Решение № 4195 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5732/2011 г.

Решение № 4195 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5732/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Руменов Григоров, от гр. Враца, против решение от 21.03.2011 г., постановено по адм. дело № 675/2010 г. по описа на Административен съд гр. Монтана. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска на касатора за констатиране на неоснователно бездействие на началника на сектор "Пътна полиция" на ОД на МВР гр. Монтана, изразяващо се в отказ да наложи запор върху лек автомобил, бивша собственост на Лъчезар Иванов Цветков, оставил е без разглеждане иска за присъждане на сумата 23470 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на неоснователното бездействие на началника на сектор "Пътна полиция" и е прекратил производството по делото в тази му част. Решението е правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения. Жалбоподателят е предявил иск по реда на чл. 257 от АПК, съединен с иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди в резултат от бездействието на административния орган. Искът по чл. 257 от АПК е осъдителен и при основателност на същия съдът се произнася с решение, с което осъжда органа да извърши действието и определя срок за това (чл. 257, ал. 2 от АПК). От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на 30.09.2010 г. е издадена обезпечителна заповед, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Иван Руменов Григоров против Велизар Ангелов Христов и Лъчезар Иванов Цветков за сумата от 23470 лв. чрез налагане на запор върху лек автомобил, като е определен едномесечен срок за предявяване на иска. С писмо от 02.10.2010 г. частен съдебен изпълнител е уведомил началника на сектор "Пътна полиция" на ОД на МВР Монтана, за наложения запор върху лекия автомобил по образуваното изпълнително дело. С писмо от 08.10.2010 г. административният орган е уведомил съдебния изпълнител, че не може да наложи запора, тъй като автомобилът след последваща продажба е зачислен на 06.10.2010 г. в сектор "Пътна полиция" - Сливен. Действително, както правилно приема първоинстанционния съд налагането на запора е правно действие, тъй като съгласно правилото на чл. 400, ал. 1 от ГПК при запор върху движима вещ съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене съгласно чл. 465 - 472. Фактически обаче са последващите действия по отразяване на запора в информационната система на сектор "Пътна полиция" - МВР, които следва да се извършат от компетентните длъжностни лица. Този извод се налага по арг. от чл. 143, ал. 9 от Закона за движението по пътищата и чл. 8, ал. 3 и чл. 36 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях. Поради това е следвало с получаване на писмото с информация за наложения запор административния орган да въведе тези данни по отчета в съответния информационен масив. Това не е сторено своевременно, което е довело до невъзможност тези данни да бъдат въведени по-късно след 06.10.2010 г., тъй като автомобилът е бил прехвърлен и съответно зачислен в друга областна дирекция. При тези обстоятелства и с оглед правната природа на иска по чл. 257, ал. 1 от АПК, който предполага да се осъди административният орган да извърши съответното действие, настоящият състав приема, че предявеният иск се явява неоснователен. Целта на осъдителния иск е не само да се констатира т. е. да се установи бездействие, а да се осъди органа да извърши дължимо по закон действие в определен от съда разумен срок. В случая тази цел не може да бъде постигната, тъй като с факта на регистрация на автомобила в сектор "Пътна полиция" - Сливен е вписана промяна в регистрацията и съответно в собственика на автомобила. От изложеното следва, че предявеният осъдителен иск е неоснователен и като е отхвърлил същия първоинстанционния съд е постановил решение съответно на материалния закон. Правилно с оглед разпоредбата на чл. 224 от АПК и дадените от предходното разглеждане на делото от касационната инстанция указания, съдът е оставил без разглеждане и предявения иск за обезщетение за имуществени вреди. Изложените в исковата молба обстоятелства налагат извода, че претендираните вреди не произтичат от бездействието на административния орган, а са настъпили с първоначалното отчуждаване на вещта преди налагане на запора, поради което спорът е с гражданско-правен характер. Отделен е въпросът, че касаторът не се е възползвал от възможността да реализира правата си по исков ред, за която цел е наложено обезпечението, като не е предявил иска в определения от съда срок. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,