Решение № 8734 от 23.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6037/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Община Вършец, подадена чрез процесуалния представител адв. Димитров, срещу решение 308 от 24.03.2025 г., постановено по адм. дело 22/2025 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отменена заповед 10 от 05.12.2024 г. на главния архитект на Община Вършец и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност и необоснованост на решението, поради противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответниците В. Д. В. и М. В. Г., редовно призовани,в съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Босев, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски по делото. Ответникът ВДВ Травел ЕООД, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложен по делото писмен отговор, чрез управителя Д. В., изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответниците В. В. В. и Т. Ц. Й., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Монтана е образувано по жалба на В. В. и М. Г. срещу заповед 10 от 05.12.2024 г. на главния архитект на Община Вършец, с която по заявление вх. 9400-3457 от 24.10.2024 г., подадено от ВДВ Травел ЕООД, е отстранена явна фактическа грешка в разрешение за строеж 18 от 02.08.2013 г., издадено от главния архитект на Община Вършец, с което е разрешено извършването на строеж: Реконструкция и основно обновяване къща за гости Да Винчи, находящ се в имот с идентификатор 12961.424.121, съставляващ УПИ XII 1074, кв. 81, гр. Вършец, както и се променя наименованието на строежа в издаденото от главния архитект удостоверение за въвеждане в експлоатация 5/07.09.2015 г., без да се изменят останалите документи, послужили за издаването му. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и да е издадена от компетентен орган, същата е постановена в противоречие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че в случая по делото не се установява наличие на грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК, тъй като извършената промяна в разрешението за строеж е съществена и може да се квалифицира като нов административен акт. Според съда от изложените в оспорената заповед мотиви става ясно, че поправката в наименованието в издаденото разрешение за строеж 18/02.08.2013 г. от Реконструкция и основно обновяване къща за гости ДаВинчи се изразява в добавяне и на надстрояване, тъй като при повторен оглед на одобрените проекти е установено, че строежът според инвестиционните проекти се състои в реконструкция /ремонт/, основно обновяване и надстрояване, т. е. административният орган издавайки оспорената заповед сам е посочил, че главният акт е издаден без да взел предвид отразеното в инвестиционните проекти, и че ако административният орган бе извършил това, то следваше да издаде разрешение за строеж, което да разрешава и надстрояване. Съдът приема също така, че в издаденото разрешение за строеж 18/02.08.2013 г. ясно и обосновано е изразена формираната воля на главния архитект на Община Вършец, не е налице неяснота или противоречие между посочените мотиви в акта и тези в разпоредителната част на същия, още повече, че същият главен архитект е издал и удостоверение за въвеждане в експлоатация 5/07.09.2015 г., както и удостоверение за факти и обстоятелства 11/29.08.2019 г., като с оспорената заповед е променил наименованието и в удостоверението за въвеждане в експлоатация 5/07.09.2015 г. Съдът е обосновал извод, че в случая не е налице хипотезата на чл. 62, ал. 2 от АПК, доколкото от подправения текст се вижда, че волята на административния орган е била ясно изразена, но очевидно формирана неправилно, поради което същата не може да бъде заместена под формата на поправка на очевидна фактическа грешка, какъвто опит е направен с процесната заповед /след 11 години от издаване на първоначалния акт/. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че в случая по реда на поправката на очевидна фактическа грешка е била подменена първоначалната, действителната воля на административния орган, като това, че административният орган е формирал при издаването на първоначалния си акт воля, която евентуално не съответства на обективната действителност, не представлява явна/очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно административният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган главен архитект на Община Вършец, в рамките на неговата териториална и материална компетентност. Правилен е и решаващият извод на първоинстанционния съд за постановяване на оспорената заповед при липса на материално-правните основания, предвидени в нормата на чл. 62, ал. 2 от АПК. В процесния случай предмет на влязлото в сила разрешение за строеж 18 от 02.08.2013 г., издадено от главния архитект на Община Вършец, е Реконструкция и основно обновяване къща за гости Да Винчи. С оспорената пред административния съд заповед, на основание чл. 62, ал. 2 от АПК, е променено наименованието в цитираното разрешение за строеж, като се добавя и надстрояване, при което наименованието на разрешения строеж следва да се чете: Реконструкция, надстрояване и основно обновяване къща за гости Да Винчи. В заповедта се сочи, че при повторен оглед на одобрените проекти е установено, че строежът се състои в реконструкция /ремонт/, основно обновяване и надстрояване надстрояване на сграда с идентификатор 12961.424.121.1 като подпокривното пространство се превръща в използваемо чрез повдигане височината на надзида и на покривната конструкция, както и надстрояване на цял тавански етаж на сграда с идентификатор 12961.424.121.2. Видно от приложените по делото заявления вх. 26-00-226/30.05.2013 г. и вх. 26-00-327/01.08.2013 г., ВДВ Травел ЕООД, в качеството си на възложител и титуляр на процесното разрешение за строеж, изрично е поискал одобряване на приложени проекти и разглеждане на комплексен проект за инвестиционна инициатива за реконструкция и основно обновяване на съществуваща сграда къща за гости Да Винчи. По делото безспорно се установява също така, че на 02.08.2013 г. главният архитект на Община Вършец е одобрил инвестиционен проект за обект: Реконструкция и основно обновяване къща за гости Да Винчи в поземлен имот 12961.424.121 /УПИ XII 1074, кв. 81/, гр. Вършец. Съгласно обяснителната записка към така одобрения проект проектната разработка е за реконструкция и основно обновяване на съществуваща сграда за функционирането й като къща за гости, като същата предвижда сградата да осигури на двата си етажа и в подпокривното пространство девет стаи и един апартамент със санитарни възли за отсядане. Видно от обяснителната записка Проектът предвижда, за реализиране на предназначението на сградата, да се демонтира съществуващия покрив и да се изгради изцяло нова дървена конструкция и над съществуващата в момента част покрита с етернитови плоскости. В тази част се предвиждат нови външни зидове от газобетон. Изцяло се подменят съществуващите надзиди от плътни единични тухли с такива от зидария с газобетон, със значително по-малко собствено тегло. Подменят се старите марсилски керемиди с нови керамични керемиди TONDACH.. При така установеното по делото, противно на твърденията на касационния жалбоподател, първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая не се установява наличието на грешка, попадаща в хипотезата на чл. 62, ал. 2 от АПК, както и че извършената промяна в разрешението за строеж е съществена и може да се квалифицира като нов административен акт. Съгласно чл. 62, ал. 2, изр. първо от АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт се проправят от органа, който го е издал и след изтичане на срока на обжалване. При тълкуване на правната норма се налага правният извод, че волята на законодателя е да се даде правомощие на административния орган да поправи допусната от него очевидна фактическа грешка при издаване на административния акт, независимо от това дали същият е влязъл в сила или не и без да го обвързва със срокове. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК е несъответствие между действителната воля на административния орган и нейното изразяване, като целта на поправката на очевидната фактическа грешка е разкриването на вече формираната действителна воля, а не промяната на фактическите и/или правните изводи на издателя на акта, т. е. на разрешението на конкретния случай. В тази връзка следва да се има предвид, че ако пък волята е формирана неправилно, тя не може да бъде заместена под формата на поправка на очевидна фактическа грешка. Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото разрешението за строеж се състои от разпоредителна част, изразяваща се в идентификацията на предмета на разрешеното строителство и субектите, спрямо които то се издава, както и доколкото се установява безспорно по делото, че и в одобрения инвестиционен проект, въз основа на който е издадено разрешението за строеж, никъде не се предвижда извършването на надстрояване, а единствено подмяна на съществуващи надзидове от плътни единични тухли с такива от зидария с газобетон, то изводът на административния съд, че в процесното разрешение за строеж не е налице несъответствие между действителната и изразената воля на издателя на акта, като същата е ясно и недвусмислено обоснована и изразена в акта, е законосъобразен. Този извод се подкрепя и от издаденото впоследствие от същия административен орган удостоверение за въвеждане в експлоатация 5/07.09.2015 г. Обстоятелството, че с нотариален акт за учредяване на право на строеж 107, том I, рег. 657, дело 55/2013 г., в полза на възложителя ВДВ Травел ЕООД е било учредено ограничено вещно право на строеж в по-голям обем от заявеното и реализирано от него, включващо и надстрояване на съществуващите сгради, не обосновава извод за допусната от административния орган очевидна фактическа грешка при издаване на разрешение за строеж 18 от 02.08.2013 г., още повече, че последният не е бил и сезиран с искане за издаване на разрешение за строеж за надстрояване на съществуващите в УПИ XII 1074, кв. 81, сгради. На още по-малко основание действителната воля на органа може да се търси в аргументацията, на която се позовава в искането си за отстраняване на явна фактическа грешка титулярът на разрешението за строеж. Процесната заповед, издадена по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, под предлог за поправка на очевидна фактическа грешка, всъщност разпорежда изменение в предметния предел на разрешението за строеж, променяйки обхвата на разрешените строителни работи, включвайки и възможността за надстрояване на съществуващата сграда, като тази промяна представлява съществено изменение на административния акт и тя не се дължи на грешно изразена воля на административния орган. При отсъствието дори на индиция за съществуването на фактическа грешка заповедта за поправянето се явява материално незаконосъобразна, както и правилно е приел първоинстанционният съд. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда. Не сочи на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и обстоятелството, че съдът не е допуснал поисканата от административния орган съдебно-техническа експертиза, доколкото за установяването в процесния случай на хипотезата на чл. 62, ал. 2 от АПК съдът не се е нуждаел от специални знания при извършване на цялостната преценка на приетите по делото писмени доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Монтана е правилно и не е налице соченото от касационния жалбоподател основание за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответниците В. В. и М. Г. следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на общо 1 250 лева, съгласно приложени по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК и два договора за правна защита и съдействие от 20.05.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,