Решение № 5997 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1055/2009 г.

Решение № 5997 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1055/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Маринка Антонова Кръстева от гр. Варна, чрез пълномощника и-адв. Никола Едров-ВАК, против решение № 1569/24.11.2008 г., постановено от Административен съд-Варна, по адм. д. № 2109/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 145 и сл., вр. § 8 от АПК, административният съд е отхвърлил жалбата на Маринка Антонова Кръстева срещу отказа на кмета на община-Аксаково, обективиран в писмо с изх. № ОД 6202/8/21.07.2008 г. да завери молба-декларация и да издаде удостоверение, че поземлен имот № 007332 по картата на възстановената собственост на землището на с. Климентово, общ. Аксаково, с площ от 2.351 дкр., не е общинска собственост. За да постанови решението си съдът е приел следното: Административното производство е започнало по заявление с вх. № 2868/19.06.2008 г., подадено от Мариника Кръстева до Началника на ОСЗГ, сега ОСЗ, с което е поскано извършване на административна услуга-заверяване на молба-декларация и издаване на удостоверение за обстоятелствена проверка за поземлен имот № 007332, находящ се в м. "Хюрта", землището на с. Климентово. На основание чл. 31, ал. 2 от АПК заявлението е изпратено на кмета на община Аксаково. От отбелязванията в скицата на имота, издадена от ОСЗГ-Аксаково се установява, че имот № 007332 е записан в регистъра на собствениците към картата на възстановената собственост като собственост на неустановено лице, стопанисван от общината. Основавайки се на този факт, кметът на община Аксаково е уведомил заявителката писмено, че търсената услуга не може да бъде извършена пред вид разпоредбата на чл. 19, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ. При тези данни е направил извод, че жалбата е неоснователна, тъй като имотът е от категориите земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, която забранява на общините в срок от 5 години да издават за тези имоти удостоверения във връзка с обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК. Съгласно разпоредбата на § 23 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ-обн. ДВ бр. 13/09.02.2007 г., срокът по чл. 19, ал. 4, 8 и 10 тече от влизане в сила на този закон, т. е. три дни след обнародването на този закон, който срок не е изтекъл и следователно постановеният отказ е законосъобразен. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение-касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното:Процесният имот е част от имот с площ от 3.5 дкр. в с. Климентово, закупен от дядото на жалбоподателката, в което той построил къща и стопански сгради, съществуващи и обитаеми и до днес. В разписния лист от 1931 г. имотът е записан като собственост на дядо и. На 08.01.1966 г. със Заповед № 111 на ОНС-Варна, е извършена дворищна регулация, по силата на която 2.3 дкр. от горното място е изключено от регулация и включено в зоната за земеделско ползване, но от тогава и до сега мястото в цялост се ползва, вече в продължение на 80 години без прекъсване, от наследодателите и, а впоследствие и от нея. С нот. акт № 18/1972 г. бащата на жалбоподателката се е снабдил с нот. акт за частта от имота, която е останала в регулацията в размер на 1240 кв. м. Потъпкване на всякакви закони е да се отразява в кадастъра на землището на с. Климентово, че процесното място, което е част от дворното място на жалбоподателката, е с неидентифициран собственик. По Закона за собствеността няма забрана за снабдяване с нот. акт по давностно владение, което не е съобразено от съда. Ответната страна-Кметът на община Аксаково, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е постановено при точно установени правнорелевантни факти и правилно прилагане на материалния закон - чл. 19 ЗСПЗЗ в редакция ДВ бр. 13 от 09.02.2007 г. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, останалата след възстановяването на правата на собствениците земеделска земя става общинска собственост. По делото е установено и не е спорно, че картата на възстановената собственост на земите в землището на с. Климентово, м. "Хюрта", където се намира процесният имот, е влязла в сила. Поради това забраната на чл. 19, ал. 8, т. 1 за издаване на удостоверение във връзка с обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК за срок от 5 г. е валидна и по отношение на тази имот. Съгласно §23 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ - ДВ бр. 13 от 2007 г., визираният 5-годишен срок започва да тече от влизането на закона в сила, а това е станало на 13.02.2007 г. Предвид изложеното, независимо от затрудненията, които законовото ограничение създава за някои граждани, административният орган и съдът са длъжни да се съобразят с въведената правна уредба. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът не е преценил правилно данните по делото, не е изяснил релевантни за спора факти, съобразно служебното начало, регламентирано в чл. 171, ал. 4 от АПК. Съгласно чл. 19, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ, за срок от 5 години за земите по ал. 1, общините не могат да издават удостоверения във връзка с обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Обжалваният отказ на административния орган е постановен на едно единствено основание-разпоредбата на чл. 19, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ. Тази разпоредба е относима само към земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и по делото не е изяснено дали процесната земя, за която се иска административната услуга, е земя от тази категория. Земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ са тези зем. земи, които са били включени в ТКЗК, ДЗС и други, подлежали са на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ , но са останали след възстановяване правата на собствениците. Освен това тези имоти се определят от комисията по чл. 19, ал. 2, по реда, посочен в ал. 3 на ЗСПЗЗ. В жалбата е изтъкнат довод, че процесната земя не е включена в земите по чл. 19, ал. 1, съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗСПЗЗ, но съдът не е изпълнил задължението са по чл. 171, ал. 4 от АПК за изясняване на този релевантен факт, чрез указание за събиране на доказателства в тази насока. Решението следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при което да се изясни дали процесната земя е такава по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, определена съобразно процедурата по ал. 2 и ал. 3, за която е относима забраната по чл. 19, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ. При новото разглеждане на делото следва да се даде възможност на жалбоподателката да представи доказателства в подкрепа на твърдението си, че цялата земя от 3.5 дкр. е била включена в регулацията на селото до промяната на регулацията със Заповед № 111/08.01.1966 г. на ОНС-Варна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,