Решение № 8137 от 1.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6457/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Комисията за защита от дискриминация против решение 3201/ 15.05.2023 г. по адм. д. 2617/ 2023 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна на решението като необосновано. От представената в административното производство искова молба е видно, че предметът на спор пред Софийски районен съд е различен и не е с правно основание чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр, поради което съдът неправилно приема допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Прилага нови писмени доказателства. Ответната страна В. К. С. не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Л. Л. С. и К. Д. В. не оспорват касационната жалба. В писмения отговор изразяват становище за нейната допустимост и основателност. Позовават се на определение по гр. д. 56714/ 2020 г. по описа на Софийски районен съд. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: С решение 3201/ 15.05.2023 г. по адм. д. 2617/ 2023 г. по описа на Административен съд София -град е отменено решение 86/ 17.02.2023 г. по преписка 1/2021 г. на Комисията за защита от дискриминация, разширен заседателен състав и административната преписка е изпратена на органа за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът приема, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 51, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД. КЗД не е проверила дали по същия спор има заведено дело пред съд, какъвто довод е направен от В. С., но не е обсъден, макар да са представени обезпечителна заповед и препис от искова молба по гр. д. 56714/2020 г. по описа на Софийския районен съд. С решение 86/ 17.02.2023 г. по пр. 1/2021 г. КЗД е разгледана по същество жалбата на Л. С. и К. В. с оплаквания за осъществена спрямо тях дискриминация по признак "пол", "лично положение" и "обществено положение" от д-р В. К. С.. В жалбата от 17.11.2020 г. /л.16/ е посочено, че на 26.09.2020 г. в личната си страница в социалната мрежа "Фейсбук" д-р С.- психиатър, е публикувал статия от английска медия, който е придружил с обиден и дискриминационен коментар, цитиран. Твърдението е за дискриминация основан на "пол" и "външния вид" на двете жалбоподателки. Оплакването е за нарушени чл.14 от Европейската конвенция за правата на човека, Протокол 12 към нея, чл. 21 от Хартата на основните права. Чрез процесуалните си представители адвокат Жечев и адвокат Попова, с молба -уточнение от 9.12.2020 г. /л.29/ посочват, че чрез свои публикации и коментари ответникът е осъществил дискриминация по признаци "пол", и "социален статус", който обясняват с общественото положение на жалбоподателките- популярни личности, поради работата си като психолози на мъжки футболен отбор "Локомотив" Пловдив. Следва още едно уточнение на 11.12.2020 г. / л.33/, в което се посочва, че дискриминацията е по три признака: "пол", "обществено положение/ социален статус/ и "лично положение". Личното положение е обяснено с външния вид на жалбоподателките "добре изглеждащи жени", които се грижат за външния си вид", и негативно отношение на С. основано на тези три признака. С разпореждане 111/ 4.01.2021 г. е образувана преписка 1/2021 г. на КЗДискр по оплаквания за дискриминация по трите признака, като едновременно е указано на жалбоподателките да представят факти за дискриминация, от които да може да се направи предположение за дискриминация, предвид чл. 9 от ЗЗДискр, а на ответника, че е в негова тежест да докаже, че не е нарушил правото на равно третиране, предвид чл. 9 от ЗЗДискр. относно разпределението на доказателствената тежест. С уведомление от 22.02.2021 г. /л.38/ на С. е изпратено копие от първоначалната жалба и допълнителните такива от 9.12.2020 г. и 11.12.2020 г., по които ответникът е взел отношение с писмен отговор от 1.03.2021 г. / л.39/. След този момент е подадено още една "допълнителна молба" вх.44-00-766/ 8.03.2021 г. /л.60/ в която са наведени нови оплаквания за дискриминация чрез нови действия- публикуване на 22.01.2021 г. и на 23.02.2021 г. на две нови публикации на страницата във Фейсбук с твърдение за "множество обидни и дискриминационни определения и коментари". Препис от тази нова молба не е изпратена на ответника, оплакванията са поставени на разглеждане по вече образуваната преписка от докладчика и са включени в доклад-заключение без ясна дата/ л.72/, с което е насрочено открито заседание. В заседание на 20.10.2021 г. /л.96 и сл./ адвокат Жечев за първи път заявява, че д-р В. С. в "честата си практика" изразява слово на омразата, независимо по отношение на кого" и представя разпечатки от страницата му във Фейсбук от албум със заглавие "Обикновени и други идиоти" . Изрично подчертава, че доказва, че това е практика и го прави в качеството си на професионалист доктор-психиатър. Защитната теза на ответника е, че този албум се намира на личния му профил, а не на страницата му като психиатър, а заглавието е цитат от думи на политик. В заседанието ответникът представя доказателства за направен отказ от страна на Нов Български университет за прием на Л. С. по Програма "Клинична психология" заради "сексуализиращо публично поведение". В същото заседание е прието за основателно възражението на адвоката на Л. С. да бъдат приети като доказателства представени от ответника снимки, снети от личния профил на С., които са направени в периода от 2014-2017 г., защото били извън периода на давност от 3 години /л.100/. С изричен диспозитив съставът на КЗДискр. Посочва, че "всички представени доказателства извън 3 -годишната давност, ще бъдат изключени от доказателствения материал ,като приема всички останали доказателства. С решение 86/ 17.02.2023 г. по преписка 1/ 2021 г. е установено, че д-р В. С. чрез "осъществено нежелано поведение" е извършил акт на дискриминация по чл.5 във вр. с пар. 1, т. 1 от ЗЗДискр. по признаци "пол, лично положение и обществено положение" под формата на "тормоз" спрямо Л. Л. С. и К. Д. В.. С втори диспозитив е установил, че ответникът чрез "нежелано поведение" е извършил акт на дискриминация по чл. 5 във вр. с пар. 1, т. 5 от ЗЗДискр. "подбуждане към дискриминация", с което е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗдискр. спрямо двете жалбоподателки и наложил глоба по чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. в размер на 500 лв. за двата вида дискриминация, като е предписал по чл. 47, т. 2 и т. 4 от ЗЗДискр. мярка занапред да се въздържа от изявления, засягащи честта и достойнството на личността на основата на признаци "пол, лично положение и обществено положение". Според мотивите към решението на Комисията е налице спор за приложното поле на чл. 4, ал. 1 вр. с ал. 2 и ал. 3 и пар. 1, т. 1 и т. 5 от ДР на ЗЗДискр., като описаното в жалбата представлява слово на омразата, насочено към жалбоподателките с цел опозоряване на личностното и професионално достойнство и качества на С. и В.. Това слово на омразата не е изолиран случай, предвид представените доказателства в заседанието на 20.10.2021 г. Налице са обиди и нападки, които били замаскирани като професионален критично-ироничен коментар насочен към жалбоподателките, който е получил широк медиен отзвук във великобритански таблоиди. Посочено е, че думите и изразите на ответника не се основават на лични впечатления от работата, качествата и отношения с двете жалбоподателки и е прието за доказана дискриминация по трите признака. Обсъдени са изрази относно "сексуализиране на професията". Отказано е да се обсъждат представените снимки от ответника, защото били от период, който попадал извън периода на производството пред КЗД и освен това били от личния профил на Л. С., в който тя не се презентира като психолог. Публично изявената позиция на С. съдържала откровени данни за сексизъм, проявен в демонстрирана омраза, а израза "Как да изкараме пари от пола си" сочел на обидно и унизително отношение. Отношението е предизвикано единствено от външността и пола на жалбоподателките. Защото полът на всеки човек бил иманентно свързан с личността, то се приема за доказана дискриминация и по признак "лично положение". Изразът "че посредствеността, да не каже глупостта е маскирана като професионализъм и експертност е не просто вредна, а опасна", е тълкуван като дискриминация по признак " обществено положение". Коментарите били публично направени и разпространени в "множество публични страници", където са възприети от потребители на социалната мрежа. Прието е, че ответникът е осъществил две форми на дискриминация -тормоз по пар.1, т.1 на основата на признаци по чл.4, ал.1 от ЗЗдискр и подбуждане към дискриминация по па.1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на съда, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото КЗДискр. не е обсъдила възражение на ответника, което е относимо към допустимостта на административното производство. Въпреки представената искова молба от С. и В. против ответника С. и наведените в нея фактически основания за дискриминационен и накърняващ имиджа им коментар от В. С. на 26.09.2020 г. на страницата на Фейсбук и петитума за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, КЗДискр. не е извършила проверка относно правното основание, на което е заведено делото и дали е налице забраната по чл. 52, ал. 2 от ЗЗДискр. да не се образува производство, когато по същия спор има заведено дело пред съд. Обезщетение за вреди може да се претендира и по реда на чл. 71, т. 3 от ЗЗДискр. Представената обезпечителна заповед не доказва правното основание на съдебно производство по гр. д. 56714/2020 г. по описа на Софийския районен съд. Протоколът от о. с. з. от 24.02.2024 г. също не доказва правното основание на спора пред гражданския съд. Следва обаче да се вземат предвид и следните правни изводи на касационната инстанция: В случая административното производство е образувано по жалбата на две физически лица по чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр. Изискванията са жалбата и оплакванията да са оформени писмено, предвид чл. 51 от ЗЗдискр. Нито в жалбата, нито в доклада по чл. 55 от ЗЗДискр., изготвен в нарочна процедура по проучване, няма оплаквания за дискриминация под формата на "тормоз" и "подбуждане към дискриминация". В откритото заседание на 20.10.2021 г. за първи път е обсъждано слово на омразата, без да е въведено обаче като предмет на спора по процесуалния ред, разписан в чл. 55-60 от ЗЗДискр. и чл. 15 - чл. 29 от Правилата за производство пред Комисията за защита от дискриминация. Производството пред КЗДискр. се е развило за извършена пряка дискриминация на основание посочените в жалбата и допълнителните уточнения обстоятелства и оплаквания за неравно третиране по три признака по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. По тези оплаквания обаче няма произнасяне. Вместо това КЗДискр. е постановила, че ответникът е осъществил дискриминация под формата на тормоз и подбуждане към дискриминация, без да спази правилата за провеждане на производството за тези форми на дискриминация. Принципно няма пречка КЗДискр. да въведе по своя инициатива и нов предмет на спор, по който да се произнесе, ведно с оплакванията в жалбите до нея, но не може да подменя изцяло предмета на производството и да приема наличието на тормоз и подбуждане към дискриминация без да е спазила процесуалните разпоредби по чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което също е основание за отмяна на решението на комисията и връщане на преписката за ново произнасяне, тъй като съществено е нарушено правото на защита на ответника. При новото разглеждане на спора КЗД е длъжна да се произнесе или в рамките на очертания с жалбите предмет на спор или да спази процесуалните разпоредби за въвеждане на допълнителен предмет в административното производство за дискриминация под формата на "тормоз" и "подбуждане към дискриминация". Допуснато е съществено нарушение на принципа за равенство по чл. 8, ал. 1 от АПК и на чл. 35 от АПК да се изяснят факти и обстоятелства от значение за случая и да се обсъдят обясненията и възраженията, направени от ответника С.. И жалбоподателките и ответника са представили снимки и албуми от личните им профили във Фейсбук, за да докажат твърденията си по отношение на противната страна. Докато албумите от личната страница на С. са обсъждани в негова вреда, представените от него снимки на Л. С. не са кредитирани, защото според КЗД са снети от личния й профил. Развито е и второ съображение, че снимките са от период, който "попадал извън периода на производството пред КЗД" и са "извън 3 годишната давност". Спорът пред КЗД е за обстоятелства, които са настъпили до подаване на жалбата, с която е инициирано и започнало административното производство, а не за обстоятелство, които са настъпили единствено в хода на административното производство. Така че е неснователен отказът да бъдат обсъждани снимки, които са представени с цел доказване на твърдение на С. за проблематично от професионална гледна точка публично поведение на две физически лица, които са в сферата на помагаща професия и за наведено твърдение за сексуализиращо публично поведение, за риск от сексуализиране на отношения с потенциални клиенти. Тригодишният давностен срок, който е обсъждан в решение от открито заседание от 20.10.2021 г. на КЗД и е послужил за основание да не бъдат приемани снимки извън този срок, е в чл. 52, ал.1 от ЗЗДискр., но гласи, че не се образува производство, а образуваното се прекратява, ако са изтекли 3 години от извършване на нарушението. Има се предвид извършено нарушение от ответника в административното производство, в случая С., а изключените от производството снимки са на С., която е потерпевш, а не е нарушител. Липсва основание за прилагане на 3 годишния срок към доказателства, които ответникът представя с цел да докаже тезата си относно публично изразено мнение за поведение на едната жалбоподателка. Затова при новото разглеждане на спора КЗД е длъжна да се произнесе по всички представени от С. доказателствата без да ги разделя според момента на тяхното качване в профил на жалбоподателката. Ако КЗДискр. приеме, че снимките от личните профили са без значение, следва да подходи еднакво спрямо страните, като изложи аргументи. В решението на КЗДискр. въобще не е обсъдена защитната теза на С., че неговите публични коментари са по отношение на двете жалбоподателки и защото те не са положили изпити и нямат сертификати за преминато обучение по когнитивно-поведенческа психотерапия от БАКПТ, т.е. за липсата на правоспособност за осъществяване на качествена /безопасна/ самостоятелна консултативна практика, поради което не можели да се наричат когнитивно-поведенчески терапевти, както се представят в публичното пространство. Липсват мотиви и по наведеното обстоятелство, че публичното поведение на Л. С. е в основата на отказ да бъде приета в магистърска програма на НБУ "Клинична психология", като имало и открито писмо, подписано от близо 170 психолози, психиатри, преподаватели и студенти относно нарушени основни етични принципи и норми на професията "психолог" залегнали в етичен устав на Дружеството на психолозите в България, на което тя е член. Това също представлява нарушение на административнопроизводствените правила, защото има за последица неспазване на задължение по чл. 35 от АПК и чл. 7, ал. 2 от АПК за изясняване и преценяване на всички факти, обстоятелства и доводи от значение за случая . Следва да се отбележи, че КЗДискр. има правомощия само относно правоотношения в областта на дискриминацията. Когато се твърди и се приема за доказано непозволено увреждане от страна на един правен субект спрямо друг, материалният закон, който урежда тези правоотношения е Законът за задълженията и договорите, а не ЗЗДискр. Видно от мотивите на Комисията не се прави разлика между тези различни по вид правоотношения, поради което се говори за "обидни думи, обиди, клеветнически твърдения, неверни твърдения" без да се излагат мотиви в какво се състои обидата, клеветата и неверността на твърденията, а още по-малко мотиви са изложени каква е връзката със ЗЗДискр. Не става ясно защо КЗДискр. приема, че "полът на всеки човек е иманентно свързан с личността му", поради което проявата на дискриминация по признак "пол" е дискриминация и по "признак "обществено положение". Ако това беше така, законът нямаше да въведе "пол" и "обществено положение" като различни признаци за дискриминация по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. Липсата на мотиви относно дискриминация чрез тормоз и подбуждане към дискриминация по признак "обществено положение" също представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Предвид изложеното решението на съда следва да се остави в сила, при съобразяване на мотивите в настоящото съдебно решение. Ответната страна не претендира разноски. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение