Решение № 13469 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13496/2010 г.

Решение № 13469 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13496/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" (ИАВКВПД), в която е преобразувана Изпълнителна агенция "Социални дейност на Министерство на отбраната" с ПМС № 54 от 01.04.2010 г. срещу решение № 2315 от 09.07.2010 г., постановено по адм. дело № 8163/2009 г. от Административен съд София-град, с което са отменени негови заповеди № 1432 от 06.11.2009 г., с която на Димитър Недялков Илиев - Директор на Териториална дирекция Варна в Главна дирекция "Управление на социалните дейности" при ИАСДМО е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и № ЧР-09-750 от 11.11.2009 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител и предходната заповед е прекратено служебното му правоотношение. По наведени доводи за необоснованост на решението са иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, в представени писмен отговор и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. За да отмени посочените по горе заповеди, първоинстанционният съд е приел, че посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на Илиев нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 3 ЗДСл не се установяват от събраните по делото доказателства. Този извод на съда е правилен като базиран на цялостен анализ на фактическата обстановка, която е изяснена в пълнота. По делото е приложена административната преписка, по която са постановени обжалваните заповеди, въз основа на която съдът обосновано е приел, че по посочените в заповед № 1432 от 06.11.2009 г. нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че през периода 09.05.2005 г. (датата на сключване на договор № 8/09.05.2005 г.) до 10.10.2009 г. (датата на прекратяването му) и в периода от 25.05.2009 г. (датата на решението му за откриване на обществена поръчка) до 10.10.2009 г., в качеството му на директор на ТД -Варна не е изпълнил задълженията си по т. т. 5.4 и 5.10. от утвърдената му длъжностна характеристика "да организира и контролира хотелиерската, ресторантьорската дейност и допълнителните туристически услуги, съгласно изискванията на нормативните актове" и "да отговаря за подготовката и провеждането на процедури по ЗОП за ТД Варна" не се установят от представените по делото доказателства. Правилно съдът е констатирал, че от събраните доказателства безспорно е установено, че констатациите в доклада на главния инспектор за неупражнен от Илиев необходим контрол по изпълнение на договор № 8/2005 г. по отношение качеството на извършваната услуга и осъществяване на дейност по договора - пране от фирма, която не е участвала в процедурата по ЗОП, при сключването му не се подкрепят от доказателствата. Правилно съдът е приел, че в случая тези констатации в доклада се базират единствено на твърдения на главната камериерка, при проведен разговор с нея, като същата дори не е посочена с име. Съгласно раздел V.