Решение № 3401 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1752/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. С., гражданин на Бангладеш чрез адвокат Парапанова срещу решение 67 от 02.01.2025 г., постановено по адм. дело 9292 по описа за 2024 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл.24а от Закона за чужденците , издаден от заместник-директор на дирекция "Миграция"-МВР. Твърди неправилност на решението на административния съд поради наличие на нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на постановения отказ. Няма постъпили становища по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е бил отказ 5364р-20430/20.08.2024 г. на Заместник-директора на дирекция Миграция, МВР, с който е отказано на чужденеца предоставяне на право на продължително пребиваване в Р България на основание чл.26 ал.1 вр. чл.24и от ЗЧРБ. Съдът е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган в съответствие с определените му задължения и е законосъобразна, тъй като са изпълнени всички задължителни проверки по законите на Република България - Закона за чужденците в Република България и Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, касаещи наемане на работа на чужденци. Били са установени към момента на проверките на дружеството - заявител за наемане на работна ръка чужденец, задължения по чл.87 ал.11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Поради което съдът е приел, че правилно е постановен отказ на чужденеца за продължително пребиваване на страната, поради неизпълнение на законови разпоредби на кандидат-работодателя. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК, които да налагат отмяна на съдебното решение. Няма спор за факти. Налице е подадено заявление от дружество за наемане на работна ръка чужденец, което заявление е било изпратено за становище на Агенцията по заетостта за проверки по законовите разпоредби. Направените проверки са установили липса на задължителна предпоставка липса на задължения на дружеството към държавата. Поради което всички други спорове и налична информация са неотносими към основното задължение дружеството-възложител на работа да е с изплатени публични задължения към държавата. Дори в касационната жалба се посочва и признава, че изплащането на задълженията е станало към 3.09.2024г., по удостоверение 320202400241239. Заявлението на дружеството е било на 23.11.2023г., проверките на Агенцията по заетостта са били съответно на 23.1.2024г., 26.6.2024г. и 8.8.2024г. Органът по издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл.24и от Закона за чужденците в Република България, е задължен да се съобрази с цялата събрана задължителна информация, по закон от Агенцията по заетостта и Националната агенция по приходите, което е и направил законосъобразно. Към момента на подаване на заявлението, към направените проверки и към постановяване на отказа / обжалваният пред първата инстанция административен акт/, фактическите предпоставки по разпоредбите на ЗЧРБ, ЗТМТМ и ДОПК не са били налице, поради което правилно административния съд е постановил решението си за отхвърляне на жалбата срещу отказа на предоставяне на разрешение за продължително пребиваване на Република България. Решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение