Решение № 2733 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6008/2011 г.

Решение № 2733 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6008/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Митница - Пловдив и директора на Агенция "Митници" против решение № 487 от 22.03.2011 г. по адм. дело № 1927/2009 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменено решение № 1759 от 25.08.2009 г. на началника на Митница - Пловдив, с което е определено допълнително мито върху селскостопански стоки (А10) в размер на 760,39 лв., мито (А20) в размер на 730,54 лв. и ДДС (В00) в размер на 298,18 лв. и съответните лихви. Поддържа се, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Подробни съображения се излагат в жалбата. Касаторите молят съдебното решение да бъде отменено, като жалбата против административния акт бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - "Захарен комбинат Пловдив" АД, по съображения в писмена защита, както и в съдебно заседание моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Заинтересуваната страна - ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени решение № 1759 от 25.08.2009 г. на началника на Митница - Пловдив, с което е определен тарифен код 1701119000 за класиране в TARIC на 7020 кг липсваща сурова нерафинирана захар по ЕАД № 09LG001007H0000304/27.02.2009 г. на "Захарен комбинат Пловдив" АД административният съд е приел, че по ЕАД са внесени по разрешение за митнически икономичен режим (специфично предназначение) 216767 килограма сурова захар от захарна тръстика предназначена за рафиниране с посочен ЕАД тарифен код 1701111000. Стоката е била разтоварена на Пристанище - Бургас, от моторен кораб "Табарак", престояла е в склад на пристанището и е транспортирана до гр. Пловдив в завода на дружеството. С процесното решение на началника на Митница - Пловдив, е констатирано, че 7020 килограма от стоката липсват, като за тях е определен друг тарифен код - 1701119000, тъй като това количество вносна стока не е рафинирано до получаването на бяла захар, а е обявено и осчетоводено като фири при съхранение след режима на вноса, поради което за него не са изпълнени условията на режим "Внос със специфично предназначение", и на това основание са определени митни сборове от допълнително мито и ДДС в общ размер 1901,09 лева. Вещото лице по назначената експертиза е дало заключение, че по Наредба № 13а-10403/1980 г. за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материално ценности при съхранението и транспортирането им, допустимите загуби при разтоварването, обработката, съхранението, транспортирането и измерването на обмитеното количество сурова захар са в размер 14950 килограма. Съдът е възприел заключението на вещото лице като обосновано и неоспорено от страните. В оспореното пред съда решение е прието, че за липсващата стока не е изпълнено специалното предназначение и не е приложим съответния на него митнически режим с намалени мита, тъй като съгласно земеделското законодателство на ЕС за стоки, внесени със специфично предназначение, не се признават фири. Съдът е приел, че не е посочено какви норми национални или на ЕС предвиждат посочената забрана за признаване на фири. По чл. 300, § 2 от Регламент № 2454/93, на който е аналогичен чл. 214, ал. 3 ППЗМ, загубите на стоки, дължащи се на естествените фири, се считат за стоки, използвани по определеното специфично предназначение. Съдът е приел, че с цитираната норма на чл. 214, ал. 3 ППЗМ е създадена фикция, че естествените фири на стоки под съответен режим, не представляват отклонение от режима. Направил е извод, че специфичният режим не изключва фирите при транспорта и съхранението на стоките. Приел е също, че по чл. 58, ал. 1, т. 14 ЗДДС, стоки под митнически контрол, които са унищожени или загубени, поради причина, свързана с естеството на стоките, се освобождават от данък при внос. Отхвърлил е довода на касатора, че фирите не са посочени в искането за издаване на разрешение на режима, тъй като образецът на искането в приложение № 32 към чл. 329, ал. 1 ППЗМ не съдържа клетка, в която да бъдат посочвани фири. Издаването на разрешение за митническия режим обикновено се извършва преди осъществяване на вноса и към момента на подаване на искането размерът на фирите не е известен на вносителя. В искането следва да е посочен само рандемана при преработката на тръстикова захар, което изискване е спазено - видно от разрешението. По чл. 300, § 2 от Регламент № 2454/93 не се съдържа изискване фирите да са посочени в искането за разрешаване на режима, за да бъдат признати и съдът е отхвърлил довода на касатора, като поставящ допълнителни условия, каквито в регламента липсват. Съдът е приел, че такова изискване липсва и в чл. 214, ал. 3 ППЗМ. Независимо от липсата на нормативно задължение вносителят да уведоми митническите органи за размера на фирите, в справка на дружеството, представена при извършената проверка, е посочен размерът на фирите. За липсващата сурова тръстикова захар, поради естествени фири не е налице отклонение от учредения митнически режим и неправилно е определен друг тарифен код и съответни митни сборове за внасяне. Обжалваното решение е правилно постановено. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи за неправилност на оспореното решение за определяне на тарифен код за част от внесената под икономичен режим със специално предназначение стока, липсваща, поради естествена фира. Съгласно чл. 300, § 2 от Регламент № 2454/93 загубите поради естествена фира са приравнени на отпадъците, получени в резултат на предписаната преработка и наравно с тях за фирите се счита, че са получили направление за предписаната крайна употреба, с което е изключена възможността да бъде определяно друго тарифно класиране и друг митнически режим на отпадъците, скрапа и фирите по чл. 300, § 2 от Регламента. На първо място, както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, от страните по делото не се спори относно характера на загубите, причинили липсите на стоки, и че в случая става въпрос на естествени фири. Напълно обосновано съдът е приел, че нито в Регламента, нито в ППЗМ има изискване да бъде посочван размерът на фирите в искането за издаване на разрешение за специалния режим. Следва да се отбележи също, че тълкуването на митническите разпоредби, направено от касатора, че след подаване на ЕАД не са допустими корекции, е неправилно. Налице е нормативна възможност за отбелязване и съобразяване на настъпилите естествени загуби, което се извършва по реда на чл. 862 от Регламент № 2454/93 г., когато за целите на чл. 206 МКО, митническите власти, по искане на заинтересованите лица, отбелязват липсващите количества, ако може да се докаже, че установените загуби се дължат единствено на характера на стоките. Няма изискване за формата на уведомлението. В случая е било налице такова уведомяване на митническите органи - във вид на справка са заявени констатираните от дружеството фири, след констатиране на липсващите количества като настъпили фири, по което обаче не е проведена процедура. Правилен е и изводът на съда, че след като не е направен конкретен довод за нарушени норми на правото на ЕС или националното законодателство, свързани със земеделието, които забраняват признаването на фири в тази област, доводът е неоснователен, а и отношенията свързани с вноса се уреждат от митническото законодателство, в което такава забрана липсва, както в нормите на ЕС, така и в националната митническа правна уредба. Решението като постановено в съответствие с материалния закон следва да бъде оставено в сила. Искането за разноски на ответника е основателно в размер 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,