Решение № 6470 от 15.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Георгиев, чрез процесуален представител адв. М. Атанасова, срещу решение 189 от 01.11.2022г., постановено по административно дело 212/2022г. от Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г. с изх. 02 - 280 -6500/2448#9 от 28.06.2022г. на заместник изпълнителния директор на ДФ " Земеделие" в частта на намаленията на оторизираните суми и оставена е без разглеждане жалбата срещу УП в останалата му част. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на АС, че оспореното уведомително писмо не страда от порок нищожност с доводи, че не са изпълнени задължителните указания на съда, дадени в решение 167/27.09.2021г. по адм. дело 145/2021г. на АС - Ямбол, оставено в сила с решение 480/20.01.2022г. по адм. дело 10754/2021г. по описа на ВАС. Позовава се на приложение на разпоредбата на чл.177, ал.2 АПК. Намира, че не са налице посочените в УП предпоставки по чл.43, ал.3, т.5 ЗПЗП за намаляване размера на плащанията. Подробни съображения излага в касационната жалба. Иска се отмяна на решението и претендира разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителен директор на ДФ" Земеделие", чрез процесуален представител юрк. Москова в представен по делото писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да остане в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение 189 от 01.11.2022г. по адм. дело 212/2022г., АС - Ямбол е отхвърлил жалбата на Георгиев срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г. с изх. 02 - 280 -6500/2448#9 от 28.06.2022г. на заместник изпълнителния директор на ДФ " Земеделие" . За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изложени са съображения, че в таблица 1 освен площите, за които са констатирани несъответствия са посочени и причините, поради които същите са приети за недопустими. Съдът е установил, че тези причини са две, а именно: 1. наличие на двойно заявени площи, за които не са представени валидни документи за правно основание за ползване от двете страни и застъпването не е отстранено и 2. недопустима площ, тъй като парцелите не попадат в окончателния специализиран слой " ПДП", съгласно заповед РД 09 -229 от 01.03.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите, която не е била обжалвана. Оплакванията за нищожност на оспореното УП, съдът е отхвърли с доводи, че в частта касаеща намаленията на исканите суми липсва влязъл в сила административен акт, който би бил пречка за издаване на нов и липсва ново произнасяне в частта на оторизираните суми в сравнение с първото УП, не е формирана нова воля на органа, различна от първоначалната, поради което оспореният акт не е нищожен. Решение е правилно при следните съображения: Правилни са изводите на АС - Ямбол, че оспореното уведомително писмо, което е второ по същото заявление не страда от порока нищожност и не е налице основанието по чл. 177, ал. 2 АПК, както твърди касатора в касационната жалба. Цитираната разпоредба предвижда, че актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. По делото няма спор, че оспореното уведомително писмо на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издадено, след като с влязло в сила съдебно решение по адм. дело 145/2021г. е отменено предходно уведомително писмо в частта на намаленията на сумите по съответната мярка и преписката по заявлението за подпомагане на Г. Георгиев е върната за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт в отменената част. В мотивите на решение 167 от 27.09.2021г. по адм. дело 145/2021г. по описа на АС - Ямбол липсват конкретни указания до административния орган, които да не са изпълнени. В същото са налице констатации, че оспорения административен акт е издаден при допуснати нарушения на изискванията за форма и са дадени указания да се изложат конкретни фактически основания на органа и точно приложените от органа правни норми по всяка от схемите и мерките заявени от земеделския производител. Дадени са указания да бъде взета предвид и установената по делото причина за застъпените площи, както и констатациите на вещото лице, представило СТЕ по делото. В оставящото го в сила решение на касационната инстанция са споделени изводите на АС за допуснати нарушения по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и констатираната липса на мотиви в оспореното писмо, което се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е било налице основанието за отмяна на оспорения акт. Видно от съдържанието на оспореното уведомително, указанията за точно посочване на фактическите и правни основания, относно извършените намаления са изпълнени като в таблица 1 към УП срещу всеки идентификатор на деклариран парцел с площ са посочени и конкретните причини за установената недопустимост и в разясненията към таблица 1 за всяка от съответните колони са посочени конкретните фактически основания на органа за извършените намаления и съответно правните основания за това. Следователно указанията на съда в отменителното решение за мотивиране на УП и спазване на изискването за форма са изпълнени. В колона 3 към таблица 9 е разгледана и причината за установеното застъпване по отношение на двата парцела, като са изложени конкретни съображения за приложение на чл.17, ал.7 и ал.8 от Наредба 5 от 27. 02.2009г. за отказ за подпомагане, когато спорът между засегнати кандидати не е разрешен и застъпването не е отстранено. Указанията при новото произнасяне органа да съобрази и констатациите на вещото лице по приетата по делото СТЕ са некоректни и необвързващи административния орган по силата на чл.173, ал.2 от АПК, на което основание преписката е върната на административния орган. Следва да бъде посочено, че неизпълнение на указания на съда по тълкуване и прилагане на закона при решаване на преписката след връщането й за ново разглеждане представлява нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя отмяната на акта, а не обявяването му за нищожен, както претендира касатора. Предвид изложеното заключението на първоинстанционния съд за липсата на основанията за нищожност на оспорения пред него акт по чл. 177, ал. 2 АПК поради противоречието му с влязлото в сила решение 167 от 27.09.2021г. по адм. дело 145/2021г. по описа на АС - Ямбол е правилно. Актът на заместник изпълнителния директор на ДФ " Земеделие" не е издаден при несъобразяване с указанията на съда, дадени в отменителното решение, както правилно е приел съдът. Указанията по тълкуването и прилагането на закона в съдебното решение задължават органа да се съобрази с тях, но в случая такива които да не са изпълнени липсват, още повече неизпълнението им представлява нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя отмяна на акта, а не обявяването му за нищожен. Правилни са изводите на АС - Ямбол, че оспореното уведомително писмо е издадено при правилно приложение на материалния закон. Правилно административният съд е приел, че процесното уведомително писмо съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Няма отклонение от изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка от двете схеми, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Съобразно това се установява, че по спорните схеми и мерки на жалбоподателя е отказано частично финансово подпомагане на две основания. Първото от тях е чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП (за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено), което основание изрично е посочено в таблица 1 колона 10 и обясненията към нея и касае БЗС 66679 - 247 - 3 - 1. Второто основание е по чл.43, ал.3, т.4 и т.6 от ЗПЗП (кандидатът е заявил площи, които не са включени в специализирания слой "ПДП" за 2018г.). Това основание също е посочено изрично в колона 10 от таблицата Площи с констатирани несъответствия с обясненията към нея и касае два парцела - БЗС 66679 -25 - 10 - 1 и 66679 - 58 - 3 - 1. Затова са неоснователни оплакванията на касатора за липса на мотиви към уведомителното писмо. Обосновани са изводите на административния съд, че на посочените основания за отказ правилно е отказано финансово подпомагане на касатора. Относно основанието по чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП за неотстраненото застъпване на БЗС 66679 - 247 - 3 - 1 се установява, че касаторът е уведомен с писмо изх. 02 -280 - 6500/2265 от 13.08.2018г. за площи, заявени от повече от един кандидат. Същото е връчено на касатора, като му е дадена възможност да потвърди или откаже искането си за подпомагане, като в първия случая е следвало и да представи доказателства, установяващи правото му на ползване върху застъпените имоти. Предвид, че и двамата бенефициенти са представили документ за доказване правото на ползване, договор за наем на земеделска земя 1349/30.06.2017г. от касатора Г. Георгиев и договор за наем на земеделска земя 1227814.06.2017г. от Х. Николов, правилно в оспореното уведомително писмо е прието, че застъпването не е отстранено и са налице предпоставките по чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП вр. с чл.17 от Наредба 5 от 27.02.2009г. за намаляване размера на плащането или отказ за плащане. В рамките на административното производство, както и в настоящото съдебно производство по оспорване на издадения административен акт не може да бъде решаван въпроса за конкуриращите се права на ползване на двете лице, достатъчно основание за отказ е застъпването да не е отстранено, което в случая безспорно е налице. Доказано е по делото и наличие на основанието по чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП вр. с чл.16а, ал.6 от Наредба 105 от 22.08.2006г. за постановения с оспореното писмо отказ по отношение на част от парцели БЗС 66679 -25 - 10 - 1 и 66679 - 58 - 3 - 1. Мотивите за постановения отказ са, че тези части от парцелите не са включени в окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане", одобрен със заповед РД 09 - 229 от 01.03.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите. Не е спорно по делото и от заключението на приетата по адм. дело 145/2021г. на АС - Ямбол СТЕ се установява, че специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2018г. е одобрен със заповед на министъра на земеделието, храните и горите РД 09 - 229 от 01.03.2019г., като при извършените административни проверки по чл.37, ал.2 ЗПЗП, които включват и кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства е констатирано, че част от парцели БЗС 66679 -25 - 10 - 1 и 66679 - 58 - 3 - 1, попадат извън допустимия за подпомагане слой. Тези констатации са потвърдени от приетото и неоспорено заключение на приетата СТЕ. По делото не са налице твърдения и не са ангажирани доказателства, че касатора се е възползвал от възможността да оспори заповедта, с която е одобрен специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2018г. , поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, заповедта е влязла в сила. Така недопустимите площи по тези два парцела от уведомителното писмо са останали извън специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018г. Заповедта е придобила стабилитет спрямо заявените от кандидата за подпомагане спорни парцели. След като е безспорно установено, че част от заявените площи, попадат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2018 г., същите не подлежат на подпомагане съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП основание изрично посочено в словесната част на уведомителното писмо. Влязлата в сила заповед за одобряване на специализирания слой за релевантната година е обвързваща за административния орган, постановил оспореното уведомително писмо, тъй като съставлява част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Размера на редукцията съставлява установената разлика при пространственото сравнение на заявените площи с референтните парцели от СИЗП. В производството по безспорен начин е установено, че при извършената административна проверка правилно са установени наддекларираните площи. В касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания срещу решението в частта му, с което съдът е приел законосъобразност на оспореното уведомително писмо, относно намаленията по чл.51, §2 и чл.65, §2,б. "в" от Регламент (ЕС) 1307/2013г. , както и извършената корекция съгласно чл.26, §1 от Регламент (ЕС) 1306/2013г. Съдът е обсъдил подробно в решението си приложените намаления и корекции, съгласно цитираните разпоредби и е стигнал до законосъобразен извод ,че начинът на изчисление на същите, посочен на стр.14 и 15 от УП съответства на цитираните разпоредби и правилно е приложен от страна на административния орган. Не намира основание оплакването на касатора за необоснованост на съдебното решение. Съдът е установил вярно фактите по спора, съпоставил ги е с приложимото материално право, при което е извел правни изводи, които се споделят изцяло от настоящият тричленен състав на ВАС. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Искането на касатора за заплащане на направените от него разноски, с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл.143, ал.4 АПК от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено, като Г. Георгиев следва да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,