Решение № 1489 от 8.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7492/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Л. Радева, срещу Решение 599/18.07.2023 г., постановено по адм. дело 494/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което по жалба на Асенов Анита ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-148-0122840/21.03.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира законосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ при безспорно установено нарушение. Счита, че процесният акт съдържа конкретни и относими мотиви относно срока на мярката, противно на възприетото от съда. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което Заповедта за налагане на ПАМ да бъде потвърдена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Асенов Анита ЕООД, чрез пълномощника адв. Георгиев, в подаден писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд-Хасково е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-148-0122840/21.03.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП, с която на Асенов Анита ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект- представляващ хранителен магазин, намиращ се в гр. Свиленград, [улица], стопанисван от Асенов Анита ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни за извършено нарушение на основание чл. 118, ал. 1 от във вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във вр. чл.186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС. Като фактическо основание за издаване на заповедта е послужила осъществена проверка в търговския обект на 17.03.2023г., при която приходните органи са констатирали, че при извършена контролна покупка на 1 брой шампоан на стойност 6 лева, заплатени в брой, не е издадена фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство. Последната констатация е потвърдена при отпечатването на дневен отчет, от който е видно, че гореописаната продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол сер. АА 0122840 от 17.03.2023г., (л.22), подписан без възражения от управителя. При съдебното разглеждане на спора съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на административния акт съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК. За да отмени процесната заповед, съдът е постановил, че същата е издадена от компетентен орган в законоустановената форма, но при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона. Изложил е съображения, че не съдържа конкретни мотиви относно продължителността на мярката, не отговаря на регламентираните в чл. 22 от ЗАНН цели, както и че срокът е явно несъразмерен. Така постановеното решение е правилно. Касационният съд намира изводите на АС-Хасково за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС-Хасково. В действителност, както се сочи и в касационната жалба, налагане на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. В конкретния случай определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, като същевременно са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект, като в действителност не е извършена преценка кое конкретно е мотивирало органът да избере именно тази продължителност на срока на мярката из между 30 нормативно предвидени възможности. Не е съобразено обстоятелството, че нарушението се явява първо, доколкото по делото липсват доказателства да са установени други предходни нарушения от същия вид в проверявания обект. Също така данъчно задълженият субект няма публични задължения, т.е. всичко гореизложено налага извод, че не е налице необходимост от промяна в начина на извършване на дейността, каквито аргументи се излагат в касационната жалба. Поради това, от една страна, издадената заповед се явява немотивирана в частта за срока на определената мярка, което е самостоятелно основание за отмяна на акта, а от друга определеният срок се явява явно несъразмерен спрямо охраняваните обществени отношения и допуснатото нарушение, в противоречие с чл. 6 от АПК, както правилно е постановил и административният съд. Следва да бъдат споделени и мотивите на съда относно това, че наложената принудителна административна мярка не е в състояние да постигне заложените в чл. 22 от ЗАНН цели, а дори напротив със затваряне на обекта биха били нанесени щети на фиска, доколкото дейността ще бъде преустановена и няма да се генерират приходи, подлежащи на облагане. Отделно от това обектът разполага с въведено в експлоатация фискално устройство- Datecs DP 150, с индивидуален DT 925395 и фискална памет 02925395, регистрирано с потвърждение в приходната администрация 4539400/21.01.2022г., поради което търговецът не се нуждае от време, за да приведе дейността си в съответствие с нормативните изисквания. Законодателят е предвидил и възможност за налагане на административно наказание, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, т.е. принудителната административна мярка не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, на ответника по касация се полагат разноски, които съгласно представен договор за правна защита и съдействие са в размер на 1000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,