Решение № 14229 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1635/2015 г.

Решение № 14229 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1635/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез юрисконсулт Теодора Кюлджийска, против решение № 7286 от 1.12.2014 г., постановено по адм. д. № 10 419/2014 г. по описа на Административен съд София - град. С жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени са твърдения за необоснованост на обжалваното решение, както и нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Амар Басим Абдулджабар, гражданин на Ирак, чрез пълномощника си адв. Атанасов, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Неправилна е преценката на съда, че в хода на административното производство е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като не е проведено интервю след преминаване от ускорено производство в производство по общия ред. Основателно е възражението, че след като интервюто не е проведено и решението не е взето в срока на чл. 70, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ, производството е преминало ex lege в такова по общия ред, в която хипотеза са осъществени процесуалните действия по издаване на обжалваното решение. Неправилна е и констатацията на съда, че административният орган се е позовал на неактуална информация, за страната по произход. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 70, ал. 2, във вр. чл. 68 от ЗУБ, във вр. с чл. 145 от АПК е отменил по жалба на Амар Басим Абдулджабар, гражданин на Ирак, решение № 4973/24.07.2014 г. на Заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 59 от АПК, но при нарушаване на процесуалноправните разпоредби, което е довело и до нарушаване на материалноправните разпоредби. Нарушенията се изразяват в това, че след като е била депозирана Докладна записка за преминаване от ускорено производство в производство по общия ред поради невземане на решение в предвидения за това тридневен срок административният орган не е провел интервю с оспорващия, а направо е издал оспореното решение, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за бежанската история, както и че административният орган не е събрал актуална информация за обстановката в Ирак, като се е позовал на една Справка от 30.06.2014 г. и по този начин не е изяснил надлежно бежанската история на чужденеца относно ситуацията в страната му на произход. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административен съд - София-град, е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът е приел наличие на допуснати нарушения на процесуалноправните и материалноправните норми поради това, че с Амар Басим Абдулджабар, гражданин на Ирак, не е проведено интервю след преминаване от ускорено производство в производство по общия ред по молбата му за предоставяне на статут поради невземане на решение в предвидения за това тридневен срок. Видно от материалите по делото с Али Хамид Шихаб е било проведено интервю на 17.06.2014 г., в което е отразена бежанската му история. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗУБ ускорено производство се образува с регистрирането на чужденец, подал последваща молба за статут, а в чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е посочено, че в срок до три дни от образуване на производството интервюиращият орган взема решение за образуване на производство по общия ред. В настоящия случай Амар Басим Абдулджабар, гражданин на Ирак, е подал последваща молба за закрила на 10.06.2014 г. По предишната молба за закрила е бил постановен отказ за предоставяне на такава с решение № 371/28.05.2012 г. на председателя на ДАБ. Административният акт е обжалван по съдебен ред, като в резултат на двуинстанционния съдебен контрол жалбата на Амар Басим Абдулджабар е била отхвърлена с решение № 12696 от 2.10.2013 г. по адм. д. № 12137/12 г. на ВАС, Трето отделение. Съгласно посочените по-горе предписания на закона, и с оглед факта, че процесната молба е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, то административното производството по молбата за закрила от 10.06.2014 г. е преминало ex lege в такова по общия ред, в която хипотеза са осъществени и законосъобразни процесуални действия по издаване на обжалваното решение на ДАБ. Неправилно съдът е приел, че при постановяването на решението си административният орган се е позовал на неактуална информация за страната по произход на чужденеца. Видно от доказателствата по делото, справката, която е релевирана при издаването на административния акт, е от 30.06.2014 г., а решението е издадено на 24.07.14 г., което налага извода, че се касае за кратък период от време, по- кратък от 1 месец. От представените по делото доказателства правилен и законосъобразен е изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на статут на бежанец и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на хуманитарен статут. С оглед факта, че подадената молба за закрила е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, както и че Амар Басим Абдулджабар в проведеното административно производство не е посочил никакви нови обстоятелства и причини, поради които не желае да се завърне в родината си, то абсолютно законосъобразно и правилно административният орган е отхвърлил молбата му за предоставяне на статут. В случая е приложима разпоредбата на чл. 13, т. 5 от ЗУБ, която предвижда, че молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. В подадената последваща молба от Амар Басим Абдулджабар, гражданин на Ирак, не само че не се твърди наличието на предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, но и не се сочат никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното положение или относно държавата по произход на чужденеца. От изложените от лицето причини за напускане на страната си по произход не се установява същият да е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение - чл. 8 ЗУБ. Напротив, заявил е, че е живял нормално и не е бил заплашван или застрашен, още повече, че е живял в гр. Вавилон, който е спокоен район, без военни действия. Също така в конкретния случай не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно посочената норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като там е изложен на реална опасност от тежки посегателства срещу живота и личността му. Съгласно решение от 30.01.2014 г. по дело № С-285/2012 г. на СЕС, за да се предостави субсидиарна защита, чийто аналог е предоставянето на хуманитарен статут по националното ни право, следва да се установят тежките посегателства, определени в чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО и които представляват условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може на дадено лице да бъде предоставена субсидиарната закрила. Да има сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от такива посегателства в случай на връщане в съответната страна на произход. Определеното в този текст на директивата посегателство се състои в тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Законодателят на Съюза е пожелал да предостави субсидиарна закрила на засегнатите лица не само в случаи на въоръжени международни конфликти и на въоръжени конфликти, които нямат международен характер, така както са определени в международното хуманитарно право, но също така и в случаи на въоръжени вътрешни конфликти, при условие че тези конфликти се характеризират с употребата на безогледно насилие. Видно е от текста на решението на СЕС по предоставяне на преюдициално заключение относно запитване за тълкуването на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, че съдът поставя като условие съществуващата опасност да е реална за лицето, търсещо закрила и следващото условие е въоръжените конфликти да се характеризират с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. В настоящия случай не е установено по делото и не се твърди от молителя срещу него да съществува реална опасност, която да е била повод за напускането на страната му на произход. Все в подкрепа на това в решение от 30.01.2014 г. по дело № С-285/2012 г. на СЕС се казва, че "съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставянето на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, буква в) от директивата". В същото решение съдът установява, че преценката за необходимостта от предоставянето на субсидиарна защита се обуславя от обстоятелството колко е специфично засегнато лицето, търсещо защита - "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила". Отново може да се направи извод, че за всеки търсещ защита следва националната юрисдикция да прецени спецификата на конкретния случай. Основателно касаторът поддържа, че при съобразяване на Удостоверението на Представителството на ВКБООН, удостоверяващо, че на майката на чужденеца- Тагрид Разуки Уахиб и нейните пет деца, в това число и Амар Басим Абдулджабар, имат бежански статут, признат от офиса на ВКБООН в Сирия, административният съд е игнорирал факта, че чужденецът в хода на административното производство не е споменавал да е посещавал Сирия или да има предоставен статут по мандата на ВКБООН. От друга страна, следва да се има предвид, че сертификатът е издаден през 2007 г., а чужденецът в проведените с него интервюта е заявил, че е напуснал Ирак на 30.07.11 г. В този контекст следва да бъде споделена тезата на касатора, че след предоставянето на статута, дори такъв действително да е предоставен, чужденецът се е завърнал в Ирак, където е живял до завръщането си през 2011 г. В случая е налице "прекратяваща клауза" по отношение на предоставения статут от ВКБООН, по смисъла на чл. 1С, ал. 4 от Конвенцията за статута на бежанците. Предвидено е, че Конвенцията "прекратява действието си върху всяко лице, което отново се е установило доброволно в страната, която е напуснало, или извън която то е пребивавало поради опасения от преследване". Същото е предвидено и в чл. 11, т. 1, буква "d" Директива 2004/83/ЕО на Съвета и в чл. 11, т. 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕО относно наличието на прекратяваща клауза за предоставения статут на бежанец по мандата на ВКБООН. Предвид изложеното, обосновано касаторът твърди, че следва да се приеме, че основанията за предоставената закрила са отпаднали, както и че фактът, че към настоящия момент не е прекратен предоставения статут, не налага извода, че не могат да бъдат приложени прекратяващи клаузи. Анализът на събраните по делото доказателства установява, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Предвид тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а жалбата на Амар Басим Абдулджабар, гражданин на Ирак, против решение № 4973/24.07.2014 г. на Заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,