Решение № 9208 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1075/2016 г.
ВАСVI отделение27.07.2016 г.докладчик т Наталия Марчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2610 от 22.12.2015 г., постановено по адм. д. № 352/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, Х състав. ОСЪЖДА А. С. А. от гр. Пловдив, ул. "Вяра" № 4 да заплати на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, ул. "Любен Каравелов" № 7 сумата 350 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9208 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1075/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на А. С. А. от гр. Пловдив срещу решение № 2610 от 22.12.2015 г., постановено по адм. д. № 352/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, Х състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., моли решението да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2610 от 22.12.2015 г. по адм. д. № 352/2015 г., Административен съд - гр. Пловдив, Х състав е отхвърлил жалбата на А. С. А. - гр. Пловдив срещу решение № РД-18 от 23.01.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4810284662/ПР-1335 от 29.08.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив. Решението не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. По първоначалното дело е било установено, че със заповед № 82 от 6.03.2013 г., издадена на основание чл. 25, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, Директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, е разпоредил проверка в архивохранилището на отдел "Пенсии", при цитираното поделение, при която са констатирани липсващи и служебно възстановени пенсионни досиета. Със заповед № 200 от 15.07.2013 г., цитираният административен орган е изискал списък на тези случаи. В него е попаднал и Атанас Атанасов, като лице с липсващо пенсионно досие. Въпросите относно наличието на виновно поведение от страна на длъжностно лице на ответника, респ. наличието на предпоставки за търсене на наказателна отговорност от същото, не са предмет на това дело, а евентуално на друго за причинени вреди. С писмо изх. № К-28217 от 26.06.2013 г., получено от пенсионера на 27.06.2013 г, той е бил уведомен да представи в 7-дневен срок всички документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж. Със заповед № 1234 от 9.08.2013 г., на основание чл. 107 КСО, Директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив е разпоредил да се извърши частична ревизия по разходите на ДОО на А. С. А., която е връчена на лицето на 12.08.2013 г., ведно с писмо изх. № 34136 от 9.08.2013 г. за необходимостта от установяване на достоверността на положения осигурителен стаж и доход за периода 2.11.1964 г. до 30.10.2005 г., както и за предстоящата проверка. От цитираните писмени доказателства се установява, че лицето е било надлежно уведомено за извършваната проверка, която по своята правна природа представлява административно производство по чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО. Съгласно тази норма, контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения имат право да проверят всички физически и юридически лица за дейността, възложена на Националния осигурителен институт. За извършване на проверките те имат право на свободен достъп до работните помещения и обекти. Следователно по силата на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, е допустимо и законосъобразно контролните органи при ТП на НОИ да извършват ревизиране и проверка на пенсионните преписки по всяко едно време, независимо от изтеклия период, независимо от наличието или липсата на съмнение и независимо от наличието или липсата на външни сигнали или обективни индикации. В тази връзка са и нормите на глава четвърта от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт. Според чл. 108, ал. 3 КСО, физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт. Предвид цитираните специални правни норми, неправилно е становището на касатора, че възстановяването на пенсионното досие е следвало да бъде извършено по реда на Правилника за администрацията на съдилищата. С оглед текстовете на чл. 98 и 99 КСО, уреждащи отпускането и изменението на пенсиите, законосъобразно е административното производство да приключи с акт на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване. Следователно в тежест на Атанасов е било да докаже своя осигурителен стаж, независимо от причините за извършената проверка. Той е представил само удостоверение обр. УП № 30 от "Прогрес АМ" АД и такова относно военната си служба. Не е представил трудова книжка. Съгласно чл. 9, ал. 1 НПОС, трудовите книжки се връщат на лицето заедно с разпореждането на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. По искане на лицето, Националният осигурителен институт издава удостоверение за зачетения осигурителен стаж въз основа на представените оригинални документи, които са приложени към пенсионната преписка. От съдържащите от лист 25 до 70 от първоначалното дело доказателства се установява, че органите на ТП на НОИ са ползвали Регистъра на осигурените лица, изискали са от ОАА - Пловдив, от осигурителите "Възход" АД и "Филкаб" АД (правоприемник на "Искра-Електро" ООД), данни за осигурителните периоди и след обобщаване на информацията е издадено разпореждане № 4810284662/ПР-1335 от 29.08.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване". В последното подробно са описани източниците на информация, както и основанията за признаване и непризнаване на всеки осигурителен период. В съдебната фаза на административния процес жалбоподателят, върху когото тежи доказателствената тежест, не е представил доказателства, установяващи нещо различно. Представените по делото от него ведомости и удостоверение обр. УП-3 от 14.11.2003 г. от "Филкаб" АД, (правоприемник на "Искра - Електро" ЕООД), не се отнасят за периода 1971-1975 г., за който на лицето не е признат осигурителен стаж при този осигурител. След така извършената проверка органите на ТП на НОИ - гр. Пловдив са установили, че Атанасов има 7 г. 6 м. и 26 дни осигурителен стаж от II категория и 29 г. 07 м. и 12 дни от III категория или превърнат при условията на чл. 104 КСО, общ осигурителен стаж от III категория 39 г. и 1 м., който е различен от определения с разпореждане № 4810284662 от 2.08.2006 г. Ето защо и при условията на чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО, последното разпореждане е било отменено и пенсията е отпусната в по-малък размер. Що се касае до оплакването за непредоставена възможност за посочване на нов осигурителен период, то административният орган е взел предвид посочения от Атанасов при издаване на разпореждането от 8.02.2006 г. и ако той е неблагоприятен за него, предвид новите доказателства, той може да подаде ново заявление за друг период. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, и следва да бъде оставено в сила. Предвид своевременно направеното искане за разноски и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника се присъжда сумата 350 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода по спора, на касационния жалбаподател разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,