Решение № 5340 от 18.5.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална лотария АД, [ЕИК], гр. София, срещу решение 440/26.01.2022 година на Административен съд София-град по адм.д. 6831/2021 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 45/13.03.2020 година на Държавната комисия по хазарта. Релевира касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 от АПК недопустимост, а в условие на евентуалност неправилност поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилен бил изводът на съда, че приложената принудителна административна мярка (ПАМ) не се явява преждевременна, като не е съобразил, че не е налице една от предпоставките от фактическия състав на ПАМ, а именно не бил налице стабилизиран акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ). Нарушен бил и процесуалния закон при издаване на акта, тъй като органът е следвало да спре процедурата по издаване на ПАМ до приключване на производството по установяване наличието или липсата на публични задължения, доколкото не бил компетентен да констатира тяхното наличие като условие за издаване на собствения си акт. Потвърденото с влязъл в сила съдебен акт предварително изпълнение на АУПДВ 1 и 2 от 2020 година не обосновавало извод, че мярката не се явявала преждевременна, защото същото се събира предварително, но не било ликвидно и безспорно. Счита, че процедурата по временно отнемане на лиценза била недопустимо проведена при наличието на вече проведена процедура по доброволно временно преустановяване на ползвания лиценз, като се вземе предвид липсата на една от предпоставките по чл.85, ал.1 от Закона за хазарта (ЗХ). При провеждане на съдебното производство съществувала задължителна процесуална предпоставка, препятстваща приключването на съдебното дирене, тъй като по делото не било изяснено дали има или не публично задължение. Според касационния жалбоподател, постановяването на съдебния акт е било недопустимо, като настоящата съдебна инстанция следвало да обезсили съдебното решение и да върне делото с указания за спиране до окончателното решаване на въпроса за наличието или липсата на твърдените публични задължения. Прави искане за обезсилване или евентуално отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени оспорения административен акт. Ответникът, изпълнителният директор на Националната агенция по приходите, чрез юрк. Горанов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. С обжалваното съдебно решение, АССГ е отхвърлил жалбата на Национална лотария АД срещу решение 45/13.03.2020 година на Държавната комисия по хазарта (ДКХ), с която на дружеството се прилага ПАМ временно отнемане за срок от три месеца на издаден лиценз за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, организирани онлайн, за които е издадено Удостоверение 000030-1106 от 01.02.2020 г. на основание чл.31, ал.1, т.3 във връзка с чл. 85, ал.1, т.1 и чл.85, ал.2 ЗХ. За да постанови решението, съдът е мотивирал, че обжалваният административен акт е издаден във валидна писмена форма, от компетентен орган, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и е в съответствие с неговата цел. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, съставът на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на касатора, че като е осъществил контрол за законосъобразност върху приложената ПАМ, преди решаването на въпроса за законосъобразността на АУПДВ 1/2020 година и АУПДВ 2/2020 година с влязъл в сила съдебен акт, съдът е постановил недопустимо решение. Недопустимостта на съдебния акт е последица от постановяването му в рамките на недопустимо съдебно производство, било поради това, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба или недопустим на съдебен контрол за законосъобразност предмет. Тези хипотези не са налице. Производството пред Административен съд - София-град е образувано по допустима жалба на Национална лотария АД срещу допустим на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт с правна квалификация чл.85, ал.1, т.1 ЗХ. Доводът за недопустимост на съдебното решение поради конкретно посочените допуснати нарушения на процесуалните правила би бил такъв относим към неправилност на съдебен акт по принцип. Страните не спорят по фактите, като същите са установени от първоинстанционния съд след анализ на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства. По делото не се спори, че административният акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма. Поставеният пред касационната инстанция спор се състои в това: Осъществен ли е фактическият състав на чл.85, ал.1, т.1 ЗХ и в частност следва ли да е налице влязъл в сила АУПДВ, за да бъде приложена процесната ПАМ? Условията и реда за организиране на хазартни игри, организиране на дейностите по производство, разпространение и сервиз, съответно по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване, както и издаване, продължаване, отнемане и прекратяване на лицензи за посочените дейности, и контрола върху тях са уредени в ЗХ. Съгласно разпоредбите на чл.3 ЗХ организирането на територията на Република България на всяка хазарта игра и дейност уредени в с.з., изисква притежаването на съответния лиценз, издаден от компетентния съгласно закона орган. Редът за издаването, прекратяването и отнемането на лицензите е изрично установен в закона. В Глава четвърта на ЗХ са регламентирани и два вида ПАМ за временно (чл.85) и окончателно отнемане (чл.86) на притежавания лиценз, които компетентният орган прилага при констатация за наличие на някоя от хипотезите, лимитативно изброени в съответните разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл.85, ал.1, т.1 ЗХ (доп. - ДВ, бр. 105 от 2014 г.) ДКХ прилага ПАМ - отнемане за срок от три до шест месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2, когато лицето по чл. 4 или по чл. 8, ал. 1, т. 1 има просрочени публични задължения в размер над 5 000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че предвиденото в чл.85, ал.1, т.1 ЗХ основание за отнемане на лиценза не е обвързано от наличието на влязъл в сила АУПДВ, който да установява по окончателен начин съществуването на публични вземания на стойност над 5 000,00 лева. Законодателят е формулирал изискването, използвайки израза просрочени публични задължения , което не предполага наличието на влязъл в сила акт по тяхното установяване. За изясняване на спорния по делото въпрос следва да се вземе предвид, че първоначалната редакция на визирания законов текст (преди окончателното му приемане), видно от публикувания на официалната интернет страница на Народното събрание (НС) на Република България (РБ) законопроект на ЗХ (https://parliament.bg/bg/bills/ID/13713) е била следната: Комисията може да приложи принудителна административна мярка - отнемане за срок от три до шест месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2 от този закон, когато лицето по чл. 4 или по чл. 8, ал. 1, т. 1 има просрочени ликвидни и изискуеми публични задължения, което е установено с влязъл в сила акт на компетентен орган . Със свой доклад Комисията по бюджет и финанси е предложила промяна в първоначалния текст на разпоредбата, в който е премахнато изискването просрочените публични задължения да са ликвидни и изискуеми, както и да са установени с влязъл в сила акт на компетентния орган, като е добавен размерът на задълженията и изискването за тяхното обезпечаване. Този вариант, съответстващ и на сегашната и на относимата по конкретния казус редакция на чл.85, ал.1, т.1 ЗХ, е окончателно приет на пленарно заседание на НС, триста двадесет и девето заседание, проведено в гр. София, на 15 март 2012 г. От тези данни е видно, че законодателят е отстъпил от първоначалната си идея да обвърже основанието по т. 1 с ликвидността и безспорната установеност на задълженията, доколкото не е приел текста във варианта, който същият е имал при внасянето на законопроекта. Ето защо касационното оплакване, че мярката е преждевременна, тъй като публичните задължения не били установени с окончателен акт и съответно същите не са били ликвидни и безспорни се явява необосновано. След като законодателя не е приел закона в първоначалния му вариант, то вложеният в словосъчетанието просрочени публични задължения смисъл е досежно дефинирането на възникнали за съответния правен субект публични задължения, чийто срок за доброволно изпълнение е изтекъл към момента на издаване на акта по чл.85, ал.1, т.1 ЗХ, като обстоятелството дали е влязъл в сила актът, с който са установени е ирелевантно. С оглед изложеното не може да се направи извод, че юридическата стабилност на АУПДВ е необходимо условие за упражняване на визираното в нормата правомощие. По делото не е спорно, че в процесния случай актът е издаден поради наличието на просрочени публични задължения за заплащане на такси по чл.30, ал.3, предл. първо ЗХ главница и лихви. Констатираните задължения възникват пряко по силата на нормативен акт, а фактът, че е определен и момент, който поставя началото на тяхната дължимост означава, че просрочието им не е предпоставено от наличие на акт за установяването им по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Предвид изложеното, необосновано се явява и оплакването на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила от страна на административния орган и съответно за допуснато такова от страна на първоинстанционния съд, поради наличието на преюдициален въпрос от значение за изхода на административното и съответно съдебното производство. Досежно подаденото от Национална лотария АД искане за доброволното временно преустановяване на дейността следва да се има предвид, че в рамките и на двете производства органът действа при условията на обвързана компетентност, поради което правото на дружеството да поиска предсрочно прекратяване на лиценза, не отменя задължението на административния орган при наличие на законоустановените предпоставки да издаде и приложи съответната ПАМ. Като е достигнал до изводи за наличието на предпоставките по чл.85, ал.1, т.1 ЗХ и съответно за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на НАП администрацията, в която се намира органът - касационен жалбоподател следва да бъдат присъдени съдебни разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв., на основание чл. 143 АПК, чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.144 АПК, чл. 37, ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс съставът на Върховния административен съд