Решение № 1563 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13920/2012 г.

Решение № 1563 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13920/2012 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Даниел Димитров Матов от гр. София, чрез пълномощника му адв. Грета Ганева, против решение № 4784 от 20.08.2012 г., постановено по адм. дело № 4339/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо изх. № 01-650/5830 от 09.02.2011 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2009 г., издадено от административния директор на Областна дирекция /ОД/ на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде отменено уведомително писмо. Ответникът - административният директор на ОД на ДФЗ София град, с писмено становище, оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е основателна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение № 4784 от 20.08.2012 г. по адм. д. № 4339/2011 г. на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Даниел Димитров Матов срещу уведомително писмо изх. № 01-650/5830 от 09.02.2011 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2009 г., издадено от административния директор на ОД на ДФЗ София град. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган - административния директор на ОД на ДФЗ София град по делегация от изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Приел е, че в хода на административното производство са допуснати процесуални нарушения на чл. 26, 28, 34 и 35 от АПК, както и на чл. 12 и чл. 13 от АПК, но тези нарушения не са били съществени, тъй като не са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган, обективирани с оспорения административен акт и документацията към него. Освен това е приел, че оспореният акт е и материално законосъобразен. Жалбоподателят подал заявление за подпомагане за 2009 г., с което заявил за подпомагане общо площ в размер на 12,96 ха по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по схемите за национални доплащания на площ /НДДП/ и плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/. Било установено обаче, че 4,55 ха от заявената за подпомагане площ била наддекларирана, тъй като не е била стопанисвана от жалбоподателя реално през 2009 г., като не били проведени необходимите обработки на заявените трайни насаждения. В тази насока първоинстанционният съд се е позовал на два протокола от извършени теренни проверки, като е приел, че въпреки оспорването верността им от жалбоподателя по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, оспорването не е доказано. За да приеме това се е позовал на показанията на двама свидетели, участвали при извършване на теренните проверки и не е дал вяра на повторната съдебно-техническа експертиза. Наложената санкция за бъдещ период също била правилно определена в съответствие с чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., тъй като процентното отношение на наддекларираните площи спрямо допустимите за подпомагане било над 50 % и размера на санкцията бил равен на разликата между декларираната и установена площ. Обжалваното решение е правилно. Правилно административният съд е приел, че атакуваният акт съдържа фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Няма отклонение от изискванията на последната разпоредба относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи на всеки един имот, които са приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е успешно реализирано. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане за 2009 г., с което по СЕПП, НДДП и НР2 е заявил по всяка от тях искане за подпомагане за 15 броя блокове на земеделско стопанство /БЗС/ с обща площ 12,96 ха. Съгласно чл. 37, ал. 3 и ал. 4, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ Разплащателната агенция всяка година проверява на място най-малко 5 на сто от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Проверките на място се извършват чрез инспекция на земеделското стопанство. По делото е установено, че на заявените за подпомагане БЗС са били извършените две проверки на място чрез инспекции на БЗС, резултатите от които са обективирани в протоколи от 23.06.2009 г. и 18.09.2009 г. При тях е установено, че част от заявените за подпомагане площи не са били обработвани. Тези изводи са потвърдени и от скиците по разшифрованите самолетни снимки, приложени към заключението на вещото лице по единичната експертиза. Обективността на извършените инспекции на БЗС се установява и от разпита като свидетели на служителите, извършили проверките на място. Въпреки оспорването от жалбоподателя верността на двата протокола за теренни проверки по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК доказателствената сила на тези официални свидетелстващи документи не е опровергана. Единственото доказателство в подкрепа на тезата на жалбоподателя, че описаните в протоколите площи са обработваеми, е заключението по комплексната съдебно-техническа експертиза, извършена от двама експерти. Правилно първоинстанционният съд не е възприел това заключение, тъй като констатациите на вещите лица по тази експертиза се основават на възприятия, получени три години след извършените проверки на място. Дори към момента на извършения оглед от вещите лица площите да са били обработваеми и състоянието на растенията да е такова, че да предполага и три години по-рано да са били в добро състояние, това не изключва към момента на проверката растенията да не са били обработени, а обработването им да е станало след проверката. Така след три години е възможно растенията да са се възстановили и да създават впечатление за доброто им състояние и три години по-рано. Невъзможността за точни изводи за три години по-рано от вещите лица се установява и от показанията на св. Цветелина Кацарска, която разполага със специални знания като образование и опит. Затова първоинстанционният съд правилно не е възприел заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза. Съобразно това е обоснован и крайният му извод, че оспорването не е доказано. Настоящата инстанция споделя и извода на административния съд за допуснати в хода на административното производство процесуални нарушения на посочените в обжалваното решение правни норми. Тези процесуални нарушения обаче не са съществени, тъй като не се е отразили върху оспорваното уведомително писмо. В случая се установява, че е налице недопустима за подпомагане площ от 4.55 ха, тъй като тази площ не е била обработвана. Затова дори процесуалните нарушения да не бяха извършени, не би могло да се стигне до постановяване на друг административен акт, с различно съдържание. Тъй като недопустимата за подпомагане площ /4.55 ха/ е над 50 % спрямо площта, която би била допустимата за подпомагане /8.41 ха/, правилно и на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., на касатора е отказано изцяло подпомагане по подаденото от него заявление. Също на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. правилно на жалбоподателя е наложената санкция за бъдещ период в размери по всяка от схемите и мярката, определени като разлика между заявената площ и площта, която би била допустимата за подпомагане /12,96 ха - 8.41 ха/. Неоснователни са оплакванията на касатора, основаващи се на възможните грешки от него при очертаването на земеделските парцели при подаване на заявлението за подпомагане. В случая няма спор, че заявените площи са се стопанисвали от жалбоподателя. В този смисъл те са правилно заявени. Отказано е подпомагане поради необработването на част от тях, а не поради разминаване между заявените и установени площи. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно предявеното от ответника - административния директор на ОД на ДФЗ София град искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство, поради което жалбоподателят Даниел Димитров Матов следва да бъде осъден да заплати по бюджета на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 150 лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,