Решение № 4767 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4730/2016 г.

Решение № 4767 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4730/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т. Л., срещу решение № 1273/29.02.2016 г. по адм. дело № 1454/2015 г. на Административен съд С.-град, В. отделение, 34-ти състав, с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 02-240-6500/2961/31.07.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г., за отказано финансово подпомагане на С. В. Г. по подаденото от това лице заявление по СЕПП, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон. По подробно изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт. Ответникът - С. В. Г., редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение № 1391/09.02.2015 г. по адм. дело № 6672/2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено като неправилно решение от 26.03.2014 г. по адм. дело № 10636/2013 г. на АССГ, с което е отменено уведомително писмо изх. № 02-240-6500/2961/31.07.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, обективиращо отказ за подпомагане по СЕПП, за сума в размер на 9 990.68 лв. При първоначалното разглеждане на делото съдът е приел като доказателства документите, приложени към административната преписка и заключение по допусната съдебно-агрономическа експертиза. Предвид данните от последното, съдът счел за недоказани твърденията на ДФЗ за наличието на недопустима за подпомагане площ, за разликата над 4.3ха или 11.38% наддеклариране, до определения в уведомителното писмо размер от 8.59ха, или 29.43%. Касационната инстанция на свой ред е приела, че експертизата не е установила еднозначно, компетентно и с оглед събраните по делото други доказателства, допустимите за подпомагане площи. По мотиви, че е налице противоречие между броя БЗС, заявени за подпомагане от земеделския стопанин - 16 и приетите за заявени от първоинстанционния съд - 14 бр. БЗС, както и с указания за събирането на нови доказателства, в т. ч. за изслушване на повторна съдебно-техническа експертиза, която да изясни причините за констатираните разминавания и да преизчисли недопустимите за подпомагане площи, решението е отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане на делото е констатирано, че С. Г. е подал общо заявление за подпомагане с УИН: 24/240412/70642 по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/; Схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството /НДЖ3/ и по Агроекологични плащания /АЕП/. По СЕПП Генов е заявил 14 броя БЗС, с обща площ 37.78ха. С помощта на нова техническа експертиза са изяснени въпросите относно размера на площите, попадащи извън допустимия за подпомагане слой. Установено е, че за района, в който попадат заявените парцели е налична актуална за кампания 2012 г., цифрова ортофото карта, както и че при административна проверка, извършена от страна на ДФЗ, изцяло извън допустимия слой попадат два от заявените от жалбоподателя парцели, ведно с малки участъци от други 6 бр. БЗС. П., определени като попадащи извън слоя, се различават от тези, очертани като недопустими за подпомагане към момента на подаване на заявлението. В резултат анализ на резултатите от изготвената повторна експертиза, според която недопустимите площи не са коректно определени и наддекларираната площ следва да бъде редуцирана до 2.14ха или 6%, съдът е формирал извода, че отказът за финансиране е издаден в противоречие с действащите материалноправни разпоредби. Посочено е, че основанието за изключване на площите е свързано с разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП /в приложимата редакция/, предвиждаща намаляване на размера или отказване на плащането, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Едва с последващи изменения на ЗПЗП, обн. ДВ бр. 40/13.05.2014 г. е въведено намаляване размера/отказване на плащането, когато заявените за подпомагани площи не са включени в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" - чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП, и към т. 4 на същата разпоредба е допълнено алтернативното изискване, площите да отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в Наредба № 5/10.03.2010 г. (отм.). Съдът е приел, че позоваването на норма, която не е действала към момента на издаване на акта и подаване на заявлението, както и на разпоредби от подзаконов нормативен акт, които противоречат на закона, обуславя незаконосъобразността на издадения акт. Отделно от това е счел, че са налице допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като уведомителното писмо е издадено без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Предвид констатираното от АССГ, неправилно определяне на недопустимите за подпомагане площи, а оттам и на процента наддеклариране, пряко рефлектиращи върху размера на оторизираната сума, и законосъобразността на постановения отказ, уведомителното писмо, с което е отказано подпомагане за кампания 2012 г. по СЕПП за сумата от 9 990.68 лв е отменено като незаконосъобразно, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, като изводите му са обосновани и се споделят от настоящата инстанция. Правилна е констатацията, че към момента на подаване на заявлението за подпомагане - 06.04.2012 г. и издаването на оспорения акт на 31.07.2013 г., действащата редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП не урежда правомощието на ДФЗ-РА да намали размера на плащането или да откаже плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не са включени с специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" или не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени с Наредба № 5/2010 г. (отм.). Законодателна промяна в посочения смисъл е влязла в сила едва след измененията на горепосочената разпоредба, обн. в ДВ бр. 40/13.05.2014 г., а вписаното основание в колона 5 от процесното уведомително писмо по чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП се отнася до съвсем друга хипотеза - когато кандидатът не стопанисва заявените от него площи. Така, предвид липсата на уредена от законодателя възможност за отказ от подпомагане на фактическото основание, на което това е сторено с атакувания административен акт, и невъзможността отказът да се обоснове само с разпоредбите на цитираната в писмото Наредба, поради по-ниското й йерархично ниво като нормативен акт, административният акт правилно е отменен като незаконосъобразен. В случая, без да изпълни задълженията си по чл. 35 АПК, административният орган се е обосновал единствено с приетия със заповед № РД09-148/28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните, допустим слой "Площи в добро земеделско състояние", с оглед на което правилно съдът е приел, че при постановяване на уведомителното писмо органът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. При липсата на други доказателства в преписката и без да са извършени проверки на място през съответната година, не е ясно въз основа на какви данни административният орган е възприел, че в случая не са налице условията за подпомагане на заявените площи. Още повече, че в чл. 8 и сл. от Наредба № 5/10.03.2010 г. (отм.) са въведени редица общи и специални условия за допустимост на подпомагането, които трябва да бъдат посочени конкретно, в противен случай земеделският производител не може да се защити срещу констатациите на административния орган, а съдът - да извърши проверка за тяхната законосъобразност. При липсата на доказателства за допустимостта или не на парцелите, заявени за подпомагане от С. Г. за кампания 2012 г., административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Събраните по делото доказателства, включително заключенията на вещите лица, приобщени в двете първоинстанционни производства, установяват некоректното определяне на допустимите за подпомагане площи от процесните парцели. По данни от заключението на агрономическата експертиза, дадено при първоначалното разглеждане на делото, от заявените за подпомагане 14 парцела с обща площ 37.78 ха, размерът на недопустимата площ е 4.3ха, съответно процентът наддеклариране - 11,38%, а от тази, изслушана и приета при второто разглеждане на делото, се установяват направени за всеки един от парцелите, подробни констатации на вещото лице, в резултат на които недопустимите за подпомагане площи по СЕПП са определени на 2.14ха, или процент наддеклариране - 6%. Следва да се отбележи, че данните от експертизите не са оспорени от пълномощника на административния орган, нито се опровергават от извършената административна проверка на 10.04.2012 г. по подаденото от Г. заявление. Така, доколкото установената по делото фактическа обстановка, сочи на неправилност на констатациите на административния орган, послужили като основание за издаване на атакувания отказ за подпомагане, а оттам и на атакувания административен акт, законосъобразно съдът е приел, че този акт следва да бъде отменен, като с оглед естеството му и на основание чл. 173, ал. 2 АПК - че след отмяната делото като преписка следва да бъде върнато на административния орган за ново произнасяне. По изложените съображения настоящият състав приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение