Решение № 2430 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12722/2008 г.
ВАСIV отделение20.02.2009 г.докладчик т Цветана Сурлекова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд, постановено на 30.96.2008 г. по адм. д. № 5043/2006 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на Цветанка Тодорова Минчева срещу заповед на кмета на район Люлин при Столична община № РД-09-861/9.10.2006 г. в частта, с която е определен като застроен част от имот № 342, к. л. 193 и 194, попадащ в регулационен план на мест. "Сливница", която е с площ от 540кв. м., оцветена на скицата на вещото лице в кафяво и ситуирана между букви Г-Д-Ж-З-Г. Вместо това ОПРЕДЕЛЯ КАТО НЕЗАСТРОЕНА същата част от имот № 342 по регулационен план на м. Сливница, която част е оцветена на скицата на вещото лице в кафяво и заключена между букви : Г-Д-Ж -З -Г. Неразделна част от решението е скицата към заключението на в. лице Недева, прието по делото пред Софийски градски съд и подписана от настоящия състав на Върховния административен съд. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски градски съд в останалата част Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2430 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12722/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветанка Тодорова Минчева от София против решение на Софийски градски съд, постановено на 30.06.2008 г. по адм. д. № 5043/2006 г., с което е отхвърлена изцяло жалбата й срещу заповед на кмета на район Люлин, Столична община, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Счита, че решението е неправилно поради необоснованост. Ответникът по делото не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. По отношение незастроената част от имота, посочена от експертизата счита, че независимо, че не е изпълнено изискването на чл. 22 от ЗУТ и няма сгради, същата не може да се определи като незастроена, тъй като е елемент от общото жилищно застрояване, което означава, че не е свободна. Частната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, по наведения касационен довод за необоснованост Върховният административен съд установи следното: В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ съдът, преценявайки доводите в предявената пред него жалба срещу заповедта на кмета, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е допуснал и приел техническа експертиза от вещо лице инженер, което след проверка на място и по документацията да прецени застроеността на имот № 342, попадащ в регулация на местността бул. Сливница. Според заповедта на кмета цялата площ от 2122кв. м. била застроена и нямало свободна площ за възстановяване. (Тук следва да се отбележи, че втората констатация относно възможност за възстановяване не е следвало да се прави, тъй като в това производство не се преценява това обстоятелство). Вещото лице е посочило в заключението си, че бившият имот № 342 попада в границите на урбанизирана територия, в кв. 75, УПИ I и е отреден за ЖС и трафопост. Изготвило е скица, на която показва графично, чрез букви и цвят отделни части от цялата площ от 2122кв. според намиращите се в нея съоръжения. Само по букви Г, Д, Ж, З и Г, съставляваща площ по графични данни 540кв. м., оцветена в кафяво е посочил, че се касае за терен, върху който са монтирани метални павилиони, някои от които не функционират, а и в Столичната община не представили данни за ползуването им. Посочва, че съгласно действащият ЗРП имотът попада в УПИ I, кв. 75, отреден за ЖС, което включва изградения жилищен блок и тревни площи. Теренът по посочените букви, оцветен в кафяво и с площ от 540кв. м., върху който са монтирани металните павилиони не бил съгласно отреждането по ЗРП. Същият отговарял на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за обособяване на самостоятелно УПИ. При депозиране на заключението в съдебно заседание вещото лице е потвърдило констатациите си, отразени в заключението, като е изяснило, че намиращите се във въпросния терен павилиони са преместваеми и върху него нямало зелени площи. Съдът е приел, че цялата площ е застроена независимо от констатациите на вещото лице. Според него площта, оцветена на скицата в кафяво независимо, че не е заета от постройки не можело да се приеме като свободна от застрояване, тъй като целият квартал 75 е отреден за жилищно строителство, налице било комплексно застрояване, поради което не можело да се определят като незастроени частите, незаети със сгради и по специално тази, оцветена в кафяво на скицата, тъй като същата според вещото лице представлявала междублоково пространство;В жилищното комплексно застрояване се включвали освен жилищно строителство - изграждане на блокове и благоустройствени мероприятия, които го обслужват като улици, зелени площи, паркинги, алеи и площадки и др. Върховният административен съд споделя този извод на Софийски градски съд и приема, че действително в този смисъл е и неговата трайна практика. Това не означава, че всеки отделен случай не следва да се преценява самостоятелно, според конкретната, констатирана на место обстановка, поради което не може да се обобщават всички случаи, а всеки един се преценява сам за себе си. В тези случаи, както се посочи вече, не се преценява възможност за възстановяване на даден имот, след като не това е предмет на преценка в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. При него специализираната комисия при общината определя само застроеността на даден имот, а възможността за неговото възстановяване ще се извърши в един последващ етап от друг орган, какъвто ОСЗГ. В този смисъл е и проверката за законосъобразност, която извършва съдът над заповедта на кмета, одобрил заключението на комисията за застроеност. Фактически назначената от него експертиза проверява и констатира състоянието на обекта за застроеност, което се съпоставя с приетото от комисията на общината. В случая обаче Софийски градски съд некоректно е цитирал и възприел заключението на вещото лице. В него е посочено, както се отрази вече, че имотът попада в УПИ I, отреден за ЖС, което включва изградения жилищен блок и тревни площи. Теренът от 540кв. м., върху който са поставени металните павилиони не е съгласно отреждането по ЗРП и същият според чл. 19 от ЗУТ отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелно УПИ. Това е видно нагледно и от приложената към заключението скица, в която са показани всички благоустройствени мероприятия, като въпросната площ остава извън тях. При тези данни Върховният административен съд счита, че в конкретния случай е неприложима трайно утвърдената практика, тъй като същият не следва да се преценява според нея. Налице е площ, върху която няма реално застрояване, която е извън благоустройствените мероприятия на жилищното застрояване, поради което не е елемент от него и като такава е свободна от застрояване. Установено е безспорно незастроена площ от 540кв. така, както е посочена на скицата на вещото лице, оцветена в кафяво и ситуирана между букви Г-Д-Ж - З - Г от целия имот. Съдът противно на данните по делото необосновано е приел, че е застроена, поради което решението в тази му част следва да се отмени, като неправилно и вместо него се постанови друго, с което по първоначалната жалба се приеме, че част от имота, така, както е индивидуализиран по горе е незастроен. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 1 и чл. 222 ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение