Решение № 3059 от 17.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4025/2015 г.

Решение № 3059 от 17.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4025/2015 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова чл. 1 ЗОДОВ Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Обединено детско заведение № 59 "ЕЛХИЦА", гр. София, представлявано от директора Виолета Коцева, подадена чрез адв. С. Стоицева, против решение № 136 от 9.01.2015 г., постановено по адм. дело № 476/2014 г. по описа на Административен съд - София-град в частта, в която Обединено детско заведение № 59 "Елхица" да заплати на Бисерка Александрова Драгнева-Тодорова сумата 5 800 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. С касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е необосновано, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяната му, като е направено и искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Бисерка Александрова Драгнева - Тодорова чрез адв. Б. Липчински, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба срещу решението в частта му, с която Обединено детско заведение № 59 "ЕЛХИЦА", гр. София, е осъдено да заплати на Бисерка Александрова Драгнева - Тодорова обезщетение за причинени вреди по ЗОДОВ, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. По основателността й приема следното: С обжалваното решение административният съд е осъдил Обединено детско заведение (ОДЗ) № 59 "ЕЛХИЦА", гр. София, да заплати на Бисерка Александрова Драгнева - Тодорова сумата от 5 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, причинени й от незаконосъобразен отказ на длъжностно лице да запише сина й Борис Бориславов Тодоров на целодневно обучение в детската градина. В останалата част от решението е отхвърлена исковата претенция в частта й, относно заплащане на неимуществени вреди в размер на 5000 лева, като тази част от решението не е обжалвана и е влязла в законна сила. Административният съд, за да постанови обжалвания резултат е приал от фактическа страна, че Бисерка Александрова Драгнева - Тодорова основава претенцията си на това, че синът й е дете със специални образователни потребности и за него се препоръчва интегрирано обучение, възпитание и отглеждане в обединено детско заведение, целодневна детска градина или детска градина. Борис Бориславов Тодоров, роден на 13.05.2004 г., е дете с "увреждане" по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания. Поради поставената му диагноза "Генерализирано разстройство в развитието", той е със 70% намалена социална адаптация, с чужда помощ - дете със специални образователни потребности (СОП). Състоянието на детето е определено съгласно представени медицински документи. Установено е, че ищцата е подала на 08.12.2009 г. заявление, че желае синът й да бъде записан в общинско ОДЗ № 59 "Елхица", тъй като е класиран за прием през учебната 2009/2010 г. В така подадената декларация изрично е посочено, че Борис Тодоров е дете със СОП. Въз основа на медицински изследвания на детето за месец май 2010 г. от ОДЗ "Елхица" е бил изготвен педагогически и логопедичен статус, след което на 08.09.2010 г. със становище изх. № 127 на ОДЗ-то на Борис Бориславов Тодоров е отказано да посещава детската градина за повече от един час на ден поради недостатъчно ниво на социална адаптация и затруднена комуникация. След извършена проверка на ОДЗ "Елхица" на 04 и 05.11.2010 г., във връзка със сигнал вх. № 37-00-23/01.10.2010 г., е изготвен доклад от експерти към Главна дирекция "Контрол по правата на детето", одобрен от Председателя на Държавна агенция за закрила на детето. С доклада са били дадени няколко препоръки, сред които и да се уведоми председателят на Комисията за защита от дискриминация. Това е сторено от бащата на Борис Бориславов Тодоров, в следствие на което с Решение № 51 от 14.03.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация е установено, че Виолета Коцева, в качеството й на директор на ОДЗ № 59 "Елхица" е осъществила пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация спрямо Борис Бориславов Тодоров - дете със специални образователни потребности и неговите родители, като им е отказано посещаването на целодневна детска градина да е за повече от час и половина дневно. В решението си административният съд е посочил, че от 01.03.2010 г. Борис Тодоров е посещавал I-ва специална група "Сладурани" за ориентация, адаптация, мотивация и социализация на ОДЗ "Елхица" за един час на ден (от 10.00 до 11.00 ч.), като е било предложено през учебната 2010/2011 г. престоят му да бъде удължен на час и половина. На детето е била осигурена индивидуална работа с логопед, психолог и групова социализация в рамките на престоя му в специална група под ръководството на специален педагог. Въпреки горното родителите на детето поискали удължаване престоя на Борис в ОДЗ-то, но искането им не било удовлетворено, поради недостатъчно ниво на социална ориентация и затруднена комуникация, поради което детето било записано да посещава частна целодневна детска градина (ЦДГ) "Джани Родари" в периода месец юни 2010 г. -месец август 2011 г. За установяване на фактите по делото е била допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно заключението на която за процесния период юни 2010 г. - август 2011 г. разликата в сумата, която родителите на детето са заплатени по договор за обучение с частна ЦДГ "Джани Родари" и ОДЗ "Елхица", е 5800 лева, като това е заплатената такса в частната ЦДГ, тъй като видно от чл. 39, ал. 1 на Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, деца с медицинска експертиза за 50 и над 50 на сто намалена възможност за социална адаптация не плащат такса за ползване на общинска детска градина - т. е. за ОДЗ "Елхица" родителите на Борис не са дължали заплащане на такса. Като свидетели по делото са били разпитани няколко човека, един от които е бащата на Борис Тодоров, който посочил, че от ОДЗ "ЕЛХИЦА" им е бил предложено само времето за престой да бъде увеличено, което на практика не е било достатъчно с оглед факта, че през септември детето е следвало да започне подготвителна група за влизане в училище, а без документ за премината подготвителна група то не може да бъде записано в първи клас. Именно поради това до септември Борис е ползвал частната ЦДГ "Джани Родари", където много напредва в развитието си. В показанията на специализираните служители от детското заведение се посочва, че детето в групата е било неконтактно, некомуникативно, проявявало агресия към деца и възрастни, играело само. Било изключително трудно да бъде включено в структурирана ситуация, като причините, поради които не е било прието за целодневно обучение са поведенческите проблеми. Именно поради това им е предложен вариант да се осигури придружител на детето в масова група за сметка на родителите. Също така е посочено, че от ОДЗ-то не можели да се ангажират с подготовка на Борис за масов клас в училище, тъй като нямал умения да се държи по начин, по който се изисква в училище. Въз основа на горното от правна страна съдът приел, че искът за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 5 800 лв., причинени от незаконосъобразно бездействие на служители на ОДЗ "Елхица", изразяващо се в неприемане на Борис Бориславов Тодоров, син на ищцата, за целодневно обучение в детската градина, е доказан и основателен. Прието е, че родителите на детето са успели да се справят с доказателствената тежест, положили са необходимите усилия да се снабдят и да предоставят на детската градина всички посочени като изискуми документи за приема на детето. Посочено е, че изготвянето на индивидуалната програма за учебната 2010/2011 г. на Борис Тодоров, както и проведеният разговор с родителите му, са изцяло вследствие на предписанията от извършената проверка на ОДЗ № 59 "Елхица" от експерти на Главна дирекция "Контрол по правата на детето", а не в резултат на добросъвестно изпълнение служебните задължения на персонала. Изложено е, че в показанията на служителите в ОДЗ "Елхица" има противоречия относно държанието и поведението на детето - единият е посочил, че било изключително трудно Борис да бъде включен в структурирана ситуация, а другият е посочил, че са успели да го включат в групови ситуации и в работа с останалите деца В решението си съдът се е позовал на чл. 21 и чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, съгласно който дете със СОП се обучава и възпитава интегрирано в детските градини по чл. 18 от Закона за народната просвета /ЗНП/, като за такива деца правно уредена е възможността да се създадат и специални детски градини и обслужващи звена по чл. 21, ал. 3 от ЗНП. Също така разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗНП задължава детските градини да приемат деца със СОП и/или хронични заболявания, като в разпоредбата на чл. 21, ал. 4 на ЗНП се предвижда, че децата със СОП постъпват в специални детски градини, когато всички други възможности за обучение и възпитание в държавни и общински детски градини, и обслужващи звена са изчерпани и при писмено изразено желание на родителите или настойниците. В заключение е посочено, че целта на обучението на деца със СОП чрез формите на интегрирано образование е те да развият максимално капацитета си да учат и да се образоват в равноправно положение заедно с връстниците си, т. е. очакванията са децата да се променят и да отговарят на определените от общообразователната система стандарти. Именно поради това така подаденият иск за присъждане на имуществени вреди е основателен, налице е незаконосъобразно бездействие от страна на Обединено детско заведение № 59 "ЕЛХИЦА", изразяващо се в неизвършване на необходимите действия по удължаването на престоя на Борис Бориславов Тодоров в детската градина, което от своя страна е довело до записването на детето в частната ЦДГ "Джани Родари" и заплащането на високи такси, от което пряко е засегнато финансовото състояние на ищцата, майка на детето Борис, като осигуряваща средствата за издръжката му и за нея са произтекли имуществени вреди. По основателността на касационната жалба, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява следното: Неправилно искът е квалифициран от съда като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Видно от молба от 31.01.2014 на ищцата (лист 58 от делото) е уточнението, че противозаконните действия се изразяват в дискриминационното отношение към Борис Бориславов Тодоров, който не е бил приет на целодневно обучение в детското заведение, въпреки установените специални образователни потребности на детето, както и потвърждаването на наличието на пряка дискриминация от Комисията за защита от дискриминация. По-долу в молбата се твърди също така, че директорката на детското заведение е осъществила "пряка дискриминация" срещу детето с отказа да се предприеме необходимото действие за приемане на детето на целодневно обучение в детското заведение. При тези уточнения на исковата молба, исковете е следвало да се квалифицират от съда, като такива по чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, за разглеждането на които се прилага редът по ЗОДОВ. Елементите от фактическия състав на чл. 74, ал. 2 ЗЗД са - влязло в сила решение на КЗД, с което е установено, както извършеното нарушение, изразяващо се в незаконен акт, действие или бездействие на държавен орган и длъжностно лице, така и нарушителя, и засегнатото лице; наличието на претърпяна вреда и причинна връзка между тях (установения дискриминационен, поради което и незаконосъобразен акт и вредата). В конкретния случай, първият елемент от посочения фактически състав е налице. Видно от решението на КЗД е, че е установено наличието на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 по признак "увреждане", изразяваща се в отказ да се разреши посещение на детската градина за повече от час и половина дневно. Установено е длъжностното лице, осъществило дискриминационния акт, директорката на ОДЗ № 59 "Елхица". Установени са и засегнатите лица- детето Борис Бориславов Тодоров и неговите родители. Необоснован обаче е изводът на администртивния съд за доказано установена имуществена вреда за родителите на Борис Тодоров в размер на 5 800 лева, изразяваща се в заплатената такса за обучение на детето им за периода юни 2010 г. - август 2011 г. в частната детска градина. По този въпрос, съдът неправилно се е позовал единствено и само на събраната по делото съдебно-икономическа експертиза. Видно от заключението на експерта е, че констатациите в заключението са направени въз основа на намиращи се по делото писмени документи. Тези документи са останали необсъдени от съда, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Видно от тези частни документи е, че те не съдържат съвпадаща информация. Информацията относно периода и размера на таксата, съдържаща се в служебна бележка изх. № 15/12.11.2013 г., издадена от Частна целодневна детска градина "Джани Родари" не съвпада с информацията за тези обстоятелства, съдържаща се в представените по делото три броя договори между Бисерка Александрова Тодорова и ЧЦДГ "Джани Родари". Удостовереният в служебната бележка период от м. юни 2010 г. до м. август 2011 г. не съвпада с периода, установен с тези три договора. Липсва договор между ищцата и ЧЦДГ за месеците юни, юли, октомври, ноември и декември 2010 г. и месеците април, май, юни, юли и август 2011 г. Също така, по делото са налице противоречиви документи за посещението от детето на ЧЦДГ за м. юни 2010 г. В служебната бележка е записано, че бащата на детето е заплащал такса обучение и обяд в ЧЦДГ и за м. юни 2010 г., а същевременно по делото е налице документ - дневник от посещенията в ОДЗ № 59 "Елхица" за м. юни (лист 119 по делото, на гърба на листа), в който е отразено, че Борис Тодоров е посещавал общинското детско заведение през този месец. От документите по делото не става ясно също така, детето посещавало ли е частното детско заведение през м. 09.2010 г. и за колко време, и срещу каква такса. Видно от договор за обучение ( лист 44 и сл. от делото) от 18.08.10 г. е, че той е за период от 18.08.10 г. до 10. 09. 10 г. Месечната такса по този договор е 550 лв. и тя се различава от тази, посочена в служебната бележка, издадена от частното детско заведение. По делото е налице и договор № 168/23.09.10 г., сключен на 20.09.2010 г. ( лист 39 и следващите от делото), който е за период от един ден ( видно записаното в чл. 6 от него ). Всички тези документи и данните в тях са останали необсъдени от административния съд, поради което изводът му, че претърпяната вреда от ищцата е в уважения размер е необоснован и неправилен. Съдът е допуснал съществени процесуални нарушения като не е обсъдил посочените документи и не е формирал извода си за размера на претърпяната вреда и въз основа на тях. Също така, имайки предвид съдържанието на представените по делото договори с частната детска градина "Джани Родари", в които е посочено, че плащането на таксата става по банков път, съдът в изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК е следвало да укаже на ищцата, че не сочи доказателства, установяващи извършените плащания на месечните такси в частната детска градина по договорения начин. Едва след като установи наличието на имуществена вреда и се произнесе по размера й, съдът трбява да изследва и наличието на пряка причинно-следствена връзка между незаконния дискриминационен отказ и причинената вреда. Настоящият съдебен състав споделя извода на административиня съд, че детето е записано в частната детска градина "Джани родари" след неуспешните опити на неговите родители, да му осигурят целодневно или полудневно посещение на ОДЗ № 59 "Елхица". Не може да бъде споделено възражението на касатора, че родителите на Борис по свое желание са го записали в частната детска градина. От данните в писмени документи, събрани по делото е очевидно желанието им, детото Борис да бъде приет на целодневен престой в ОДЗ № 59. От установените обстоятелства по делото следва, че записването на детето в частната детска градина "Джани Родари" има за свое логическо обяснение едновременно, желанието на родителите детото им да продължи обучението си в подходяща социална среда, състояща се от негови връстници и педагози, както и липсата на време за нови опити в други държавни или общински детски заведения на територията на гр. София с оглед обстоятелството, че през 2011 г. детето им навършва годините за постъпване в училище. Логично обяснение за записване на детето в частната детска градина би могъл да бъде и страхът на родителите му от повтаряне на вече случилото си в ОДЗ № 59. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция напълно споделя тълкуването, направено от административния съд на приложимите нормативни актове във връзка с целта на обучението на деца със СОП чрез формите на интегрирано образование. Споделя се и извода на съда за доказаност на положителното развитие на детето и израстването му в социалната орентация. По изложените съображения, настоящият съдебен съства преценява, че обжалваното решение страда от порок, който е основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административиня съд, който да се произнесе по наличието на останалите два елемента от фактическия състав на чл. 74, ал. 2 ЗЗД след като прецени събраните по делото доказателства по този въпрос. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд ОТМЕНЯ решение № 136 от 9.01.2015 г., постановено по адм. дело № 476/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта, в която Обединено детско заведение № 59 "Елхица" е осъдено да заплати на Бисерка Александрова Драгнева-Тодорова сумата 5 800 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, както и в частта, в която Обединено детско заведение № 59 "Елхица" е осъдено да заплати на Бисерка Александрова Драгнева-Тодорова разноски в размер на 1393 лева и ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административиня съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.