Решение № 1147 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4902/2013 г.

Решение № 1147 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4902/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Стефанов Атанасов със съдебен адрес гр. София против решение № 1504 от 05.03.2013 г. по адм. дело № 3958 от 2011 г. на Административния съд - София-град - I отделение, 5-и състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Контролно-техническата инспекция към министъра на земеделието и храните иск за сумата над 1800,70 лв. до размера от 3560,70 лева. При условията на евентуалност иска да бъде отменено решението и в отхвърлителната част за сумата до 4400 лв., ако съдът приложи разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в редакцията й от 2012 г. Счита решението в обжалваната му част за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Излага съображения, че след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца се дължи обезщетение за времето, през което е останал без работа, но при приложение на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в редакцията на ДВ, бр. 95 от 2003 г., и обезщетението следва да бъде в размер на основната заплата за период от 10 месеца. Поради това оспорва изводите на съда относно приложимия материален закон, определящ размера на обезщетението. Счита, че ако се приложи разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл според изменението и през 2012 г., не следва да се допуска прихващане между обезщетенията по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и това по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Предвид изложените доводи иска да бъде отменено решението в оспорената му част и да бъде уважен предявеният иск до пълния му размер. Ответникът по жалбата - Контролно-техническата инспекция при МЗХ, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Мишева. Оспорва касационната жалба и иска да бъде отхвърлена. Процесното обезщетение за вреди се дължи от датата на отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, което е станало при действието на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в редакцията от 01.07.2012 г. В преходните разпоредби на ЗДСл няма разпоредба, която да изключва прилагане на изменението спрямо заварени правоотношения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на АССГ е правилно. При безспорно установени релевантни факти съдът е направил обоснован извод за неоснователност на претенцията за сумата над 1800,30 лева. В периода, когато е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на касационния жалбоподател, е в сила разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в редакцията от 01.07.2012 г., която определя обезщетение от 6 основни заплати. Определящ е моментът на признаване на уволнението за незаконно, поради това е без правно значение датата на издаване на заповедта. Неоснователно е оплакването относно извършеното прихващане на сумите по чл. 104, ал. 1 и по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. В основанието за двете обезщетения има идентичност и след признаване на уволнението за незаконно получаването на сумата по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, I отделение, 5-и състав, е осъдил Контролно-техническата инспекция при МЗХ да заплати на Атанас Стефанов Атанасов обезщетение в размер на 1800,70 лв. на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за времето, през което е останал без работа поради прекратяване на служебното му правоотношение за периода от 30.03.2011 до 30.09.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от 10.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част за размера до 4400 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че искът е основателен предвид отменената заповед № РД-13-С-6 от 29.03.2011 г. за прекратяване на служебното правоотношение с решение № 12467 от 10.10.2012 г. по адм. дело № 15487 от 2011 г. на Върховния административен съд. Претендираното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл съдът е определил съгласно разпоредбата, действаща от 01.07.2012 г., поради това, че тя е била в сила към момента на възникване на правото на обезщетение. Правото на обезщетение възниква към датата на постановяването на решението на Върховния административен съд, доколкото регламентацията на материалния закон е за в бъдеще и липсва изрична норма, определяща действието й към заварени правоотношения. Съдът е уважил направеното възражение на ответника и е извършил прихващане между дължимите шест основни заплати, определени към момента на признаването на уволнението за незаконно, и изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 839,30 лева. Изложил е мотиви, че това са обезщетения за едни и същи вреди и се дължат алтернативно, а не кумулативно. Първоинстанционното решение е правилно. Постановено е при напълно изяснена фактическа обстановка и при надлежно определяне на приложимия закон. Фактите по делото установяват, че служебното правоотношение на касационния жалбоподател е било прекратено със заповед, считано от 01.04.2011 г., и впоследствие признато от съда за незаконно с решение от 10.10.2012 г. Предявената по делото претенция е с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Спорно по делото е в коя редакция е приложима посочената разпоредба - дали към момента на уволнението (ДВ, бр. 95 от 2003 г.), или към момента на признаването на уволнението за незаконно (ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.). Първоначално разпоредбата предвижда като размер на обезщетението основната заплата на уволненото лице за период до 10 месеца, а след изменението - до 6 месеца. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл постановява, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно. Законът е определил правопораждащия за правото на обезщетение факт - отмяната на заповедта, който момент е определящ и за размера на обезщетението. Както правилно е посочил съдът, нормата е материалноправна и тя действа от момента на изменението й занапред. Правилно в касационната жалба е посочено, че правните последици от възникването на определен факт се регламентират от правната норма, която е в сила от момента на неговото възникване. Но правните последици в случая не възникват от прекратяването на служебното правоотношение, а от отмяната му като незаконно. Липсва изрична норма, която да урежда заварените правоотношения. Поради това съдът правилно е определил приложимата правна норма. Обосновани са изводите му и по отношение на възражението за прихващане с полученото обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. И двете обезщетения произтичат от едно и също фактическо основание - прекратяване на служебно правоотношение и оставяне на лицето без работа. В зависимост от законосъобразността на административният акт е определен и размерът на обезщетението. Когато правоотношението е прекратено законосъобразно, обезщетението е в размер на две месечни заплати (чл. 106, ал. 2 ЗДСл). Когато то е прекратено незаконосъобразно и актът, с който е прекратено, е отменен, дължимото обезщетение е в размер на шест брутни месечни възнаграждения (чл. 104, ал. 1 от ЗДСл). Изплащането и на двете обезщетения би довело до възмездяване на една и съща вреда два пъти, което би обогатило неоснователно лицето. С оглед на това оспореното решение в отхвърлителната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,