни инспекции (обн. ДВ бр. 6 от 18.01.2011 год.), са определени служители от Дирекция НЗБ при РЗИ Пазарджик за полагане на извънреден труд през времето от 09:00 часа до 21:00 часа, за извършване на дейности по компетентност, свързани с COVID-19: на 08.01.2022 год. Ф. К. инспектор в Дирекция НЗБ и на 09.01.2022 год. Л. У. инспектор в Дирекция НЗБ ; Заповед РД-01-61- от 22.10.2020 год. на министъра на здравеопазването, издадена на осн. чл. 61, ал. 7, ал. 9 и ал. 12 от ЗЗ, чл. 73 от АПК, съдържаща указания за поставяне на задължителна изолация и/или болнично лечение, домашно лечение и последващите действия във връзка със случите на COVID-19 в страната, с относимите приложения и инструкции към нея. Според твърденията на административния орган предписание с изх. 13-33197 от 06.01.2022 год. за поставяне под карантина, издадено от и.д. Директор на РЗИ Пазарджик е съобщено на жалбоподателката на 08.01.2022 год. (събота-неприсъствен ден), в 14:30 часа, от [тел. номер] от Ф. К. инспектор в дирекция НЗБ при РЗИ Пазарджик, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 10 от ЗЗ, във връзка с чл. 18а, ал. 1, 2, 3, ал. 4, т. 1 и ал. 8 от АПК. Жалбоподателката е сезирал Административния съд Пазарджик с искане за отмяна и обявява нищожността на посоченото предписание на директора на РЗИ Пазарджик и на писмено удостоверение за връчване на предписание и писмен отговор изx. 97-00-19-1/04.04.2023 г. oт P3И гp.Пазарджик. С определение 695 от 19.05.2023 г. АдмС Пазарджик е приел, че процесното предписание е съобщено на П. на 08.01.2022 г., удостоверено с подпис на длъжностно лице Ф. К. инспектор в дирекция НЗБ при РЗИ Пазарджик, поради което 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, за обжалване на акта е изтекъл на 24.01.2022 год. (понеделник-присъствен ден). Жалбата, с която е сезиран Административен съд Пазарджик, е подадено на 27.04.2023 год., т.е извън законоустановения срок и е просрочена с повече от една година и два месеца. Направил е извод, че жалбата на П. е процесуално недопустима относно искането за отмяна на административния акт поради неговата неправилност и следва да бъде разгледана по същество относно наведените в нея съображения за нищожност на оспорения административен акт. По отношение на писмено удостоверение за връчване на предписание и писмен отговор изx. 97-00-19-1/04.04.2023 г. oт P3И гp.Пазарджик жалбата е оставена без разглеждане, поради липса на подлежащ на обжалване административен акт. Това определение е съобщено на пълномощника на жалбоподателката на 26.05.2023 и като необжалвано е влязло в сила. С обжалваното решение, съдът е приел жалбата за обявяване нищожност на посочения акт за неоснователна, след като е обосновал с подробни изводи обстоятелствата за издаването му от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и в предвидената писмена форма, при липса на основания за обявяване на неговата нищожност. Настоящият касационен състав на ВАС-шесто отделение установи, че е основателно твърдението на касационния жалбоподател, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по направените с жалбата против административния акт възражения за издаването на същия в по-късен момент от посоченото в него, за връчването на същия, както и относно спазването на материалния закон и дали ако е допуснато нарушение на същия, то води до нищожност на обжалвания административен акт. В обжалваното съдебно решение липсват систематизирани изводи за приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а само изброяване на събраните по делото доказателства. Действително по същество между страните липсва спор за установеното от фактическа страна от представените доказателства, а именно, че е издадено предписание от и.д. директор на Регионална здравна инспекция Пазарджик, с което Н. С. П. е поставена под карантина на адрес: гр. Пазарджик, [улица], [адрес], за срок от 10 дена, с начална дата: 06.01.2022 год. и посочена причина контактен на заразено лице . Установено е, че В. П. дъщеря на оспорващата с Предписание с изх. 22-993559 от 06.01.2022 год. е поставена в изолация в домашни условия на адрес: гр. Пазарджик, [улица], [адрес], след положителен резултат от лабораторно изследване, с дата на поставяне в изолация на 06.01.2022 год. и продължаваща до 19.01.2022 год. С Предписание с изх. 22-1068613 от 06.01.2022 год. е поставен под карантина съпруга на жалбоподателката Г. Ц. П., от 06.01.2022 год. за десет дена на адрес: гр. Пазарджик, [улица], [адрес]. По делото обаче съществува спор относно обстоятелствата във връзка с издаването на оспорения административен акт и неговото връчване, повдигнат с твърдението на жалбоподателката, че обжалваното предписание не и е съобщено на 08.01.2022 г., че е издадено по-късно от датата посочена в него, както и че липсва основание за третирането и като контактно лица на В. П., тъй като били адресно регистрирани на различни адреси. Отговор на тези възражения в обжалваното решение липсва, като първоинстанциония съд не е анализирал противоречивите доказателства относно тези обстоятелства и не е изложил мотиви по фактите, които е приел за установени. Същото представлява неизпълнение на правилото по чл. 172 а, ал. 2 АПК според което, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. В обжалваното решение липсват фактически установявания и мотиви, относно становищата на страните. Не са посочени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. От първоинстанционния съд не е даден отговор на относимите към предмета на спора въпроси повдигнати с жалбата. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. В настоящия случай това не е сторено. Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, защото препятства проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. (в този смисъл Решение 10646 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 6012/2021 г., VI о., Решение 315 от 14.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 8190/2021 г., VI о.) Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК), настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- Пазарджик. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същество, след като подложи на преценка събраните доказателства, евентуално и допуснати нови доказателства, при спазване изискването на чл.226 ал.2 от АПК, и установи фактите и обстоятелствата съгласно приложимите материалноправни разпоредби. При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,