Решение № 5337 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9279/2016 г.

Решение № 5337 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9279/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на К. С. И., чрез процесуален представител, срещу решение № 62 от 27.04.2016 г. по адм. д. № 92/2016 г. по описа на Административен съд - С. Иска отмяна на решението с оплакване за неправилност поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в административната преписка не са налице доказателства за извършване на двете основания посочени в обжалваната заповед, а именно: отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол или друго упойващо средство и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до ограничаване на правото на защита на касатора тъй като заповедта не съдържа задължителен реквизит - в диспозитива на акта не е посочено правното основание за налагане на санкцията. В съдебно заседание касаторът - редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна началникът на сектор "Пътна полиция" - ОДМВР гр. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 62 от 27.04.2016 г. по адм. д. № 92/2016 г. по описа на Административен съд - С. е отхвърлена жалбата на К. С. И., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-0804-000518/1.08.2015 г., издадена от Началник сектор "ПП" към ОД на МВР - С., с която за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, на К. С. И. временно се отнема свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца, като неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът посочил, че заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-0804-000518/1.08.2015 г. е издадена от Началник сектор "ПП" към ОД на МВР - С., упълномощен със Заповед № 343з-82 от 23.01.2015 г. на Директора на ОД на МВР С. и следователно е издадена от компетентен орган, въз основа на надлежно упълномощаване. Оспорената заповед е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № Г33785 от 1.08.2015 г., за това, че на 01.08.2015 г. около 21.20 ч. в гр. С. на ул. "Г. И." - до заведение "Бохеми" посока площад "17-ти януари", оспорващият, управлява лек автомобил О. З. с рег. № СН 5402 АМ, като водача на МПС отказва категорично да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, като на същия е издаден талон за медицинско изследване № 0355740 г. и не е дал кръвна проба, с което е нарушил нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Посочил е, че в обжалваната заповед подробно е описана фактическата обстановка и е посочено правното основание за издаването й - чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Наведеното възражение за неправилно посочване /предвид техническата невъзможност да се издаде заповедта след 21 часа/ на конкретната дата в заповедта, съдът намира за несъществено нарушение, имайки предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП съгласно, която в случаите по чл. 171, т. 1, буква "б" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение, т. е. прилагането на ПАМ е в момента на съставяне на АУАН. Съдът е приел, че от доказателствата по делото - административната преписка е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС и е отказал да бъде проверен с техническо средство. Не е дал и кръвна проба. Следователно, са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че на 1.08.2015 г., около 21.20 ч., на в гр. С., ул. "Г. И." - до заведение "Бохеми" посока площад "17-ти януари", касаторът е управлявал лек автомобил. При извършената проверка е отказал изпробване с техническо средство и не е изпълнил даденото предписание за медицинско изследване на кръвта за наличие на алкохол. Тези факти са описани надлежно в съставения АУАН, който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено средство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена сила. В хода на проведеното административно производство и съдебната фаза на процеса касаторът не е представил надлежни доказателства, с които да опровергае констатациите в акта. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата спрямо водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, се прилага принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Правилно първоинстанционният съд е установил, че заповедта за прилагате на ПАМ е издадена от компетентен орган след изясняване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК относно приложението на чл. 171, т. 1, б, "б" от ЗДвП. В оспорената заповед са посочени фактическите и правните основания за издаването й. При правилно разпределена доказателствена тежест по чл. 170 от АПК, основателно е прието, че административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и обуславящи временното отнемане на свидетелството за управление на МПС на оспорващия до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 /шест/ месеца. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, акцентиращи върху немотивираност на заповедта и нейното антидатиране. Административният акт съдържа необходимият обем мотиви, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. Посочените в закона основания са доказани, поради което обжалваното решение е правилно. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение