Решение № 3207 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9527/2019 г.

Решение № 3207 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9527/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на М. М. и на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) срещу решение № 3833/6.06.2019 г., постановено по адм. д. № 12774/2018 г. по описа на Административен съд – С.-град (АССГ). Касационната жалбоподателка М. М. твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на твърдението за правилност и законосъобразност на решението на Комисията за защита от дискриминация, което е отменено от АССГ, от което е възможно да се извлече искане за отмяна на решението на АССГ и отхвърляне на жалбата против решението на Комисията за защита от дискриминация. Претендира разноски само за касационната инстанция. В касационната жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и необосновано- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска да бъде отменено като са изложени и подробни съображения в подкрепа на твърдението и искането. Не претендира разноски. Ответната страна "А1 България" оспорва касационните жалби. Претендира разноски. Ответната страна М. Ж. оспорва касационните жалби по съображения в два отделни писмени отговора. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение № 3833/6.06.2019 г., постановено по адм. д. № 12774/2018 г. по описа на АССГ е отменено решение № 427/31.10.2018 г. по преписка № 73/2018 г. на КЗД, с което е установено, че "А1 България" като правоприемник на "Мобилтел" ЕАД е допуснало извършването на дискриминация, а М. Ж. като регионален мениджър на "А1 България" ЕАД, е извършила акт на дискриминация, под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр на основата на признака "лично положение" по отношение на М. М. и им са наложени съответно имуществена санкция в размер на 1000 лв. и глоба в размер на 250 лв., както и са присъдени разноски. АССГ е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства АССГ обосновано е приел, че КЗД е установила правилно всички относими към спора факти, които са възприети като фактическа обстановка по спора и от първата инстанция, а именно, че М. М. е работила като "супервайзор", регион "Североизток-1", зона "Изток", дирекция "Директни продажби" на "Мобилтел" ЕАД (праводател на "А1 България" ЕАД) до 24.02.2018 г. По повод оплакване на клиент прекият й ръководител М. Ж. е преценила, че е налице нарушение на стандартите за обслужване в компанията, за което бонусът на М. М. (и още един служител) за месеца следва да бъде задържан. За това решение и мотивите да бъде взето са уведомени чрез електронна поща всички служители на "Мобилтел" ЕАД в регион "Варна-2" с предупреждение, че при следващо оплакване ще бъдат предприети по-драстични мерки. Това действие на М. Ж. е станало повод М. М. да подаде жалба до КЗД, а Комисията да издаде решение, с което да го определи като дискриминационен акт под формата на тормоз по признак "лично положение", в който е включено "правото на труд и неговото конкретно упражняване". Решаващият съд е осъществил съдебен контрол за законосъобразност на решението на Комисията и е обсъдил всички основания по чл. 146 от АПК именно от гледна точка съдържанието на административния акт и заявените от М. М. оплаквания при сезиране на специализирания административен орган. Административният съд правилно и законосъобразно е приел, че решението на КЗД е постановено от законен състав и при спазване на изискванията за форма на акта и административнопроизводствените правила за провеждане на административното производството. Обосновано АССГ е достигнал до законосъобразен правен извод, че в случая установените по категоричен начин факти не съставляват тормоз. Нежеланото от М. М. поведение, което е предизвикало у нея негативни емоции, не е породено и обусловено от притежаван от нея защитим признак по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. Съобщените за взетото решение за предприетите мерки спрямо конкретни служители, за които е прието, че нарушават стандартите за обслужване на клиенти, не се установява да е с цел да накърни тяхното достойнство и да създаде враждебна, обидна и застрашителна среда. Този извод на АССГ е обоснован както със самото съдържание на съобщението така и с обстоятелството, че то не се отнася само до М. М., но и за друг служител. Задълбочено и внимателно решаващият съд е аргументирал извода си за неправилност на подхода на Комисията към понятието "лично положение" и доколко е възможно самото съществуване на трудово правоотношение, по което страна е лицето, сезиращо КЗД, да съставлява такъв признак. Настоящият съдебен състав изцяло споделя съображенията на АССГ относно правното значение на това понятие, което е използвано в ЗЗДискр. и няма аналог в антидискриминационното законодателство на други държавни-членки на Европейския съюз и общностното право. По изложените съображения и двете касационни жалба се явяват неоснователни, а обжалваното съдебно решение като действително, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция от ответникът "А1 България" ЕАД не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има правно на разноски в размер на 100 лв. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна М. Ж. е направила разноски в размер на 720 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане и при липсата на възражение за прекомерност следва да й бъдат възстановени изцяло от бюджета на КЗД. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение