Решение № 8606 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3319/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Д. П. Л. срещу решение 1778/18.12.2023 г., постановено по адм. д. 1631/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлен предявения от Д. П. Л. иск за неоснователно бездействие срещу началника на сектор Общинска полиция в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Варна, за неоснователно бездействие, изразяващо се в непредставяне на копие от административната преписка по издаване на фиш серия ОВ 100185396/02.06.2022 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна началникът на сектор Общинска полиция в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е недопустимо. Установява се, че на Д. П. Л. е бил издаден фиш 100185396 от 02.06.2022 г. на основание чл. 186 от ЗДвП за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. НА 23.06.2023 г. Д. Л. подала искане до община Варна по реда на чл. 34 от АПК да й бъдат изпратени копия от съставени по отношение на нея фишове, както и възражението срещу процесния фиш. Във връзка с това възражение административният орган е отправил покана до Д. Л. да се яви в канцеларията на общинска полиция гр. Варна, за да й бъде съставен АУАН. След получаване на поканата, Д. Л. е отправила ново искане от 07.07.2023 г. до началника на сектор Общинска полиция в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Варна, с което отново заявила искането си на основание чл. 34 от АПК да й бъде изпратена цялата административна препика по издаването на процесния фиш. Това обстоятелство било определено като неоснователно бездействие и Д. Л. предявила иска по чл. 256 от АПК. При разглеждането на предявения иск, първоинстанционният съд е направил изводи по отношение на приложимостта на производството по чл. 256 от АПК. Обосновал е изводи за неприложимост на производството по чл. 256 от АПК. Приел е, че нито в ЗАНН, нито в НПК е предвидена процедура, при която разследващите органи, съответно административно наказващият орган са задължени да изпращат чрез пощенски оператор, или по друг начин преписи, копия, или други материали от административно наказателната преписка. Приел е, че не могат да намерят приложение чл. 256 и чл. 257 от АПК, при съобразяване на обстоятелството, че не е налице неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, нито за бездействие на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт. При съобразяването на тези обстоятелства, искът е отхвърлен. Решението е недопустимо. Фактите по спора правилно са установени от първоинстанционния съд. При съобразяването на тези факти, несъмнено правилни са изводите на първоинстанционния съд, че нито в ЗАНН, нито в НПК е предвидена процедура, при която разследващите органи, съответно административно наказващият орган са задължени да изпращат, чрез пощенски оператор, или по друг начин, преписи или копия от административно наказателната преписка. Действително, правото на защита в административно-наказателното производство се осъществява чрез изискването за съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за неприложимост на чл. 256 от АПК. При така направените изводи за неприложимост на чл. 256 от АПК, които са правилни, първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството по подадената искова молба като недопустимо поради липса на предмет, а не да отхвърля предявения иск. При съобразяване на така направените изводи решението следва да се обезсили като недопустимо, производството по делото следва да се прекрати. Липсва подлежащо на оспорване фактическо бездействие от страна на компетентния административен орган, липсват законовите предпоставки за търсената защита, за която процесуална предпоставка съдът е длъжен да следи служебно. От страна на Д. Л. е направено искане за присъждане на разноски, което е неоснователно. При прекратяване на производството по чл. 159, т. 4 от АПК, лицето няма право на разноски. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 3, предложение първо от АПК