Решение № 14070 от 16.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2635/2018 г.

Решение № 14070 от 16.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2635/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "СПОРТ ТРЕЙДИНГ" ЕООД, със седалище: гр. Б., общ. Столична, ул. "А. С." .№..., представлявано от И. Терзийски, чрез адвокат А. Николова - САК, срещу решение № 45 от 03.01.2018 г., постановено от Административен съд С. - град по адм. дело № 8221/2016 година. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт - Заповед № 03-РД/1809 от 08.06.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/, в оспорената част и преписката да се върне на административния орган за разглеждане съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Прави искане за присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС, пълномощникът поддържа касационната жалба и отново моли обжалваното решение на съда да бъде отменено. От ответника - Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. С., чрез процесуален представител юрисконсулт Тренчева е постъпила Молба, с която се оспорва депозираната касационна жалба като неоснователна, необоснована и недоказана. При изложени подробни съображения счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, и съдът правилно е определил процесния акт като законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли същото да бъде намалено. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК (редакция преди изм. в ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за допустимост на касационната жалба, като счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила поради липса на касационните основания по чл. 209 от АПК. Настоящият състав на ВАС намира, че вх...дираната в Административен съд С. - град на 23.01.2018 г. касационна жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 11.01.2018 г. и като подписана от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение № 45 от 03.01.2018 г. по адм. дело № 8221/2016 г., в производство по реда на чл. 145-178 от АПК, Административен съд С. - град, В. отделение, 29 състав, отхвърля жалбата на "С. Т." ЕООД, против заповед № 03-РД/1809/08.06.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта й по т. II, с която е отказано финансиране. С втори диспозитив дружеството - жалбоподател е осъдено да заплати на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция сумата 350 лева - разноски по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбата е неоснователна. Съдът е приел административната преписка с всички съдържащи се в нея документи. За изясняване на спора е допуснал, изслушал и приел заключение на съдебно-икономическа експертиза, което е възприел за обективно, компетентно и съответно на обстоятелствата по делото. Изложил е приетите за установени факти и въз основа на тях е направил правните си изводи. Предвид което съдът не е споделил доводите, че процесната заповед не е мотивирана. Счел е, че в същата достатъчно подробно са изложени фактическите и правни основания за постановяването й по начин, който несъмнено изяснява за кои активи и до какъв размер е отказано финансиране, както и по какви съображения. Позовал се е на цитираната в текста на заповедта точка 15 на чл. 33 от Наредба № 9, че не са допустими разходи за инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни разходи. На следващо място съдът е посочил, че плащанията се извършват по реда на Г. четвърта от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Със заповед № РД-09-1166/20.12.2006 г. на министъра на земеделието и горите Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Р. Б. за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Предвид извършената проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 168 от АПК, съдът е направил общия извод, че заповедта е издадена от компетентен орган и в установената писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното съдебно решение се явява неправилно. Неправилен е изводът на административния съд за наличие на мотиви, излагане на фактически основания за постановяване на оспорения отказ за финансиране. Според изложеното в заповед № 03-РД/1809 от 08.06.2016 г. става ясно, че отказаното финансово подпомагане по раздел ІІ, точка 1 до точка 5 от заповедта (тъй като в жалбата до административния съд е посочено, че се оспорва административния акт в раздел II, за разходи посочени с тирета по точки от 1 до 5 – стр. 4 от делото) е на основание чл. 42, ал. 1, чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година, във връзка с чл. 48, параграф 2, д) от Регламент (ЕС) № 809/2014. Следва да се посочи, че както в оспорения акт, така и в приложени към преписката доказателства липсва посочване на фактическите основания за постановяване на отказа. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. С оглед тази процесуална норма не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира пропуска на административния орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. От мотивите към оспорваната заповед следва да е ясно какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани, както и следва да бъде посочен актът (актовете), с които тези референтни разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорваната заповед. Освен това би позволило на съда да извърши контрол за законосъобразност на тази заповед, като провери дали и с колко стойностите на заявените от земеделския производител разходи са над определените референтни разходи. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в административното производство съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва. Ето защо липсата на мотиви винаги е съществен порок на акта и води до неговата отмяна. Първоинстанционният съд след тълкуване разпоредбите на чл. 32, ал. 9 и чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/21.03.2015 година е достигнал до неправилен извод, че в приложимата наредба не е налице нормативно ограничение на правомощията на административния орган досежно определянето на размера на съответните референтни разходи, въз основа на което решаващият съдебен състав гради извода за законосъобразност на извършените с докладни редукции, на определените към 27.03.2015 г. референтни разходи за процесните активи. Според чл. 32, ал. 9 от Наредбата, Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по ал. 1 на същия чл. 32, чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. В нормата на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/21.03.2015 г. се предвижда, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Според съдържанието на последната разпоредба референтните разходи следва да бъдат определени в срок до публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. В конкретния случай периодът на прием на заявления за подпомагане е определен със заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, която е публикувана на 27.03.2015 година, затова референтните разходи следва да бъдат определени в срок до последната дата, поради което и представените докладна записка с вх. № 03-0416/1816 от 16.04.2015 г. и докладна записка с вх. № 03-0416/1816#1 от 19.08.2015 г. са ирелевантни за спора. Като е приел обратното, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение. За яснота следва да се посочи, че съгласно прието по делото доказателство – Приложение № 23 "Описание и ръководство за работа при определяне допустимата за подпомагане стойност на база референтни разходи за калкулация на допустими разходи", прието въз основа на изискването на Регламент за изпълнение (ЕО) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета за оценка разумността на разходите, за които се кандидатства за отпускане на финансова помощ по мерките от ПРСР 2014-2020 година - се уреждат реда и начина за определяне на референтни разходи включени в списък с активите, дейностите и услугите по чл. 32, ал. 10 от Наредбата, като на страница 14 от приложението изрично е регламентирано, че след започване на период на прием на заявления за подпомагане или в период на обработка на постъпили такива, цените на наличните в база данни активи не се коригират. Предвидени са изключения, но в настоящия случай не са приложими. На следващо място, настоящата инстанция следва да посочи, че определянето на цени при вече започнало административно производство и съобразяването им при произнасянето от административния орган противоречи на основен принцип в административния процес - принципът на последователност и предвидимост, уреден в чл. 13 АПК. Според този текст, административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Наред с горното, от изложените в оспорената заповед мотиви не става ясно защо административният орган е приел, че относими в случая са именно тези референтни цени. Изложеното налага извод за допуснато от административния орган нарушение на основен принцип в административното производство - за съразмерност по чл. 6 от АПК. Б. Д. фонд "Земеделие" разполага с правомощието да определи конкретния размер на референтните цени, които ще използва за оценка на основателността на разходите на кандидатите, подали заявления за подпомагане, но това правомощие следва да бъде упражнявано съобразно предвидените законови, подзаконови и вътрешни правила и процедури. Определянето на референтните цени след приемането на заявленията за подпомагане и прилагането на тези цени при произнасянето по подадените заявления, засяга правата и законните интереси на заявителите в по-голяма степен от най-необходимото за целта по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК. Процедурата по утвърждаване, съгласуване и публикуване на списъците с активи, дейности и услуги, за които са определени референтни цени е предвидена така, че да гарантира на участниците в производството, че ще бъдат запознати с конкретните параметри за оценка на заявленията им, което ще им даде възможност да съобразят заявените стойности на разходите с изискванията на Разплащателната агенция. В този смисъл е решение № 5024 от 18.04.2018 г. по адм. дело № 7198/2017 г. на Четвърто отделение на ВАС. П. изложените съображения настоящият касационен състав счита, че като е отхвърлил жалбата на "С. Т." ЕООД против Заповед № 03-РД /1809 от 08.06.2016 г. в обжалваната й част, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени заповедта в оспорваните части като незаконосъобразни, а преписката - върната на органа за ново произнасяне по заявлението. При този изход на спора, на касатора "С. Т." ЕООД представляван от процесуалния си представител се дължат своевременно поисканите разноски за настоящата инстанция, включваща: внесена държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет) лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста) лева – договорена и платена сума, което е в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка". В конкретния случай е направено отбелязване, че сумата е платена по банков път, издадена е фактура № 59/12.03.2018 г. и извлечение от движение по сметка. Представен е лист за разноски по чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Но в случая следва да се вземе предвид, че от една страна процесуалният представител на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" своевременно е направил възражение за прекомерност, а от друга страна съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й за случая редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 година, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, които дела са без определен материален интерес, е 500 лева. А делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната субсидия. В конкретния случай се извършва проверка на законосъобразността на извършения от административния орган отказ за финансиране по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година, за която "С. Т." ЕООД е кандидатствал, видно от Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 01.08.0615/40306 и с Уникален регистрационен номер (УРН) 646707, с приложена към него документация. И след като по този вид дела е неотносим размерът на претендираната субсидия и е без значение каква част от исканата сума е уважена, оторизирана, отказана, прихваната, санкционирана, редуцирана, намалена, задържана и както още да е наречена, но не е изплатена реално, то спорът е административноправен, без конкретен материален интерес. В. връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав счита след преценка на действителната фактическа и правна сложност на касационния спор, че договореният и внесен размер на адвокатското възнаграждение не съответства на тази сложност (и при формирана съдебна практика по същия въпрос), то адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено наполовина и редуцирано на 600 лева, който размер отговаря на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на сложността на правните и фактически установявания и на обема на реално осъществените действия от процесуалния представител. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,