Решение № 483 от 16.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2510/2014 г.

Решение № 483 от 16.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2510/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД, притежаващо ЕИК 175156765, със съдебен адрес гр. Варна, ул. "С. Врачански" 8А, партер, офис 5 против решение № 7888/13.12.2013 г. на Административен съд София-град, Първо отделение, 3 състав, постановено по адм. д. № 8743 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2251100530/4.04.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в оспорената част с решение № 1487/21.06.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1680 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Според касатора ревизирания период попада в периода за който не е признат ДДС по продажби от "Софстрой 2010" ЕООД, освен това при ревизията са представени договори с подизпълнители, граждански договори с работници, констативни протоколи за приета работа, служебни бележки за платени данъци и осигуровки, ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Непредставяне на проектите е ирелевантно за признаване правото на данъчен кредит. Задължението за деклариране на банкови сметки в НАП от доставчика е отпаднало и търговският субект си избира начин на разплащане. В случая с гражданските договори е доказано, че положеният труд е извършен и РА е незаконосъобразен. Промяната в договорените условия е възможно по волята на търговските субекти и елемент на свободна инициатива. "ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД разполагало с възможност да осигури транспорт за материалите на склад, а изкъртването, изкопите и строителните работи не се нуждаят от транспорт. Неизвършването на задълбочена проверка има за последица незаконосъобразност на РА, в който смисъл било и решение на Съда на Европа от 21. юни 2012 г., като РЛ не носи отговорност за поведението на трети лица. Събраните по време на съдебното производство писмени доказателства не са съставени за целите на процеса. Решенията на ЕС имат обвързваща сила. Приходните органи не са констатирали данъчна измама, респективно връзка между "ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД и "Софстрой 2010" ЕООД. По тези съображения, доразвити в писмени бележки, касаторът моли за пререшаване на делото и присъждане направените разноски. Ответникът по касация - Д "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, е оспорил КЖ чрез юрисконсулт Василев. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава подробно заключение за допустимост и неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на обжалваното решение на предявеното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД срещу Ревизионен акт № 2251100530/4.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден в оспорената част с Решение № 1487/21.06.2012 г. на директор на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата на дружеството, административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Установил е, че предмет на спора е непризнато право на данъчен кредит в размер на 61500 лв. по фактури № 470/15.07.2011 г. и № 471 от 19.07.2011 г., издадени от "Софстрой" с предмет СМР услуги. Съдът е обсъдил представените писмени доказателства - договори от 15.03.2011 г. и 30.03.2011 г., 2 бр. протоколи обр. 19, копия от банкови документи, гр. договор, сключен от "Софстрой 2010" ЕООД и Илиян Йорданов /за извършване на надзор по договор за СМР между "Софстрой 2010" ЕООД и РЛ/; представени документи от подизпълнител - "Лорета" ЕООД - фактури /№ 572 от 14.07.2011 г. и № 569/9.07.2011 г./, 1 бр. акт обр. 19 за извършени СМР, 2 гр. договори, сключени между "Лорета" ЕООД и две физически лица, 2 констативни протокола за приемане на работата, 2 сл. бележки и сметки за изплатени суми, 2 ГДД на Ю. Ракитов и Л. Асенов, включително и заключението по СТЕ, обосновавайки извод за липса на реално осъществени доставки. Приел е, че законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. чл. 9 от ЗДДС на оспорващия по фактурите, издадени от "Софстрой" ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая няма спор по фактите и същите правилно са установени от административния съд. Не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторът счита, че в рамките на производството са представени всички необходими доказателства относно фактическото извършване на доставките на СМР - услуги. Неоснователни са оплакванията за необоснованост на решението относно направения фактически извод за недоказана реалност на доставките. Първоинстанционното решение е постановено при правилна и съвкупна преценка на доказателствата. Следва да се отбележи, че представените от РЛ договори и актове обр. 19 съпътстващи процесните фактури, са частни документи и притежават единствено доказателствената сила по чл. 180 ГПК, вр. с § 2 ДР ДОПК, поради което същите правилно са преценени в съвкупност с всички доказателства по делото. В конкретния казус правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Софстрой 2010" ЕООД е отказано предвид недоказването на реалното осъществяване на спорните доставки на услуги. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. За да е налице реално осъществена услуга, следва да се установи не само видът и нейният характер, но и че именно посоченият във фактурата доставчик е извършил услугата. От представените по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че договорените услуги са реално изпълнени и то именно от дружеството, издател на процесните фактури. По делото не са представени документите, с които следва да разполага РЛ в случай, че реално е получил тези услуги. Не са депозирани предвидените в двата договора проекти за обектите, които следва да определят вида и съдържанието на СМР, което препятства извършването на преценка и съпоставка между договорените и изпълнените от доставчика дейности. Не са представени доказателства относно закупените и вложените в СМР материали, (бетонни шахти, оптичен кабел и др.). В този смисъл е и заключението по СТЕ, в което е посочено, че количеството на вложените материали и разходи за труд не може да бъде установено, тъй като в представените доказателства липсват данни за това. Формиран е извод от вещото лице, че единичната цена на видовете СМР, описани в протокола от 14.07.2013 г. включва труд, материали, механизация и допълнителни разходи, но не е налице отделен анализ на определянето на тези цени. Следователно и експертизата не е констатирала с какви материали са изпълнени СМР, и как са формирани посочените в акт обр. 19 цени. Както правилно е отбелязал в мотивите си първоинстанционния съд, по искане на РЛ е възложена СТЕ, но само със задача за извършване на проверка и констатация за изпълнение на СМР на обекта по договор от 15.03.2011 г., във връзка с който е издадена фактура № 470/15.07.2011 г., но не и във връзка с фактура № 471 от 19.07.2011 г. с предмет "извършени СМР по договор от 30.03.2011 г.". Не може да бъде прието за доказано и твърдението на касатора, че фактурираните СМР услуги по договор от 15.03.2011 г. са изпълнени от подизпълнителя "Лорета" ЕООД. При съпоставка на представения Акт обр. 19 от 8.07.2011 г., подписан между "Софстрой 2010" ЕООД и "Лорета" ЕООД и този, подписан между "Софстрой 2010" ЕООД и "Глобъл Комюникейшън нет" АД се установява, че "завършените и подлежащи на заплащане" СМР от "Лорета" ЕООД на "Софстрой 2010" ЕООД са в по-малки количества от тези, предадени от "Софстрой 2010" ЕООД на "Глобъл Комюникейшън нет" АД. Това означава, че "Софстрой 2010" ЕООД реално не е изпълнило услугите чрез подизпълнителя "Лорета" ЕООД. В подкрепа на този извод е влезлия в сила РА, издаден на доставчика "Софстрой 2010" ЕООД, /л. 234 -249/, касаещ и процесния данъчен период - м. 07.2011 г., от който се установява, че на "Софстрой 2010" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 8 фактури, издадени от "Лорета" ЕООД, /в това число и по фактура № 569 от 09.07.2011 г. и № 572 от 14.07.2011 г./ на основание чл. 71, т. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във вр. чл. 6 / 9 ЗДДС и чл. 25 от същия закон. Не е доказано наличието на технически и кадрови ресурс както по отношение на прекия доставчик "Софстрой 2010" ЕООД, така и по отношение на подизпълнителя "Лорета" ЕООД. Този извод не е опроверган и чрез заключението по СТЕ. Правилно в тази връзка съдът не е кредитирал представените в с. з. на 10.06.2013 г. граждански договори, сметки за изплатени суми, служебни бележки и ГДД, приемайки, че същите са създадени с оглед оспорването на РА. В подкрепа на горните мотиви е и факта, че представените сметки за изплатени суми и служебни бележки са издадени през м. 12.2012 г., т.е. в период след издаването на РА /4.04.2012 г./ и на решение № 1487/21.06.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София. С оглед на гореизложеното, обоснован се явява крайният извод на съда за липса на реално осъществени услуги. Наличието на протоколи обр. 19 не води само по себе си до този извод. За да бъдат издадени тези протоколи, следва действително вписаните в тях СМР да са извършени от лицето, посочено в тях като изпълнител. При доставките на услуги релевантно е установяването на фактическото им извършване и приемане на изработеното от получателя, като необходимостта от доказване на реалното им осъществяване не е отречена и от Решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. То не отменя задължението на националния съдия да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Предвид на това, обжалваното съдебно решение е правилно и не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Разноски: Независимо от резултата по спора, на ответника по касационната жалба не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение по делото, защото такова е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,