Решение № 5902 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12152/2009 г.
ВАСIII отделение05.05.2010 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 43 от 7.05.2009 г., постановено по адм. д. № 672 по описа за 2009 г. на Административен съд-София град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5902 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12152/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "Аркадиа 2001" ООД гр. София против решение № 43 от 07.05.2009 г., постановено по адм. д. № 672 по описа за 2009 г. на Административен съд-София град. Релевират оплакване за неправилност - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и моли за отмяната му, решаване на спора по същество чрез отмяна на оспорената заповед № 34 от 19.12.2008 г. на директора на "Пожарна безопасност и спасяване" - СДВР. Основният довод в подкрепа на касационното обжалване е че приложените от административния орган противопожарни строително-технически норми в чл. 153, ал. 2, т. 4 от Наредба № 2 от 1987 г., с отмяната на ЗТСУ /отм/, не са действащо право. Ответникът - директор на СДВР "Пожарна безопасност и спасяване" оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението, подложено на касационно обжалване, Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на дружество "Аркадиа 2001" ООД против заповед № 34 от 19.12.2008 г. на директора на "Пожарна безопасност и спасяване при СДВР, с която на основание чл. 268 от Закон за МВР му е наложена принудителна административна мярка спиране на използването на обект ала за консумация за повече от 15 човека обособена в подземно ниво в ресторант"Аркадиа" гр. София. Съдът е приел обжалваната заповед за налагане на принудителната административна мярка за законосъобразен индивидуален административен акт - издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставени законови правомощия, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Обсъдени са всички, събрани в хода на административното производство доказателства, както и тези, приети в хода на съдебното обжалване. Изводите на съда относно липсата на основания по чл. 146 от АПК за отмяна на административния акт са обосновани. Административният орган е осъществил административното производство изцяло с съответствие с административнопроизводствените правила, спазено е било изискването за надлежно констатиране на нарушението, материалноправната норма на Наредба № 2/1987 г. - чл. 153, ал. 2, т. 4, е приложена в съответствие с целта на закона. Съдът намира основното възражение против правилността на решението за несъответствието му с материалния закон - прилагане на нормативен акт, който не е действащо право, за неоснователно. Наредба № 2 от 1987 г. за противопожарните строително - технически норми /ДВ БР. 58/28.07.1987 г./ е издадена съвместно от Министерство на вътрешните работи и Комисията за държавно и селищно устройство при Министерството на архитектурата и благоустройството. Наредбата е обнародвана в ДВ БР. 58/1987 г. Самите нормативи, които по силата на чл. 1 от Наредба № 2/187 г. са неразделна част от този нормативен акт, също са публикувани в Бюлетин за строителство и архитектура на Министерството на териториалното развитие и строителството. Правното им действие е изцяло обусловено от действието на Наредба № 2, която по силата на § 20, ал. 2 от ЗУТ и чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове, продължава да е действащо право. Възражението за нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно. Съдът е изпълнил задължението да укаже, с съответствие със служебното начало, кои обстоятелства от значение за делото, се нуждаят от доказване. Предметът на доказване е очертан в констативния акт № 34/03.02.2008 г., оборването на фактическите констатации който зависи изцяло от процесуалната активност на страните, в частност на жалбоподателя. Предвид изложеното, съдът намира решението на Административен съд София град за правилно, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение