Решение № 12184 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6284/2009 г.

Решение № 12184 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6284/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Бойко Златанов", гр. София срещу решение без номер от 6.12.2007 г., постановено по адм. дело № 3142 по описа за 2005 година на Софийски градски съд, III-з състав, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ДРА № 273 от 16.5.2004 година на ТДД-София, потвърден с решение № 2372 от 30.8.2005 година на РДД (сега директор Д "ОУИ") - гр. София при ЦУ на НАП за отказан данъчен кредит за данъчни периоди на 1.3.2003 г.-30.9.2004 г. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител я оспорва в съдебно заседание, счита решението на съда за правилно и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на търговеца против ДРА № 273 от 16.5.2004 година на ТДД - София, потвърден с решение № 2372 от 30.8.2005 година на РДД (сега директор Д "ОУИ") - гр. София при ЦУ на НАП за отказан данъчен кредит за данъчни периоди на 1.3.2003 г.-30.9.2004 г. по доставки на ЕТ "Меджик-Гейм- Р. Япанджева" и на "Бе ком" ЕООД, съда е приел, че нито в административното, нито в съдебното обжалване са представени доказателства, от които да се установи, че са изпълнени предпоставките по ЗДДС (отм.), както за начисляване по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) така и за реалност - чл. 6 от с. з. Решението е правилно. Видно от данните по делото правото на данъчен кредит е било отказано тъй като органите по приходите не са успели да проверят счетоводството на доставчика - ЕТ "Меджик-Гейм- Р. Япанджиева", тъй като на същия не е бил намерен представител, а по отношение на втория - не са представени доказателства за реалност на доставката - чл. 6 от ЗДДС (отм.). Поради което не е могло да бъде установено нито начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм., действащ за периода на 2003 г.), нито за реалност на доставката - чл. 6 от с. з. При тези данни е правилно съда е разпределил доказателствената тежест като е посочил, че акта е издаден по реда на ДПК (отм.), където действа разпоредбата на чл. 108, ал. 8 и правилно е назначил исканата експертиза. Същата обаче не е могла да намери представител на адреса на доставчиците, за да може да провери счетоводството им - видно от съдебен протокол от 12.4.2009 г., както се изисква от установената вече съдебна практика по тези въпроси. От друга страна по отношение на втория доставчик, няма данни за внасяне на данъка по ДДС-сметка и затова са проверявани предходни доставчици от органите по приходите, но същите не са били намерени и няма достатъчно доказателства за реалност на предоставената услуга. След като не е могло да бъде проверено счетоводството на доставчиците, а проверката е била направена само по документите по делото, то правилно съда е приел, че тези доказателства - писмени и експертиза, са недостатъчни да обосноват извод за всички предпоставки - от начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) до реалност на доставката - чл. 6 от с. з. Следователно изводите са законосъобразни, направени след надлежен анализ на фактическата обстановка и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за тази инстанция съгласно Наредба 1 за адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 161, ал. 1 изр. 3 от ДОПК - до размера на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение