Решение № 581 от 8.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1811/2012 г.

Решение № 581 от 8.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1811/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият Е. С. чрез свой защитник е отправил по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което е осъден от Софийския районен съд - като първа инстанция, и от Софийския градски съд - като втора (въззивна) и последна инстанция. Първоинстанционната присъда е от 12.IV.2012 г. по нохд № 411/2005 г. и с нея СРС е наложил на С. 1 г. лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) с 3-годишен изпитателен срок за извършената на 25.IV.2000 г. кражба на стоки за 1 568 лева, с козметично предназначение, в която подсъдимият съучаствал с две, неустановени по делото лица, и която била извършена чрез взломяване на лекотоварния автомобил, където се намирали стоките - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК. Второинстанционното решение - 380 от 20.III.2012 г. по внохд № 5026/2010 г., е постановено след въззивна жалба, подадена също чрез защитник, но уважена от СГС само по отношение на равностойността на предмета на кражбата, която той намалил на 1 426 лева. В отправеното по реда на възобновяването искане (отправено и за първи път) се настоява за ново разглеждане на делото във въззивната инстанция, доколкото тя е потвърдила осъдителната присъда, въпреки допуснатите в СРС, но допуснати и от нея съществени нарушения на процесуални правила. Искането, допълнено по реда на чл. 426, във вр. с 351, ал. 3 НПК, е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът в тази инстанция е за неговото отхвърляне като неоснователно. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. То не е засегнато от основанията за възобновяване, които са претендирани в отправеното искане или са в негова подкрепа. Неприлагането на закона за давността (чл. 80, ал. 1, т. 3 НК) и без друго не попада в приложното поле на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, след като се претендира не пряко, независимо от другото претендирано основание по т. 2 от разпоредбата, а евентуално-в случай, че последното бъде уважено (за самостоятелното процесуално значение на всяко от основанията за отмяна вж. още т. р. 51/1964 - ОСНК, както и нееднократните позовавания от ВКС на неговата актуалност по съвременния закон, като напр. в р. 4/02-I, Бюл. 4/02). Неоснователни обаче са и възраженията срещу процесуалната законосъобразност на оспореното осъждане. Неубедително в последната насока е най-напред оспореното авторство на кражбата, поради това че осъденият не бил разпознат от св. А. И.. Неубедителността на възражението идва вероятно от неправилното разбиране, че установяването на идентичността, която имат предвид и чл. 169-171 НПК, е възможно само чрез потвърждаването и от разпознаващия на базата на някакви признаци от физическата личност на разпознавания (телосложение, ръст, цвят на косите и др. под.). Идентичността обаче между осъдения и единия от тримата участници в кражбата е била потвърдена в случая категорично с всички обстоятелства около самото, станало веднага залавяне на осъдения (което, впрочем, и той не е отричал никога, но свързвайки го с една не по-малко неубедителна защитна версия, че се е оказал на местопрестъплението случайно и че сам е бил жертва на кражба на радиото от автомобила му, извършена по-рано от неиздирените съучастници в инкриминираното деяние). Като неуспешен трябва да бъде оценен и опитът да бъде разколебана доказаността и на останалите елементи на извършената кражба - най-вече на самото отнемане на чуждите вещи и на взломяването на ключалката към една от вратите на лекотоварния автомобил, от който са били отнети. Съдилищата в предходните инстанции не са имали никаква причина да не се доверят напълно в тази насока на свидетелите И. и Ш. Ръководен от всичко изложено и съобразно с другите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение