Решение № 4650 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8893/2010 г.
ВАСV отделение01.04.2011 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1254 от 03.05.2010 г. по адм. дело № 7487/2009 г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4650 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8893/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на началника на митница Столична (уточнение в съдебно заседание на 23.03.2011 г.) против решение № 1254 от 03.05.2010 г. по адм. дело № 7487/2009 г. Административен съд - София град, с което е отменена заповед № 334/07.10.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция (РМД) - София, с която на Цветан Василев Мирчев е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован, тъй като заповедта е мотивирана и допуснатите от служителя нарушения на служебните задължения са безспорно установени. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт подлежи на отмяна, тъй като е издаден в нарушение на изискванията за форма. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не включва посочените в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл реквизити. Заповедта цитира длъжностната характеристика на жалбоподателя, който заема длъжността "старши инспектор", като декларативно е посочено, че това са неизпълнени според административния орган служебни задължения, но не съдържа описание на конкретно нарушение на служебната дисциплина, подкрепено с доказателствата, които го установяват, така, както изисква императивната норма на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, а в нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл не са посочени точно виновно нарушените или неизпълнени служебни задължения. Изводите на административния орган за наличие на основания за санкциониране на служителя не се обосновават и от изложеното в цитираните в заповедта докладна записка № РМ 4400-1161/14.09.2009 г. и докладна записка № РМ 4400-1161/30.09.2009 г., тъй като първият документ съдържа данни, че контролът на ЕАД № 08BG005101Н0157295/20081126 е извършен от друг служител, а не от наказания Мирчев. Така обжалваната заповед фактически е постановена без мотиви - съществен порок на формата, тъй като се накърнява правото на защита на наказания служител, който практически не е известен за причините, довели до санкционирането му и е лишен от възможност да ангажира доказателства, опровергаващи изложеното от административния орган. Констатираните нарушения са достатъчно основание за отмяна на административния акт, поради което решението на административния съд в този смисъл, е постановено в съответствие със закона. Допълнително следва да се посочи, че липсата на мотиви в заповедта е пречка да се установи какво точно е поведението на служителя и да се прецени дали предприетите от него действия или допуснати бездействия съставляват неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, посочен като основание за налагане на дисциплинарното наказание. Следователно така постановена оспорената заповед е издадена и в нарушение на цитирания текст, поради което е и незаконосъобразна, тъй като не е установено по категоричен начин възникването на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Това е още едно основание за отмяна на административния акт по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Решението на Административен съд - София град е постановено в съответствие със събраните доказателства. При липсата на мотиви в административния акт и в документите, послужили като основание за издаването му, очертаващи конкретно поведение на служителя, за което да се прецени дали съставлява неизпълнение на служебните задължения, правилно съдът приема, че представените по делото доказателства не могат да обосноват извод за допуснати от служителя нарушения на служебните задължения. Поради това в съответствие със събраните доказателства са и крайните изводи на съдебния състав за отмяна на оспорената заповед. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на оспорения акт на основанията по чл. 146 от АПК. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК. Доказателствата, събрани по делото са интерпретирани от съда съобразно установения съществен порок във формата на акта, като правилно е преценено, че липсата на мотиви не може да бъде преодоляна с ангажирането на писмени доказателства, нито с последващи разяснения в хода на съдебния процес. Всичко изложено налага извода, че решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 89, ал. 2, т. 1