Решение № 662 от 20.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15132/2014 г.

Решение № 662 от 20.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15132/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на Ловешка област против решение № 94/4.11.2014 г., постановено по адм. д. № 55/2014 г. от Ловешкия административен съд. С обжалваното решение по жалба на Теодосий Колев Караиванов е отменена заповед № РД-092/11.02.2014 г. на Областния управител на област Ловеч и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Ответникът - Теодосий Колев Караиванов оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Предмет на контрол пред административния съд е била заповед № РД-09-2/11.02.2014 г. на областния управител на област Ловеч, с която не е уважено искането на Теодосий Колев Караиванов за обезщетение по реда на Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица (ЗПГРРЛ). Административният орган е приел, че обезщетението се търси в лично качество като репресирано лице, за интернирането му от гр. Асеновград в с. Прелом за периода от март 1954 до септември 1957 г. Административният орган е приел, че липсват писмени доказателства за твърдените обстоятелства, поради което е потърсено съдействието на Централната комисия по чл. 4, която с решение от 27.06.2012 г., обективирано в протокол № РД-06-03-601 (1)/18.07.2012 г. е отхвърлила искането на заявителя като недоказано. С друго свое решение от 10.12.2013 г. Комисията е постановила, че не може да обоснове категоричен извод за характера и продължителността на претендираната репресия. Административният орган се е позовал на чл. 11 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, приемайки, че действа в условията на обвързана компетентност. Административният съд е преценил обжалваната заповед като незаконосъобразна, приемайки, че при издаването й административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че органът се е произнесъл по нередовно искане, тъй като не ставало ясно, дали обезщетението се претендира в лично качество или като наследник на баща си, т.е. какъв вид репресия се твърди и в коя от изчерпателно изброените категории попада искателя. Съдът е приел също така, че органът е нарушил чл. 4, ал. 2 от наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, както и че неправилно е сезирал Централната комисия. Съдът е преценил като неправилно становището на административния орган, че е обвързан от решението на Централната комисия. Крайният извод на съда е, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Решението е неправилно. Необоснован е изводът на съда, че органът се е произнесъл по нередовно искане, от което не ставало ясно в какво качество се претендира обезщетението. От съдържанието на искането с вх. № РЛ 110/5.06.2008 г. и приложените към него декларации става ясно, че обезщетението се претендира в лично качество, заради интернирането на лицето в с. Прелом. По делото не са представени доказателства от жалбоподателя за твърдяната репресия, които той е следвало да представи още с искането. Такива не са установени и от Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от закона. Недоказано е останало обстоятелството, че жалбоподателя е бил интерниран в с. Прелом, Ловешка област. От представените с искането декларации на трети неучастващи по делото лица се установява, че жалбоподателят е пребивавал в с. Прелом през пролетта на 1954 г. Тези частни писмени документи не установяват обаче, че жалбоподателят е бил интерниран там заедно с майка си. Нещо повече, видно от удостоверение за наследници № 001513 от 3.06.2008 г. издадено от Общината в гр. Ловеч е, че наследодателят на жалбоподателя е роден в с. Прелом. Налице са данни от представени по делото писмени документи, че наследодателят на ищеца е осъждан два пъти, веднъж от Карловски околийски съд и втори път от Софийски областен военен съд, за които е реабилитиран с влязло в сила определение № 92/30.04.2013 г. на Софийски военен съд по чнд № 92/2013 г. Тези писмени документи не доказват обаче, че семейството на осъдения е интернирано в с. Прелом и в този смисъл спрямо жалбоподателя е осъществена репресия. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява изводите на административния съд като необосновани, а решението му като неправилно. С издаването на обжалваната заповед, административният орган е спазил приложимия процесуален и материален закон. По тези съображения, обжалваното решение следва да се отмени, а вместо това се отхвърли жалбата на Теодосий Караиванов срещу заповедта. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав