Решение № 5218 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9987/2018 г.

Решение № 5218 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9987/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Димова, чрез пълномощника й - адв. Добрева, против решение № 4068 от 15.06.2018 г. по адм. дело № 9360/2017 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед №РНД17-РА50-44/207. 2017 г. на главния архитект на р-н "Надежда", СО, с която е одобрен проект за Работен устройствен план /РУП/ за УПИ XVI - 408, кв. 846, м. "Триъгълника, р-н "Надежда", СО. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: Главен архитект на р-н "Надежда", СО, редовно призован, не се явява. Ответниците: Р. Банова се явява лично, а А. Кирева, редовно призована, не се явява. От тяхно име, чрез пълномощника им - адв. Белчева, е постъпил писмен отговор, с който оспорват касационната жалба като неоснователна. Ответницата: О. Сърбева се явява лично, без становище по касационната жалба. Ответницата: А. Нешева, намира касационната жалба за основателна. Ответникът: Х. Нешев, редовно призован, не се явява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорената заповед на главния архитект на р-н "Надежда", СО, е одобрен РУП за УПИ XVI - 408, кв. 846, м. "Триъгълника, р-н "Надежда", гр. С.. РУП е одобрен на основание чл. 113, ал. 2 ЗУТ, тъй като по действащия ПУП-ПЗ е предвидено за този и още четири имота свързано средноетажно застрояване, с кота корниз 14. 50 м. Имотът на жалбоподателката Димова -УПИ XVII, също е предвиден за свързано застрояване с процесния имот. Административен съд С.-град е приел, че заповедта е законосъобразна. Одобреният с нея РУП съответства по съдържание с предвиденото по закон за този вид устройствени планове. Съобразен е с предвижданията на ОУП на гр. С., р-н "Надежда" и с действащия застроителен и регулационен план от 1992 г. / одобрен със Заповед №РД-50-09-236/02.09.1992 г/. Характерът и начинът на застрояване предвидени с действащия ПЗ от 1992 г. не се променят с РУП. Прието е още, че с ПУП- ПЗ не се предвижда запазване на съществуващите сгради в тези имоти, вкл. и сградата на жалбоподателката, поради което новата сграда не дължи съобразяване с нея. Несъгласието си с предвиденото свързано застрояване, жалбоподателката е следвало да реализира в предходен момент при приемането на ПУП-ПРЗ от 1992 г., а не спрямо настоящия РУП. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Процесният РУП е одобрен за имот, който заедно с имота на касаторката и още три имота е предвиден за свързано средноетажно застрояване. Съгласно чл. 113, ал. 2 ЗУТ, изработването на РУП в този случай е задължително. Съдържанието на този вид устройствени планове е посочено в чл. 113, ал. 4 ЗУТ. Събраните по делото доказателства, вкл. и заключение на СТЕ, установяват, че процесния РУП отговаря по съдържание на изискванията на закона и конкретизира строителството, което предстои да се извърши в УПИ XVI. В силуетните планове са отбелязани в абсолютни коти средно ниво на прилежащ терен, кота корниз и кота било за сградата, предмет на РУП и съседните сгради, включени в свързаното застрояване. Предвидено е строителството на страничните регулационни линии да покрива изцяло калканните стени в хоризонтално и вертикално отношение, при дълбочина 13 м., което отговаря на изискванията на чл. 82 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. Височината на сградата до кота корниз е 14, 50 м, колкото е по действащия ПЗ, в обхвата на височината за средноетажно строителство. Установено е, че е спазено и изискването на чл. 31, ал. 2, т. 2 ЗУТ за минимално разстояние на сградата до границата към дъно на имота, което в случая е 9. 90 м. при изискуемо по закон-6 м. Установено е също така, че одобреният РУП изцяло съответства на на предвижданията на ОУП на гр. С. и на предвидените с него устройствените показатели за застрояване, а също и на действащия ПУП-ПРЗ. Тези два плана определят начина и характера на строителство, а РУП следва да им съответства, както е в случая. Поради това оплакванията относно начина и характера на застрояване, предмет на оспорения РУП не могат да се направят в това производство, както правилно е прието и от решаващия съд, тъй като са определени с влезли в сила предходни административни актове. Предвиденото застрояване за процесния имот и този на касатора е свързано, но с предвидени нови, на мястото на съществуващите към 1992 г. сгради, поради което не е необходимо да се установяват разстоянията на сградата - предмет на РУП, със съществуващата в УПИ XVII сграда, още повече, че за последната е извършено надстрояване с тавански етаж при условията на временен строеж по чл. 50 ЗУТ. Неоснователно е и оплакването за нищожност на заповедта за одобряване на РУП, като издадена от некомпетентен орган. Оплакването е правено и пред решаващият съд, който е изложил мотиви за неоснователност, поради това, че издателят на заповедта - главния архитект на р-н "Надежда" при СО, е действал при условията на законова делегация по § 1, ал. 3 ДР ЗУТ и т. 6. 9 от Заповед от 19.06.2017 г. на кмета на СО /стр. 22 от делото/. Неоснователно се поддържа и нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което неправилно не било установено от съда. Оспорената заповед съдържа фактически обстоятелства, представляващи мотиви на заповедта. От тях става ясно, че оспореният РУП е издаден на основание чл. 113, ал. 2 ЗУТ, в хипотезата на свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота, предвидено с предходен ПУП-ПЗ от 1992 г. Изработеният РУП съдържа текстова и графична част, с необходимото по закон и чл. 62 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, съдържание. За този вид план не е задължително изготвянето на техническо задание по чл. 125 ЗУТ, както се сочи от касатора. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този резултат искането на касатора за разноски е неоснователно Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение