Решение № 2328 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10201/2020 г.

Решение № 2328 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10201/2020 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Л. Сайчев от [населено място], Софийска област, против решение № 715 от 16.07.2020 г. по адм. д. № 461/2020 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1012-22-5#1/14.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ София област и потвърденото с него разпореждане № 2113-22-145/13.09.2020 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ София област за отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОС/. Изложени са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Незаконосъобразно съдът е приел, че Сайчев отговаря на изискванията за възраст, стаж и сбор от точки, но няма 10 години от І-ва категория труд или 15 години от ІІ-ра категория по чл. 69б, ал. 1-2 от КСО. Придобил е право на пенсия преди 2000 г. в силикозоопасни рудници, признати с писмо № 8920/01.08.1961 г. и има изискуемите тогава години осигурителен стаж от І-ва категория. Освободен е по чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ на 08.10.1996 г. и е продължил да работи до придобиването на 7 г. и 6 м за І-ва категория. Осигурителният му стаж от ІІ-ра категория е 07 г. 04 м. 03 дни, а общият сбор на осигурителен стаж и възраст е 112 точки, поради което твърди, че притежава право на ЛПОС на основание чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО, което се установява от представените в пенсионната преписка удостоверение Обр. УП-2 № 69/02.03.2004 г. от Мина "Антрацит" ЕАД, гр. Своге, писмо № 74/23.07.2009 г. от ЧЕЗ "Разпределение България", удостоверение Обр. УП-2 изх. № 74/30.03.2010 г. от "Еко Антрацит" ЕАД, гр. Димитровград, трудова книжка № 17 и продължаваща трудова книжка серия Р № 414060. Моли да се отменят съдебното решение и актовете на ТП на НОИ София област. В съдебно заседание се явява и поддържа жалбата. Ответникът – директорът на ТП на НОИ София област, редовно уведомен, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Касаторът е подал заявление вх. № 2113-22-145/10.02.2020 г. /л. 8 по адм. д. № 461/2020 г. по описа на АСС0 до ТП на НОИ София област, за отпускане на ЛПОС. С разпореждане № 2113-22-145#13/09.03.2020 г. от пенсионния орган при ТП на НОИ София област, на основание чл. 68, ал. 1-2, чл. 68, ал. 3, чл. 69б, ал. 1-2 от КСО е отказано да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията по тези разпоредби. Органът приел, че към датата на подаване на заявлението – 10.02.2020 г., Сайчев има навършена [възраст] и зачетени: Осигурителен стаж от І-ва категория труд - 00 год 00 мес 00 дни; ІІ-ра категория труд - 07 год 04 мес и 03 дни; ІІІ-та категория – 21 години 07 мес 09 дни; по чл. 104, ал. 3, 5, 7 от КСО – 09 год 00 мес 13 дни; Общ осигурителен стаж от ІІІ-та категория труд 57 год 10 мес 22 дни. Сборът от осигурителен стаж и възраст е 112 точки. Сайчев има сбор от осигурителен стаж и възраст над 100 точки, но няма необходимите по чл. 69б, ал. 1-2 от КСО - 10 години стаж от І-ва категория или 15 години от ІІ-ра категория. Прието е, че касаторът няма 10 години стаж при условията на чл. 104, ал. 3, 5, 7 от КСО, както и възрастта по чл. 68, ал. 1-2 от КСО - 64 години и 3 месеца за мъжете или по чл. 68, ал. 3 от КСО - 66 години и 6 месеца. Мотивите за отказ са потвърдени с решение № 1012-22-5/14.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ. С процесното решение на АССО не е изяснен изцяло спора от фактическа страна досежно категорията на труда, полаган от жалбоподателя през съответните периоди от трудовия му стаж. Съдът не е назначил съдебно-икономическа експертиза от вещо лице със необходимите специални знания съгласно чл. 171 от АПК, за да установи и изчисли на колко възлиза осигурителния стаж на касатора съответно от първа, втора и трета категория, както и превръщането им съобразно съответните приложими клаузи на чл. 104 от КСО. Съдът не е разгледал възражението на жалбоподателя, повторено и пред настоящата касационна инстанция, а именно, че същият е упражнявал труд от първа категория в силикозоопасни рудници, а не само от втора категория, съгласно посочено в актовете на НОИ, както и че има изискуемия стаж и възраст за ЛПОС по чл. 69б от КСО /озаглавена "Придобиване право на пенсия от лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд"/. Съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършена възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за мъжете и сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете, като от 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете до достигане на 55-годишна възраст. Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при навършени до 31 декември 2015 г. 57 години и 8 месеца за мъжете и сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете, като от 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете до достигане на 60-годишна възраст. Съгласно чл. 69б, ал. 3 от КСО, лицата, които имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3, могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, при условие че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 и до 31 декември 2015 г. са навършили 52-годишна възраст за мъжете. От 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за мъжете и за жените. Според чл. 69б, ал. 4 от КСО, ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, те могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45 години и 4 месеца към 31 декември 2017 г. и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3. От 31 декември 2017 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 50-годишна възраст за мъжете и жените. Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при закриване на предприятието и при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. В случая трудовият договор на касатора е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Преценката на възрастта за ЛПОС се съобразява и с чл. 18, ал. 1, т. 5, ал. 2, т. 5, ал. 3, т. 5 и ал. 4, т. 5 от НПОС, според които мъжете по чл. 69б, ал. 1, 2 и 3 от КСО, придобиват право на пенсия от 1 януари 2020 г. съответно на: 53 г. и 6 м., 58 г. и 6 м., 52 г. и 10 м. и По отношение стажа на лицето следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 69б, ал. 6 от КСО, съгласно който за преценяване правото на пенсия по ал. 2 осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане. Цитираните по-горе разпоредби на НПОС, КСО и КТ са относими и приложими към определяне на възрастта за пенсиониране, трудовия стаж и категорията труд на касатора. Не са отчетени и анализирани всички налични данни относно трудовия стаж и категорията труд на лицето, удостоверени надлежно с приетите и неоспорени от страните документи в пенсионната преписка. В приложените удостоверения УП-2, УП-3 и трудови книжки на касатора са налице данни, потвърждаващи възраженията му, че трудът му под земята, полаган в силикозоопасни мини е от първа категория. Труд от такава категория обаче не е отразен в разпореждането на пенсионния орган и потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ, нито това е било обсъдено от първоинстанционния съд. Видно от представено на л. 18 по адм. д. № 461/2020 по описа на АССО, удостоверение Обр. УП-3 с изх. № 68/12.03.2004 г. от Мина "Антрацит" ЕАД, Л. Сайчев е работил в предприятието както следва: На длъжности "Подземен електромеханичен шлосер, Механик участък, Подземен механик участък"– от 06.11.1991 г. до 31.12.1994 г. /03 г. 01 мес 25 дни/ и от 01.01.1995 г. до 08.10.1996 г. /01 г. 09 мес 05 дни/, общо 04 год 10 мес 30 дни или 04 год 11 мес. Посочено е, че: "Трудовият стаж /на Сайчев/ на тези длъжности е І-ва категория, съгласно § 1, т. 1 на 7-мо ПМС/1990 г. и т. 1 на 40-то ПМС/1968 г. Рудниците са признати за силикозоопасни с ПМС № 271/1960 г. и писмо № 8920/01.08.1961 г. на МФ". Видно от удостоверение Обр. УП-3 с Изх. № 75/30.03.2010 г. издадено от "ЕКО АНТРАЦИТ" ЕАД, Л. Сайчев е работил в предприятието, както следва: 1 В периода от 09.10.1996 г. до 01.01.2000 г. /3 г. 2 мес. 22 дни/ на длъжност "Подземен механик участък" - І-ва категория труд съгласно § 1, т. 1 на ПМС № 7/1990 г. "Длъжността е по щата на подземен минен участък, до началник участък включително. ". 2 В периода от 01.01.2000 г. до 20.11.2000 г. /10 мес и 19 дни/ - на длъжност "Подземен механик участък" – І-ва категория труд съгласно чл. 1, т. 1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/. Спазени са разпоредбите на чл. 9 от КСО". Видно от приложено на л. 15-17 по адм. д. № 461/2020 г., удостоверение Обр. УП-2 с Изх. № 74/30.03.2010 г. от "ЕКО АНТРАЦИТ" ЕАД, Л. Сайчев е работил в предприятието на длъжност "Подземен механик участък" за периода от 09.10.1996 г. до 19.11.2000 г. /вкл. възнаграждения/. Посочено е, че при формиране на осигурителния доход са спазени разпоредбите на чл. 6 от КСО и чл. 46 от НПОС. Осигурителният доход на лицето е изплатен по разплащателни ведомости и върху него са начислени и изплатени осигурителни вноски за задължително обществено осигуряване. В осигурителния доход са включени суми от: заработена заплата, прослужени години, вреден труд, премии и компенсации, социални разходи, ползван платен и болничен отпуск. Видно от приложено на л. 11-13 по адм. д. № 461/2020 г., удостоверение Обр. УП-2 с Изх. № 69/02.03.2004 г., издадено от МИНА"АНТРАЦИТ" ЕАД, Сайчев е работил в предприятието на длъжност "Подземен ел. мех. шлосер" за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1994 г. При формиране на осигурителния доход са спазени чл. 9, ал. 2 от КЗОО /КСО/, чл. 46 от НПОС и чл. 111 от ППЗП. Удостоверението е издадено възоснова на изплащателни ведомости и брутният доход включва: изработена сума, клас за прослужено време, вреден труд, болнични и компенсации. Видно от приложена трудова книжка № 17 от 01.08.1983 г., на Сайчев е зачетен: 1 За периода от 06.11.1991 г. до 08.10.1996 г. на длъжност подземен ел. шлосер, вид дейност – производство на въглища, механик на подземен минен участък, общо 4 години, 11 месеца 2 дни, І-ва категория по § 1, т. 1 на 7-мо ПМС от 1990 г. Върху заверката на трудовата книжка е поставен печат на "Мина Антрацит" АД – гр. Своге, с надпис "Рудниците са признати за силикозоопасни с ПМС 27/1990 г. и писмо № 8920/01.08.1961 г. 2 За периода от 09.10.1996 г. до 20.11.2000 г., в "АНТРА" ЕАД – Томпсън, производство на въглища, на длъжност Механик подземен минен участък, общо 4 години 1 месец и 9 дни от І-ва категория труд /съгласно § 1, т. 1 на 7-мо ПМС/1990 г. - 3 г. 2 м. 17 дни и по чл. 1, т. 1 от НКТП съгласно писмо № 291-00-30/14.03.1997 г. - 10 м. 13 дни/. Трудовата книжка е заверена с печат по отношение на цитирания осигурителен стаж, че "АНТРА" ЕАД е призната за силикозоопасна с ПМС № 271/1960 г. и писмо № 8920/01.08.1961 г. Видно от приложено на л. 23 по адм. д. № 461/2020 г., удостоверение Обр. УП-3 с Изх. №ЧР-2-96/04.03.2020 г. от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, Сайчев е работил в предприятието на длъжности "Ел. монтьор по ел. измервателни системи, ел. монтьор по пласмент на ел. енергия в ел. инспекция /и други/" за периодите 20.11.2000 г. -01.01.2014 г. и 01.01.2014 г. -10.02.2020 г., общо 19 години 02 месеца 20 дни. Предложено е трудът му през 01.01.2014 г. -10.02.2020 г. – 06 г. 01 мес. 09 дни да бъде зачетен по условията на ІІ-ра категория труд съгласно т. 31 от Инструкция № 13/2000 г. за прилагане на НКТП. С приложено на л. 22 удостоверение обр. УП-3 Изх. №ЧР-2-97/04.03.2020 г. издадено от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, е отразен и извънредния труд по години за периода 01.01.2005-10.02.2020 г. В процесното разпореждане не е посочен осигурителният стаж на лицето от І-ва категория труд, а е посочен трудът на лицето от І-ва категория като осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, 5, 7 от КСО. Тези разпоредби засягат начина на отчитане на І-ва категория труд при съответните работници, а не начина на определяне на съответната категория труд. Съгласно чл. 104, ал. 3 от КСО, за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Заслужава да се отбележи и това, че цитираните в разпореждането и решението на ТП на НОИ, разпоредби на чл. 104, ал. 5 и 7 от КСО не са относими към случая на касатора, тъй като касаят зачитането на категорията труд на лицата от летателния състав на реактивната авиация и други професии, които той не е упражнявал. По силата на чл. 104, ал. 1 от КСО, в сила от от 01.01.2000 г., Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. С нормата на чл. 104, ал. 3 от КСО не е създадено правило за причисляване на положен труд към първа категория. С разпоредбата е уредено превръщането от първа категория към трета категория на осигурителния стаж, придобит от работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. Логическото тълкуване на тази разпоредба води до извода, че критерият, възприет от законодателя при определяне на категорията труд е заетостта на работа под земята. Преценявани в систематично отношение съществените критерии при определяне на категорията труд, положен при условията на хипотезата на чл. 104, ал. 3 от КСО следва да бъдат изведени от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от КСО. Това са характера и особените условия при неговото полагане, като същественото е дали трудовата функция на работника или инженерно-техническия специалист и нейното изпълнение го прави "зает на работа под земята". /В този смисъл решение № 9236 от 09.02.2020 г. по адм. д. № 1832/2020 г., VІ Отд. на ВАС/. Налага се извод за неясноти и несъответствия в приетата за установена фактическа обстановка по случая във връзка с подаденото от касатора заявление за отпускане на ЛПОС. Тези неясноти следва да бъдат установени и отстранени от първоинстанционния съд, възоснова на изготвено заключение на съдебно-икономическа експертиза на основание чл. 171, ал. 2 от АПК, като съдът обоснове фактическите и правните си изводи с него. В заключението на СИЕ, вещото лице трябва да направи обстоен анализ на дейността на предприятията, в които е работило лицето, ведно със съответните длъжности заемани от него в тези предприятия, както и вида и характера на дейностите, които е извършвало и условията на труд, за всеки от спорните периоди. Първоинстанционният съд следва да установи безпротиворечиво категорията на трудовия стаж на лицето през съответните периоди на трудовата му дейност, начинът на зачитането му, както и да извърши преценка за наличието на хипотезите по чл. 68, ал. 1-2, чл. 68, ал. 3 и чл. 69б от КСО с оглед произнасянето по законосъобразността на актовете на ТП на НОИ. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. То следва да се отмени и предвид установената в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона в настоящото съдебно решение. Съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК, претенциите на страните във връзка с разноските ще бъдат обсъдени след решаване на спора по същество. По изложените съображения и на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,