Решение № 3741 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8028/2021 г.

Решение № 3741 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8028/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел "Оперативни дейности" - гр. Варна при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), срещу Решение № 822 от 16.06.2021 г., постановено по адм. дело № 502/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 46-ФК от 16.02.2021 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Навеждат се аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането е съразмерен и съобразен с превенцията за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта и времето за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът - "Зърнени храни В" ЕООД, ЕИК: [ЕИК], чрез процесуалния си представител адв. Сиракова, в писмен отговор взема становище за недопустимост на оспорването, поради липса на правен интерес и неоснователност на касационната жалба. Моли съдът да постанови решение, с което прекрати производството по делото, а при условията на евентуалност да остави в сила обжалваното решение на АС – Варна, както и да присъди разноски за касационното производство съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която оспореното решение е неблагоприятен съден акт. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, АС – Варна е отменил Заповед за налагане на ПАМ № 46-ФК от 16.02.2021 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при ЦУ на НАП, с която на "Зърнени храни В" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена ПАМ – "запечатване на търговски обект" – "топли закуски", находящ се в гр. Варна, ул. "Уста Кольо Фичето" № 21, стопанисван от "Зърнени храни В" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Изложил е мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, но при неправилно прилагане на материалния закон и целта му. На първо място, АС – Варна, без да обсъди представения към преписката ПИП 0433734/15.02.2021 г. е приел, че само въз основа на АУАН, приложен към преписката не може да се приеме за доказано основание за издаване на ПАМ. На второ място, първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е формирал надлежни мотиви досежно срока за налагане на мярката. Приел е също така, че при избора на продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, като в тази връзка е посочил, че ПАМ запечатване на процесния търговски обект за срок от 14 дни засяга съществено правната сфера на жалбоподателя и е явно несъизмерима с преследваната от закона цел. Така постановеното решение е правилно, като краен резултат. Настоящата касационна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за недоказано основание за издаване на оспорената заповед. Видно от ПИП № 0433734/15.02.2021 г., при извършена на 15.02.2021 г. контролна покупка в търговски обект – "топли закуски", находящ се в гр. Варна, ул. "Уста Кольо Фичето" № 21, стопанисван от "Зърнени храни В" ЕООД на стоки – 4 бр. пици, един айран и една минерална вода на обща стойност 8, 60 лв., заплатена в брой, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Последвало е издаване на процесната заповед от страна на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С оглед установеното с ПИП № 0433734/15.02.2021 г., неправилно първоинстанционният съд е приел, че само въз основа на АУАН, приложен към преписката не може да се приеме за доказано основание за издаване на ПАМ. От събраните по преписката писмени доказателства, включително ПИП № 0433734/15.02.2021 г., е установено нарушение, което попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, като административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. В случая, обаче решението е правилно като краен резултат, защото настоящата касационна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на заповедта относно срока за налагане на мярката, както и за нарушение на принципа за съразмерност, заложен с нормата на чл. 6, ал. 2 АПК. Следва да бъде посочено, че видно от съдържанието на обжалвания административен акт по отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 14 – дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размера на сумите, за които не са издадени фискални бонове, практиката на административните органи сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, т. е. тежестта на нарушението, следва да се съобразят при определянето на срока, а това в случая не е сторено, тъй като въпреки че тежестта на нарушението е определяема величина, същата не е била определена при съотнасяне на неотчетената към отчетените продажби, към среднодневните обороти, доколкото в случая липсва конкретизация относно това какъв е среднодневният оборот на обекта. На следващо място е останало неизяснено как е била формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение към преценката за определяне на срока на ПАМ. В тази връзка в зависимост от обстоятелството, че видът и начинът на организиране на дейността на търговеца не са били описани, то констатации в този смисъл не биха могли да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда. Следва да се посочи, че наличието в търговския обект на регистрирано ФУ предполага да е създадена организация за отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги, поради което запечатването му и забраната на достъпа до него не осигуряват, а осуетяват създаването на "организация". Освен това, проверката не е установила положителна касова разлика. Съгласно ПИП № 0433734/15.02.2021 г., разчетената касова наличност по ФУ е 168, 70 лева и съвпада с фактическата наличност от 168, 70 лв. Отделно от изложеното следва да се отбележи и че доколкото превенцията е цел на мярката, тя също е неотносима към избора на срока за прилагането. При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в случая е надлежно мотивиран. Наред с това обстоятелството, че нарушението е доказано не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. На следващо място въпреки, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни на не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и то в степен, по-голяма от необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Посоченото е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. По изложените съображения се налага извод, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, поради което обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на "Зърнени храни В" ЕООД, ЕИК: [ЕИК] действително направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лева. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,