Решение № 17102 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11393/2010 г.

Решение № 17102 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11393/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на адвокат Радка Вълчева - пълномощник на Гончо Вълчев Стоянов против заповед № РД 46-169 от 13.07.2010 г., издадена от министъра на земеделието и храните в частта й, в която по заявление вх. № АО-1636 от 13.11.2007 г. е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ на наследниците на Злата Вълчева Гореличева. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на заповедта, като се релевира необоснованост и нарушение на съществени административнопроизводствени правила. Твърди се, че обжалваната част от заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, за което се прилага и писмено доказателство. Прави се довод, че в декларацията за изселване е имало пропуск, тъй като тя не била подписана от двама свидетели, каквото е изискването, защото наследодателката Злата Гореличева е била неграмотна. От този пропуск се прави извод, че отразените обстоятелства в декларацията не са верни, което се отнасяло както за годината за раждане, а така също и за пропуска да се попълни графата в т. 14 от нея, отнасяща се за непълнолетните деца. Към жалбата е приложено писмено доказателство. Въз основа на него се твърди се, че Злата Гореличева към момента на съставянето на протокол № 152 от 3.10.1927 г. е имала семейство от 5 члена. Това са били децата й по удостоверението за наследници, като петото дете към момента на съставянето на декларацията е било омъжено и е било в отделно домакинство. Освен това се прави съпоставка между декларацията за изселване, която е била частен документ, непротивопоставим на удостоверението за наследници и др. По така изложените съображения се моли, обжалваната част от заповедта да се отмени, като вместо това преписката се върне на административния орган за произнасяне при даване на указания по прилагането на закона. След образуване на съдебноадминистративното производство жалбоподателят е починал, като е заместен от наследниците му, конституирани с определение от 22.11.2011 г. Тримата наследници са упълномощили адвокат Радка Вълчева, която поддържа жалбата от тяхно име. Ответната страна - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли, тя да не се уважава, като излага съображения в писмени бележки, които почти повтарят становището на комисията, послужило като мотив за отказ в заповедта на министъра, в обжалваната й част. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата, подадена от надлежна страна и в срок за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Един от наследниците на Злата Гореличева е подал заявление до министъра на земеделието и храните, с което е поискал да бъде обезщетен за земеделските земи, посочени в документите издадени от Централния държавен архив, фонд 719 К, опис 12, лист 8089. Към заявлението е приложено удостоверение за наследници, свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване и молба за ликвидиране. Комисията по чл. 19а, ал. 3 ППЗСПЗЗ, помощен орган на министъра на земеделието и храните, като се е запознала с приложените към заявлението документи е установила, че датата на раждане в представеното удостоверение за наследници на Злата Гореличева е различна от датата в "Декларацията за изселване", като разликата между двете дати е 11 години. На следващо място комисията е установила, че в удостоверението за наследници Злата Вълчева е имала три деца, които към датата на попълване на архивните документи - 1930 г. са били на възраст под 18 години - Стоян на 12 г., Стана на 8 г. и Гончо на 6 г. В точка 14 от "Декларацията за изселване" бежанецът е следвало да опише децата си под 18 години, но такива не са били посочени. При така констатираните несъответствия е направен извод, че не може да се установи по категоричен начин, че лицето, описано в удостоверението за наследници и в "Декларацията за изселване" е едно и също, поради което правото на обезщетение не е доказано. Тези мотиви на комисията са възприети от министъра на земеделието и храните, който е издал и заповед в частта й по заявление с вх. № АО-1636 от 13.11.2007 г., с което е отказал правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ на наследниците на Злата Гореличева. Заповедта е правилна и законосъобразна. Освен констатираното несъответствие между датата на раждане на бежанката Злата Гореличева и непопълването на децата, които са под 18 г., които я придружават към момента на съставянето на "Декларацията за изселване", следва да се добави и това, че свидетелството за етническо малцинство не е съставено по образец № 2В, така както е записано под черта след т. 11 на декларацията. Неоснователно е твърдението, че "Декларацията за изселване" не отговаря на реда за съставянето й, защото в нея не е имало подписите на свидетели, каквото е изискването на т. 12, под черта, като от това се вади аргумент за допуснатата грешка в годината на раждане на бежанката и непопълването на т. 14 от декларацията, относно децата под 18 годишна възраст, които живеят при бащата на семейството. От лист трети на "Декларацията за изселване" е видно, че тя е подписана от Злата Вълчева, двама свидетели и кмета. По същия идентичен начин е подписана и "Молба за ликвидиране" - лист трети от нея. Дори и бежанката да е била неграмотна, би следвало да знае годината на раждането си, а така също и децата, които са членове на семейството й, за които изобщо няма вписване в декларацията. Правилни са изводите на административния орган, че идентичността на лицето, описано в представените архивни документи и удостоверението за наследници не е установена по безспорен начин. Представеният с жалбата протокол № 152 от 3.10.1927 г. е съставен от Комисия за настаняване на бежанец. Тя е определила размера на поземлената собственост на Злата Вълчева Гореличкова с решение, в което са описани три ниви, ливада и место за лозе. Тези имоти са индивидуализирани по место, площ, граници и цена в лева. В този протокол е отбелязано, че семейството на бежанката се състои от пет члена. В жалбата се сочи, че едното дете на Злата към този момент е било омъжено. Този факт не е доказан, но дори и да се приеме за верен, този протокол е от друг различен архивен фонд на Централния държавен архив - № 1739 к, опис № 1, арх. единица 6627., поради което не е спазено изискването на чл. 19а, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ във връзка с § 66 ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагането на ЗСПЗЗ. Според писмо изх. № 0300/0031 от 6.08.2004 г. на Главно управление на архивите при Министерския съвет в Централния държавен архив, архивен фонд 719 к "Гръцко-българска емиграционна комисия в България", се състои от тридесет поредни описа (с изключение на опис № 13-неизползван номер). В опис 1 се съдържат всички преписки на изселени българи от Гърция - ликвидационните досиета. В личните досиета от опис 1 се съхраняват ликвидационните листове с оценка на имотите. Единствено в опис 12 се съхраняват преписките на българи-бежанци от Беломорска Тракия и Македония за ликвидацията на имоти - по населени места, без ликвидационните листове с оценката на имотите. Обстоятелството, че представеният протокол се съдържа в опис № 1 води до извод, че вероятно имотите на бежанката са оценени и ликвидирани, но не води до извод, за заличаване на разликата в годините за раждане, различно посочени в удостоверението за наследници и "Декларацията за изселване". Неправилно е и твърдението в жалбата относно направената съпоставка от административния орган между удостоверението за наследници и декларацията. И двата документа са официални с обвързваща доказателствена сила. "Декларацията за изселване" и свидетелството за етническо малцинство са съставяни в съответствие с образците към чл. 33 и 34 от Правилника по взаимното и доброволно изселване на гръцкото и българско етническо малцинство, изработен от Смесената комисия по гръцко-българското изселване, въз основа на Гръцко-българската конвенция относно взаимното изселване, подписана на 27 ноември в Ньой на Сена. Този правилник е приет в изпълнение на Конвенция между България и Гърция относно свободата за емиграция на малцинствата, подписана от пълномощниците на Гърция от една страна и на България от друга, приета според чл. 56, ал. 2 от договора за мир с България, сключен на 27 ноември 1919 г. и съобразена с решението на Съюзните и сдружени велики сили от 27 ноември 1919 г., обн. в ДВ, бр. 68 от 1922 г. По изложените съображения подадената жалба е неоснователна и недоказана, поради което ще следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,